Тази сутрин по хладина дворът се огласяше от равномерното, безучастно към несъвършенствата на света гукане на гугутките, накацали по огромните дървета. Клоните се полюшваха едва едва, озарени от бликащата светлина.

През нощта бе валяло и сега тревата, макар и вече уморена, ухаеше свежо. Най-нежните листа бяха пожълтели твърде рано. От време на време ветрецът се усилваше, както и гукането.

В градината човек с престилка метеше пътеката край цветята, сякаш косеше тишината. Мраморната чешма шуртеше сладко. Изведнъж слънцето плисна лъчите си и всичко наоколо заблестя.

Колко е хубаво човек да се потопи в чудото на утринта, забравил съществуването на тревата, дърветата, реката, която като времето неспирно тече и  отминава.

Въздухът се разцепи от крясъците на птиците. Слънцето се издигна и стана още по-голямо. То хвърли златния си мост към земята, а ние се оставихме на ласката му.

Небето се избистри и стана чисто като сълза. Дойде денят, а с него и радостта в живота.

Американският художник Уилям Лемсон  предложил интересен „сладък подход“ за оформяне на оранжерии. Той поискал стъклата да са от карамелизирана захар.
Разположена на върха на хълма Сторм Кинг, намиращ се в северната част на Ню Йорк, цветната оранжерия прелива във всички цветове на дъгата.
Лемсон превръща захарта в твърдо покритие като я нагрява до висока температура.
Всичките 162 прозореца са покрити със захар. Порцията захар за всяко прозорче се нагрява до определена температура. След това се прилага към лист нагрят до същата температура, за да се избегне напукване на стъклото, а отгоре се полива с още един лист, което помага на захарната стена да се запази колкото е възможно по-дълго.
Всички растения произвеждат захар чрез фотосинтеза, а растения във вътрешността на парника ползват светлина процеждаща се през захар, това е един вид цикличен процес.
За сега оранжерията е пусната експериментално. В нея растат три вида миниатюрни цитросови дървета.
През топлите месеци от всяка страна могат да се отварят панели с размер 1,52х2,44 м, за да се позволи на естествената вентилация да регулира температурата, а зрителите свободно могат да влизат и излизат от оранжериятаея.
В допълнение към необикновената декорация на парника са създадени части под формата на листа, в които порите се отварят и затварят по необходимост, помагайки да се регулира температурата на растенията.
През зимата прозорците се затварят, за да се съхрани топлината в парника.

В Западна Суматра е построен мост от корените Jembatan Akar. За да построят този мост на жителите на Западна Суматра са им били необходими 26 години.

Те само насочвали корените на дърветата, растящи на противоположния бряг по бамбукова рамка, а всичко останало е направила вече природата.

Трийсет метровият мост съединява две малки селца и се експлоатира вече 100 години.

На 17 април тази година във валийското село Понтфадог в графство Риксем ураганен вятър е повалил дъб на 1200 години. Жителите на селището са много огорчени от това.

Според даните, понтфадогският дъб, чиято обиколка на ствола е била 12,9 метра, е бил посаден през 802 г. Местните са го смятали за голяма забележителност.

Представител на местния съвет Кен Скейтс отбелязал, че в резултат на ветровитото време в Понтфадог и околностите му, са пострадали множество дървета.

Какво ли не е измислено в този свят! Но дизайнери и изобретатели не спират до тук. Това нововъведение е произвело силно впечатление при строителството и оформянето на паркове.
През 2010 г. е бил открит светодиоден парк в град Shah Alam, Малайзия. От тогава той е станал изключително популярен сред туристите, потока от който не е престанал към него.
Наслайждавайте се! Тук няма дървета, храсти и благоухаещи цветя, към които сме привикнали. Пред нашия поглед се открива изкуствена гора, изградена от пластмаса и милиони светодиодни светлини.
При строителството на този парк са използвани нови технологии за осветяване и неповторимия източен стил. Това е добро съчетание. Навярно всеки от нас иска да поброди там…