Не всички съвременни архитекти са абсолютни гении, като, например, Заха Хадид и Норман Фостър. Някои от авторите изграждат напълно ужасни сграда, които не могат да се гледат без валериан. Днес ще ви разкажа за една от тях – Habitat-67 – дом мравуняк в Монреал.
Жилищна сграда Habitat-67 в Монреал, в Канада, изглежда като мравуняк или купчина на термити. Тя се състои от множество малки правоъгълни блокове, които са монтирани един над друга в произволен ред, оставяйки дупки, луфтове и огромна част свободно пространството.
Външният вид на сградата Habitat-67 е резултат от смел архитектурен експеримент, който се е провел в Монреал през шейсетте и седемдесетте години.
Тази конструкция от 146 апартамента е построена през 1967 г. за Световното изложение, проведено в същия канадския град.
Сграда Habitat-67 е проектиран от 24-годишният архитект Моше Сафдие, за когото тя е била дипломна работа. Може би, тя да изглежда експериментална и необичайна, но сега ѝ слагаме етикет – ужасна.

Зъби в стомаха? Мислите ли, че може да съществува такова нещо?
Представете си, в Индия, Африка и Индонезия, живее доста необичайно животно панголин, това е вид мравояд.
Той прилича на гущер, тялото му е покрито с люспи. Но всъщност това животно няма никаква връзка с влечугите.
Панголинът е бозайник. Дължината му е между 30-88 см без опашката, с нея е два пъти по-дълъг. Тежи 4,5-27 кг. Роговата му обвивка е остра и подвижна. Ако острите ѝ върхове се протъркат се заменят от нови.
През деня се крие в дупки и кухините на дърветата. При най-малката опасност панголинът се свива на кълбо. Да го развие може само голям хищник като тигъра.
Пандолинът яде мравки и термити, които хваща и бързо поглъща. Едва в стомаха му се извършва процеса на дъвчене. Там се намират няколко реда рогови зъби. Те се задвижват от силни мускули и нашият „гущер“ дъвче едва след като е погълнал храната.
За съжаление от този вид животни са останали много малко на брой. Хората ги ловят заради екзотичния им вид, роговете и за храна.
За защита използват течност от аналните си жлези, която има неприятна миризма. Тя е достатъчно силна, за да изгонва враговете.
При панголинът зрението и слуха са слаби, но обонянието е отлично.

Койотът и американския язовец ловуват заедно. Те хващат животни умеещите да копаят дупки в земята и да се заравят в нея, като белките и степните кучета.
Койотът е ефективен  при гонене на дивеч на открито, но жертвата може да се мушне в някоя дупка. Тогава язовецът започва бързо да копае, за да хване плячката.
Докато става копането, койотът стои на входа и чака.
Ако изплашеният гризач не издържи и избяга от скривалището си, той става лесна плячка за койотът.

Всеки от нас живее в някакво обкръжение и иска независимо от това къде живее, пред дома му да е чисто и красиво, да има красиви зелени площи с цветя, пясък на площадка, където да играят децата.
Но в света от година на година масово се увеличават броя на автомобилите. Така всяко възможно място става за паркинг.
Благодарение на този факт започват да се усвояват нови територии, като тревни площи, трутуари и детски площадки.
Колите са доста тежки, те превръщат всяка зеленина в дупки и коловози. От транспортираните автомобили навсякъде се разнася кал и всичко заприличва на обор, само дето малко тор не му достига.
Някои автолюбители паркират на места, които никага не са били предназначени за това, съобразявайки се само с грубата си и брутална природа.
Дворът може да е празен, но специално това място им харесва, то им е по-удобно за паркиране.
Някои успяват да си оградят собствени места с колчета и какво ли не.
Войната между живеещите  в домовете и автомобилистите за всяка педя земя, едва ли ще свърши някога. Автомобилистите се защитават с това, че не достигат места за паркиране. Тях не ги плашат нито приказки, нито глоби. Понякога се стига до сериозен сблъсък, водещ до трагични последствия.

Двама учени от Южна Корея и Австралия са представили теоретична концепция за защита срещу земетресения, използвайки метаматериал.
Идеята е да се създаде един вид диполи, която да обгражда основата на сградата и да я защитава от въздействието на сеизмичните вълни. Тези вълни се разделят на обемни и повърхностни. Последните имат ниска честота и значителна амплитуда. Тези свойства им придават голяма разрушителна сила.
Простите изчисления, представени от авторите показват, че един дипол като подземна  бариера, имащ формата на цилиндър, с правилния подбор на параметри му, е способен да намали експоненциално амплитудата на сеизмичните вълни. Параметрите включват  дебелина на цилиндъра, както и вида и размера на общите елементи, от които, по аналогия с периодичните оптични метаматериали, се създава бариера. За пример на такива елементи могат да послужат бетонни цилиндри с обем около 1 куб. метър, чийто стени имат дебелина 0,1 м, в които са прокарани четири малки дупки.
Формата на бетоните резонатори, не са зададени строго, на практика това могат да бъдат кубични или шестоъгълни елементи. Различни видове структури са отговорни за различната  честота на сеизмичните вълни.
Разбира се, за обикновените сгради такъв метод не е подходящ. Цената за изграждането на преградата би била твърде голяма. Според учените, диполите от метаматериал могат да бъдат инсталирани на летища, атомни реактори, мостове и други важни обекти.