Това дърво е доста интересно. На височина достига 10 метра. Расте на един от островите Галапагос в Индийския океан, Сокотра в Йемен.
Името си дължи на червената си смола. Тя се е използвала още в древни времена.
Още през първи век „кръвта на дракона“ се е използвала като боя и лекарство за лечение на дихателни и стомашно-чревни заболявания. По-късно смолата от дървото е използвана за лечение на треска, дизентерия, диария, язви в устата.
Смолата от вечнозелено дърво винаги е била основен търговски източник. „Кръвта на Дракона“ е използвана в практиката на магьосници и алхимици. Смятало се, че уникална смола може да увеличи магическата силата на любовта и сексуалността. Може би това е защо тя е била използвана като средство за увеличаване на потентността.
Днес, повече се използва за бои и оцветители.
Интересния вид на короната помага на дървото да оцелеят в сухите райони. Плодовете са малки, месести и оранжеви. Дървото е особено красиво по време на цъфтеж. Цялата корона е покрита с бели и зелени цветчета.
„Кръвта на дракона“ е символ на Йемен и изобразен на монетите на страната.

В Норвегия всичко е необикновено. Тук се намира най-опасния път, летящите хора, дори покривите на къщите ги няма никъде другаде по света.
Норвегия е студена страна, затова всички домове са построени от дърво, най-добрия материал за запазване на топлината. Покривите на тези къщи се покриват с трева, която по-късно се превръща в полянка с цветя, храсти и дървета.
Народите на скандинавските страни от векове живеят в хармония с природата и се гордеят, че не я покоряват, а се сливат с нея.
През зимата такива живи покриви защитават домовете от ветровете и студа, а през лятото оживяват суровият пейзаж на северната природа.
Може би си мислите, че в тези домове живеят съвременните норвежци, но това не е така. Тези къщи са старинни експонати под открито небе.
Съвременните къщи не отстъпват на традицията и са покрити с цъфтяща през лятото трева.
Такъв покрив тежи доста. Около 50 кг на кв. метър, а след дъжд и до 80 кг.

Контрольорът на градските пътища през 2012г. празнува своя юбилей. Светофарът вече е на 100 години.
Първият светофар се е появил на пресечната точка на Пето авеню и 57 улица в САЩ.  Запазени са не само снимки от това време, но даже и чертежи на устройството. Именно в САЩ светофарът е започнал своето триумфално шествие по света.
Той бил много малък в сравнение с съвременните триочкови регулировчици. Стоял на малка поставка директно на земята. При това зеленият цвят бил над жълтия, а червеният се разполагал под тях.
Отдавайки дължимото на този пазител на реда по пътищата, в различни страни са се появили паметници на светофарите. Един от тях е инсталиран в Новосибирск, авторите не са забравили за постовия. Скулптурата на светофара е допълнена с човек, който работи рамо до рамо със него. А в Пенза, не далеч от гаровия площад е израснало цяло светофарно дърво, блещукащо с разноцветни светлини. То бързо става местна забележителност.
Все по-вече и по-често в света са се предлагали промени във формата на светофара. Изобретатели са искали да променят очертанията на устройството и да разнообразят цветовете му. Например Юрий Козин предлагал червения цвят да бъде квадратен, жълтия триъгълен, а зеленият да си остане с предишната форма.
Що се отнася до цветовата палитра, тук има маса предложения. Например , имало е предложение зеления цвят да бъде заменен с син, но психолозите ни уверяват, че със цветовата палитра на светофарите не трябва да се експериментира. Според тях всеки цвят не е избран просто така. Например, червеният цвят в природата означава опасност, зеленият спокойствие, а жълтия надежда.

Наблюдавах кестените в парка и край пътя. Есента още не бе очевидно дошла, когато забелязах по крайщата на листата на тези дървета ръждив отенък. Не знаех и не разбирах, колко ценно за нас е това дърво.

Знаете ли кое дърво най-добре може да очисти въздуха в големия град?

Кестенът очиства до 20 хиляди кубически метра въздух за година. И при всичко това, той не губи своя декоративен ефект, с разцъфналите си „пирамидки“, които тихо шумолят в гъстата корона.

През зимата неговата „ефективност“ пада до 15 хиляди кубически метра чист въздух, но и това не е малко, когато има толкова много дървета.

Едно време враната и жеравът били приятели. Често седели в клоните на едно дървото и разговаряли за живота.

Веднъж при дървото дошъл изморен пътник. Легнал под неги и заспал.

Когато слънцето изгряло, то започнало да грее главата на пътника. А от това после щяла да го боли главата.

Жеравът се смилил над човека и разперил криле, за да му пази сянка.

Враната решила да се пошегува с жерава. Тя тихо извадила от спящия чантата му и я хвърлила от високо върху пътника. Той се събудил, видял чантата си, видял и жерава и си казал:

– Тази долнопробна птица искаше да ме обере.

Прицелил се в жерава и стрелял. Така загинала добрата птица.

Запомнете, ако приятел ви предава, той е най-лошият ви враг.