Младена бе навела глава и разсъждаваше на глас:

– Мислех си, че като съм спасена, ще прекарам живота си, разхождайки се покрай тихи води и лежейки на зелени пасища. Нямах представа, че да приема с отворени обятия Исус като капитан на живота си, означава, да се запиша като войник в Божията армия.

От тогава мина доста време и тя бе разбрала нещата по-добре, за това изповяда:

– Исус не е дошъл да донесе мир, а меч, а аз съм повече от победител в Христос.

Не веднъж бе чувала:

– Врагът идва, за да убива, краде и унищожава.

– Да, – каза си тя, – демоните имат една и съща мисия, но използват различни тактики.

Младена стана от стола, направи няколко крачки и отбеляза:

– Например, духът на страх атакува вярата ни, а духът на отхвърляне атакува нашата идентичност.

Тя въздъхна:

– Армията на сатана е добре организирана. Той изпраща специфични духове срещу вярващите, за да ги извади от релсите и отклони от целта им в царството.

Младена не изпитва страх, за това смело заяви:

– Духовното робство може да се проявява по много начини, но добрата новина е, че победата може да бъде наша.

Тя плесна с ръце и се завъртя:

– Ходейки в дадената ни от Бога власт, ние можем ефективно да водим битки и да печелим във войната.

– Не, така не може, – роптаеше Ботьо.

– Имай малко търпение, – посъветва го Станко.

– Дали проблемите са наши или чужди, те рефлектират върху нас, – боботеше яростно Ботьо.

– Точно за това се иска търпение, – натърти Станко.

– Ние сме човешки същества, ядосваме се бързо и бавно или изобщо не прощаваме, – размаха нервно ръце Ботьо.

– Следващият път, когато не ти достига търпение, – Станко потупа по рамото Ботьо, – не забравяй, че светът се развия според Божия план, а не по нашия.

– От къде да го взема това търпение?

– Знай, че Бог е много по-търпелив спрямо нас, – отбеляза Станко. – За това намали скоростта. Изчакай! Бог никога не бърза. За Него няма срокове. За това успокой духа си и отпусни нервите си.

– И какво да правя според теб? Да чакам Господа?

– Докато Го чакаме, – наблегна Станко, – Той ни помага да използваме ветровете на бедствието, за да се издигнем над проблемите.

Вальо крачеше пред събраната групичка от младежи.

Внезапно спря, обърна се към тях и попита:

– Какво смятате, че трябва да добавите към съществуването си, за да изпитате истинския живот?

Пръв се обади Наско:

– Набъбване на портфейла.

– А защо не пътуване към екзотични места? – попита Станислав.

– Какво ще кажете за притежание на най-новия вид кола или компютър?! – продължи в същия дух Щерьо.

– Всичко това е свързано с материални неща, – отбеляза Радомир. – Не е лошо човек да има обществено признание, постигайки определена професионална цел.

Мишо потупа най-новата си фланелка и екстравагантните си панталони.

– Това е, – изрече с висок глас той, – да се носите по последната мода.

Вальо ги изгледа, поклати глава и каза:

– Ако искате цел, смисъл, удовлетворение, пълнота, мир, надежда, радост и живот в изобилие, които да траят вечно, погледнете към Исус.

Виктор все от нещо бе недоволен. Постоянно му не достигаше желаното.

Той бе щастливо женен. Имаше две красиви деца. Разполагаше с двуетажен дом, едноетажна вила и кола, която не гореше много, и бе елегантна на вид.

И все пак той се оплакваше от финансовото си състояние.

Животът му бе пълен с любов и смях. Основните му нужди и удобства бяха осигурени. За такива неща много хора само си мечтаеха, но ….

– Искам да бъда богат, – мърмореше си Виктор в колата.

Недоволно оглеждаше всичко наоколо и продължаваше в същия дух:

– Имам жена и деца, приличен дом и вила, красива кола, но …. би било хубаво ако имах неограничен брой пари като Делян. Той изглежда толкова щастлив.

Виктор осъзнаваше, че понякога животът ставаше труден особено, когато се появят неочаквани сметки, за които човек няма пари.

богатство

– Не искам много, – казваше си сам на себе си. – Просто ми е нужно несметно богатство. Нима прекалено много искам?

Виктор бе чувал, че мъже продават душите си за такова нещо.

Ако имаше несметно богатство, дали това щеше да го удовлетвори?

Едва ли!

Празнотата в душата на човека не може да се запълни с пари. Това може да направи единствено Бог.

Никола получи сериозен инфаркт. Той бе много уважаван между познати, съседи и приятели.

Когато лекарят взе кръв за изследване, Никола го попита:

– Какво изтегля кръвта от вената: самата игла или вакуумът в спринцовката?

– Вакуум, – отговори докторът.

– Спомням си, че един ден разтревожен човек дойде при мен, – започна да разказва Никола, връщайки се към един от спомените си. – Той се оплака, че е „празен“ отвътре и не става за нищо. Казах му, че това не е вярно. Празният съд привлича много по-силно от пълния. Този човек бе пълен с възможности, но той не го осъзнаваше.

Предстоеше празник, а Никола нямаше да може да присъства на него. Той помоли да кажат следното, поради отсъствието му:

– Както в съда има само вакуум, той се пълни по-интензивно от пълния. Така и на това събиране, въпреки че столът ми ще бъде празен, духът на празника не трябва да отслабва. Напротив, този вакуум ще привлече всички възможни блага от Небето.