Това е рядко срещащ се синдром. Състояние, при което хора с отклонение при развитието си имат невероятни способности в една или няколко области на знанието.
Синдромът може да бъде вроден или придобит.  Например, в резултат на генетични аномалии, мозъчно заболяване или удар по главата.
Най-общата способност на всички притежаващи този синдром е феноменалната памет.  Те се проявяват в математиката, музиката и живописта. Въпреки това, потенциалната енциклопедичност на тези хора може и да не бъде използвана, но тогава придобива извратени и уродливи форми на изява. Това става ако такъв човек живее в слабоинтелектуална среда или се е родил през тъмните векове.
Така например, знаменития психиатър  Чезаре Ломброзо в своята книга „Гениалност и лудост“ пише за един слабоумен, който помнел всички, които били погребани в местното гробище. Той можел без да се запъне не само да назове датите на погребенията им, но професията и привичките на починалите. Но не могъл без чужда помощ да се облече и да сложи лъжица в устата си.
Ламброзо също пише за човек, който можел да възпроизведе кой да е откъс от Свещеното писание, като едновременно с това можел да каже колко думи, букви, препинателни знаци и сричкопренасяния съдържал откъса.

Криминалето е интелектуална загадка. По думата „интелектуален“ се крият много значения. За това бих искала да поясня, тук става дума, за интелект подобен при игра на шах. С други думи казано това е логическа главоблъсканица.
Разбира се не всяка всяка книга, зачислена в категорията криминална литература се явява пъзел за разгадаване. В истинските детективски романи се разказва не как е извършено престъплението, а как върви самото му разкриване. Основния замисъл е процеса на разследването и откриването на престъпника.
Така, че страстта на хората към криминалната литература, на първо място е страст към загадката и жаждата за нейното разкриване. Но има и още една причина, много по-дълбока и психологична. Престъплението почти винаги е свързано с убийство, а смъртта е една от най-опасните и притегателни мистерии. И ето, човекът е бил жив, смеел се е, разговарял,…и изведнъж умира. След това изглежда, като че ли е заспал…. Но това е само телесната му обвивка. Тяло има, но човек няма…..Мистерия, която никога няма да разгадаем, но която винаги ни примамва….
Освен това детектива заедно с читателя се сблъсква със злото, със смъртта и болката, но винаги излиза победител и тържествува справедливостта.
Да, знаем, че в живота не винаги се случва така, но щастливия край в книгата е задължителен. Това е нашата победа над злото, на всички тези, които са въвлечени в повествованието, които преживяват и се страхуват с жертвата. Това е рязък емоционален преход, завладяващо чувство на състрадание, мъка,…
Това е химн на справедливостта.

Веднъж бил устроен бал по случай пристигането на великия математик в Берлин. Кралицата – майка го попитала:
– Господин Ойлер, защо сте толкова мълчалив?
– Моля да ми простите, но идвам от страна, където за всяка казана излишна дума, могат да ви обесят.
Въпреки всичко след 25 години, той се връща в тази „ужасна“ страна. Такава голяма атракция била за него Русия.

В много езици има букви, които са написани, но не се четат или се четат, но по-различно. Обикновено, тези букви са се превърнели в проблем за тези, които току-що са започнали да изучават езика. Датски дизайнери решили да опростят дадената задача.
Ако отворите една книга разработена от тези хора, ще забележите, че във всяка дума има букви отбелязани в червено. Има цели думи и абзаци също отбелязани в червено.
В комплекта с тази печатна продукция върви филтър със съответстващ цвят, който може да се приложи на страницата. В този случай читателят въобще не може да види част от текста. И то в такъв процент от него, който съдържа „тихите“ букви в него. На английски език са 16% в датски – 32% френски – 28%.
Тази идея се реализира в съзвучие с това, че много лингвисти, с цел да се опрости използването и изучаването на езици, отдавна говорят за необходимостта от промяна на правописа, така че той да се приближи до произношението.

Американски учени с помощта на специална компютърна програма, могли да възстановят чутите, от участниците на експеримента, думи по електроенцефалограмата на мозъка.
За теоретична основа на експеримента е послужило по-рано направено откритие. Според него при „въображение“ на някои думи се активират определени участъци от главния мозък, както и при самото им произнасяне.
В изследването са участвали 15 доброволци, на които били поставени електроди. Дали им да прослушат пет десетминутни диалога. При това се регистрирали пристигащите на електродите импулси. Съпоставяйки ги със съдържанието на диалозите, изследователите подготвили две схеми за преобразуването на мозъчната активност във звук. След това дали на пациент да прослуша някоя дума и най-добрата схема „възпроизвела достатъчно реалистичен звук, така че учените да познаят отначало зададената дума“.
Този механизъм в бъдеще ще даде възможност да се „разшифроват“ мислите на хора неможещи да говорят.