Учител помолил ученик да направи маса.
Когато тя била почти завършена, трябвало да се забият няколко пирони в капака.
Ученикът забил първите пироните с три точни удара. Но следващият се забивал много трудно и ученикът трябвало да изразходва за него още малко време. Четвъртият удар забил пирона твърде дълбоко и дървото се напукало.
– Твоята ръка удари с чука три пъти точно, – казал учителят. – Когато някое действие стане нещо обичайно, то губи своето значение и това може да причини повреждания. За всяко действие, което е твое, има само една тайна, за да бъде точно изпълнено: Никога не позволявай навикът да управлява движенията ти.

Сигне Бенгтсон и децата ѝ няколко дена се страхували да влязат в кухнята, тъй като там се установил голям плъх, който гризал дърво и цимент.
Всичко започнало със силно шумолене, което Бенгтсонови чували ежедневно в продължение на две седмици. Първоначално те си мислили, че това е мишка, но тя не можела толкова силно да шуми.
След няколко дни под мивката, зад кофата за боклук, шведката намерила нарушителя. Жената не могла да повярва на очите си. Тя никога не си е мислила, че могат да съществуват такива „чудовища“.
Огромното животно за няколко дена завзело целия дом. Плъхът прегризал маркучите към съдомиалната машина и бавно започнал да унищожава мебелите.
Главата на семейството Ерик Корсоса не си бил в къщи. Връщайки се в къщи, мъжът изпаднал в шок от това, което ставало в дома му.
Той извикал представители от санитарните служби и те ликвидирали опасния плъх.
Дължината на плъхът без опашката е 40 сантиметра. Това огромно животно е изплашило котката на Бенгтсонови и тя няколко дена не се решавала да влезе в стаята.

На близкото дърво крещели птици и летели над гнездото си. Какво ли ги е подплашило така? Голяма змия увита около дървото леко се плъзгала към гнездото.
Самецът полетял на някъде и скоро се върнал държейки в човката си клонче с листа. Той внимателно го поставил над гнездото, преди отново да се впусне в атака към врага.
Змията се извивала и все повече приближавала гнездото. Вдигнала глава и погледнала в гнездото, но след това бързо започнала да се спуска надолу по ствола на дървото.
Що за клонче е било това? Какво стана? Това било клонче от храст сока, на който е много отровен за змията и тя никога не се докосва до него.
Нека се научим от птиците как да прилагаме нужното по време на опасност.
Когато човек види намесата на Божията ръка, не може да остане безучастен. Неговите дела са прекрасни и Той ни дава всичко, което ни трябва навреме.

Това е нощната не летяща птица, местен екземпляр за Нова Зеландия. Въпреки че не може да лети, тя е отличен алпинист и може да се изкачи на върха на високо дърво.
А после се спуска с „парашут“, т.е. с разперени криле. Така те могат да пътешестват на 20-50 метра по ъгъл от 45 °.
Този вид птици са много интелигентни и добродушни. Ако човек е добър към тях те се привързват към него. Любовта си изразяват като кучетата и котките, галейки стопанина си.
Една от необичайните характеристики на тези папагали е силната, но в същото време приятна миризма, приличаща на аромата на цветя, мед или пчелен восък.

В страната на цифрите живяла една Единица. Тя много се гордеела със себе си, защото била винаги първа и единствена, а също така била стройна и тънка. За това тя не желаела с никого да дружи и винаги се разхождала сама.
Но един ден и станало скучно да се оглежда в огледалото, да се възхищава от себе си и да си говори сама.
Тогава решила да се поразходи в двора, където всички цифри си играели задружно и се замеряли със снежни топки. Единицата помолила да я приемат в игрите си и те се съгласили, защото били весели и задружни.
И всички започнали да играят. Единицата се скрила зад едно дърво. Тя била толкова тънка, че дебелата Нула не я забелязала и се скрила зад същото дърво. Но дървото било вълшебно и събрало двете цифри заедно и те се превърнали в Десетица. Първоначално много се зарадвали, но когато се опитали да се разделят не могли.
Излезли из зад дървото, но им било трудно да ходят заедно, тъй като не били свикнали с това. Попитали останалите цифри какво да направят, за да се разделят отново. Те не знаели.
Тогава решили да отидат при мъдрата Аритметика. Тя ги погледнала и им казала:
– За вас имам едно решение. Идете в гората и ми съберете пръчки.
Всички цифри хукнали към гората и събрали голям куп пръчки.
Аритметиката останала доволна и казала:
– Браво, юнаци! А сега Десетицата нека се приближи към мен. Първо ще направим кръст от пръчките.
И тя го поставила между Единицата  и Нулата и ето какво се получило: 1+0 = 1.
Така двете цифри били разделени.
Но пръчките били толкова много, че останалите цифри се заиграли с тях и започнали да се превръщат една в друга. Но това е вече друга приказка…..