За петнадесет години Ина изживя един щастлив брак, но се случи нещо ужасно. Съпругът ѝ, нейният любим, бе ударен от кола и почина.

Тази загуба я караше да се чувства, сякаш и тя е умряла с него. Но децата, две момчета на 10 и 6 години, я караха все още да диша и да се движи.

Скоро след погребението Ина видя убиеца на съпруга си. Той дойде при нея и ѝ каза:

– Не ме разбирайте погрешно, но в тази ситуация аз не съм виновен. Вашият мъж изскочи на пътя съвсем непредвидено.

В този момент Ина го ненавиждаше.

„Колко е елегантен, в скъп костюм, – помисли си Ина, – а говори толкова много …. Нима не разбира, че сега най-важното е, че той е жив, ……а съпругът ми го няма“.

Ина го изгони, а след него захвърли пачката банкноти, които той се бе опитал да ѝ даде.

Скоро съдът оправда Георги, но не и Ина.

Мъжът поради угризения на съвестта се стремеше да помогне на осиротялото семейство. Носеше пари, продукти и играчки. Искаше да заглади злото, което бе причинил.

Ина дълго време отказваше да вземе, каквото и да е от него. Но парите … започнаха да не ѝ достигат, а децата така се радваха на подаръците му. И Ина се предаде, сякаш бе загубила чувствителността си. Болката се смени с безразличие.

„Правете каквото искате, аз умрях със съпруга си …,“- мислеше си Ина.

Постепенно Георги не само носеше нещо в това семейство, но започна да се застоява с децата и играеше с тях. Те тичаха радостно към вратата щом чуеха характерният му начин на звънене.

– Ох, Асене, Асене, – говореше вдовицата на мъртвия си съпруг, – ако можеше да видиш колко бързо твоите синове те предадоха!

А когато Ина сама го предаде, не можеше да каже, защо го е направила. Тя вече с нетърпение очакваше Георги, с много по-голямо от това на децата. И това много я плашеше.

Започна да си внушава:

– Той е враг! Георги е убиец!

Но веднъж след поредното внушение, спря след думата „убиец“, разплака се и промълви:

– Но аз го обичам!

Георги също обичаше Ина. Вече цяла година те бяха заедно. Той и предложи брак, но тя все още не се решаваше. Всеки път, когато бе в прегръдките му, се чувстваше, сякаш убива отново и отново Асен.

Но най-много се страхуваше от едно:

– Ако един ден децата узнаят, кой е Георги, дали ще ми простят?

Съществува психически феномен, обратен на дежа вю, наречен жаме вю.

Той се заключава във внезапно усещане за това, че се срещаш със ситуация или човек за първи път, но в действителност са ти добре познати.

Но ако дежа вю е изпитвал всеки от нас, жаме вю се среща много рядко и може да е признак за сериозно психическо разтройство.

Наред с тях може да се постави и феномена преске вю, добре познато състояние, когато не можеш да си спомниш позната дума, която ти „се върти на езика“.

Химнът на футболния клуб на „Ливърпул“ е песента „You’ll never walk alone“.

Тези думи били татуирани на крака на морския пехотинец Анди Гранд, който бил изпратен в Афганистан и попаднал на мина.

На него му ампутирали крака под коляното и при операцията последната дума била отсечена и тогава надписът станал: „You’ll never walk“ – “ Ти никога няма да ходиш“.

Самият Грант се отнасял към тази история с хумор.

Той се научил да ходи с протеза, участвал в спортни състезания и често разказвал за този случай пред други ветерани инвалиди, за да ги мотивира.

Това име се отнася, както за страна, така за един човек: праотец Яков.
Според Библията ангел изменил името на Яков в Израил, след като се „борил с Бога“.
На иврит в това особено име се съдържат всички праотци и прамайки.
Думата Израел е упомената в Библията  повече от 2000 пъти. Тя означава „борил се с Бога“ и първоначално като име било дадено на Яков, който се борил с ангел на Всевишния.
В това име има много имена, много измерения. То може да означава народа на Израел или земята на Израел, но в него е скрит сюрприз.
На оригиналният език на иврит в думата Израел  ישראל се съдържат първите букви на всички имена на всички библейски патриарси и прамайки.

И     י     יצחק – Исаак יעקב – Яаков     Исаак Иаков
С     ש     שרה – Сара
Ра     ר     רבקה – Ревека רחל – Рахил     Ревека Рахиль
Е     א     אברהם – Авраам
Л     ל     לאה – Лиа

Уникалността на иврит е, че той позволява да се играе с думите, за да намерят най-красивите и смислени връзки.

Често хората използват дадена дума неуместно. Това става, когато не знаят истинското ѝ значение или я бъркат с подобна на нея.

Например, думата автобиография.

„Запълнете анкетата и напишете своята автобиография“. – Често слушаме подобни фрази, без да се замислим, че тук грешката е от категория „маслено масло“.

Автобиографията представлява описание на своя живот.

Аutos — „сам“, bios — „живот“ и grapho — „пиша“.

Не можеш да напишеш чужда биография, така че използването на притежателното местоимение „своя“ в дадения случай е излишно.