В средновековна Германия миньори открили червен минерал, който приличал на медна руда. Въпреки това, от него не могли да извлекат мед.
За неуспеха си миньорите обвинили пакостливия дух Никел, а рудата нарекли Kupfernickel, от Kupfer, което на немски означава мед.
През 1751 г. барон Кронщедт отново се опитал да извлече мед от червената руда, но в резултат на това открил нов метал с бял цвят, който по-късно нарекли никел.
Тони бе съвсем обикновен малчуган. И както повечето си връстници бе доста подвижен и смел.
Когато навърши пет години живото му се обърна надолу с главата. На момчето му откриха рак. Тони бе получил рядка форма на това заболяване. Злокачествен тумор бе поразил костите на момчето.
Лекарите започнаха да се борят за живота му. От време на време имаше кратковременни успехи, но те бяха само за малко. На момчето му ставаше все по-зле и по-зле.
Заболяването бавно и сигурно настъпваше. Животът на Тони и неговите родители се превърна в кошмар.
Независимо от всичко малкото момче си оставаше жизнерадостно, вечно беше настроено оптимистично. От сила на духа и волята му околните взимаха пример.
Когато Тони стана на девет години болестта напълно овладя тялото му.
Една нощ момчето започна да се задушава, не му стигаше въздух. Лекарите се опитаха да стабилизират състоянието му. Майката уплашена избяга в коридора, тя не искаше да гледа как умира сина ѝ.
Лекарите успяха да спрат пристъпа, но един от тях каза на майката:
– Сега успяхме, но на сина ви не остава много време да живее ….. Това може да се случи и в следващите няколко часа.
Когато майката отиде при сина си, Тони се постара да бъде спокоен и ѝ каза:
– Не можех сега да умра, мамо. Ако бях умрял в тези страшни мъки, ти щеше да го приемеш болезнено. За това със всички сили се стремях да дойда на себе си.
Невероятно, изпитвайки страшни мъки Тони първо мислеше за майка си.
Веднъж, когато майка му бе излязла за малко, Тони каза на медицинската сестра:
– Не мога да умра сега. Мама още не е готова за това.
Въпреки, че лекарите даваха само няколко час живот на момчето, то живя още две седмици.
Тони си отиде от живота тихо и спокойно. След дълги години на страдание, болката го напусна …
На погребението майка му не се разплака, защото малко преди да почине той ѝ каза:
– Не плачи, когато мен няма да ме има вече. Ти трябва да продължиш да живееш и да бъдеш щастлива. Моята душа винаги ще бъде до теб.
Лицемерието и осъждението вървят ръка за ръка.
В деветдесет процента от случаите, ако не и в повечето, хората осъждат другите за греховете, които с удоволствие извършват.
Осъждението показва още една болест на човешката душа – невежеството.
Ние често съдим човек, без да знаем неговия живот, нито обстоятелствата, при които се е оказал, преди да съгреши.
Библията казва: „Кой си ти, що съдиш чужд слуга? Пред своя си господар той стои или пада“.
Ти не можеш да съдиш човек, който не познаваш.
Осъждението ни отлъчва от Христос. То показва, че ние не сме на един дух с Него и изобщо не приличаме на Него.
По време на пътешествието си из Италия Робърт Уолис, син на американски милионер, купил от търговец антика от Пиза, скъпоценен пръстен. Той се състоял от две сплетени змии свързани с перла.
Този пръстен принадлежал на княз Люки Каструк, който е живял през 14 век.
Уолис изпратил пръстена на своята годеница 18 годишната Етел Бринг. Девойката много се зарадвала на пръстена и веднага го сложила на ръката си. След няколко дни Етел умряла с явни признаци на отравяне.
Лекарите изследвали причините за внезапната смърт на девойката. Те открили в пръстена малък отвор, от който стърчала игла, чрез която се вливала отровата, скрита в перлата. Иглата била прикрита с восък, който се разтопил от топлината на ръката и иглата убола пръста на девойката, а по нея протекла отровата.
Има много неща в света, които изглежда привлекателно, но по същество са скрита отрова, като наркотици, спирти напитки, хазарт, свободна любов, разврат, …. Дяволът е специалист на такива изделия.
Врагът е много опитен. Той ни връзва с такива мрежи и връзки, които сме готови да приемем с удоволствие. Нечистият дух е изобретателен и многообразен.
Мъдрия увлича с мъдростта, силния със сила, богатия с богатство, благородния с красота, красноречивия с красноречие… Така ние пазим в себе си неговите отровни лъже перли.
Библията казва: „Бъдете трезвени, будни. Противникът ви, дяволът, като рикаещ лъв обикаля, търсейки кого да погълне. Съпротивете се нему, стоейки твърди във вярата, като знаете, че същите страдания се понасят и от братята ви в света“.
Трима монаси трябвало да тръгнат на север, за да проповядват Божието Слово. Изведнъж най-младият от Антоний тях, решил да се откаже:
– Не мога да дойда с вас, братя, не съм готов. В моето сърце няма любов и доброта, за да ги споделя с другите. Не мога да дам на другите това, което сам не притежавам.
Думите на Антоний предизвикали съмнения в другите двама монаси. Изведнъж те осъзнали, че все още не са готови за мисията, която им била поверена.
Ако нямаш хляб, как ще го поделиш с гладните? Ако нямаш пари, можеш ли да ги пожертваш за бедните? Ако нямаш вяра и мъдрост, как ще утешиш заблудените?
Решили монасите да се посъветват и да споделят своите съмнения с игумена на манастира Бернард. Той бил известен с мъдростта си и поученията си.
Бернард изслушал внимателно монасите и ги попитал:
– Какво искахте да занесете на хората думите на Словото Божие или неговия Дух?
– Разбира се, ние искаме да проповядваме в духа, както е писано.
– Тогава трябва да знаете, че законите в духовния свят се отличават от тези в материалния. В света на смъртните, ако дадеш нещо от себе си, при теб то ще намалее, но в духовния ако дадеш, това в теб ще порасте. Ще имаш любов, ако я отдадеш на хората. Ще имаш доброта, ако я проявиш между хората. Ще придобиеш слава, ако се пожертваш. Така че идете и споделяйте щедро, деца мои, защото по друг начин не можете да придобиете богатство в Царството на нашия Отец.