Бруней е една от най-богатите страни в света.  Тя още се нарича „Ислямски Дисниленд“.

Благодарение на богатите си запаси от въглеводороди Бруней е на първо място в Азия по жизнен стандарт.

Националният продукт на глава от населението през 2009 г. достига 50 хиляди долара, девето място в света.

Най високата точка на страната е връх Букит Пагон висок 1,85 км.

В страната практически има 100% грамотност.

Бруней има един от най-високите показатели в света по притежание на автомобил.

В страната банкнотите се изработват от пластмаса.

Един любител на залаганията измислил вечно печеливша игра за него.

Условията на играта били такива. Той написва на лист хартия някакво събитие, което ще се случи или няма да стане през следващите пет минути.

Бележката се оставяла на масата, така че неговият събеседник да не може да я прочете.

Опонентът трябвало да напише на лист хартия думата „да“, ако мисли, че оказаното събитие ще се случи или „не“ в противен случай.

След пет минути бележките се откривали. Ако опонента е отгатнал, получавал 100 долара, а ако не, давал на хитрия участник в дебата един долар.

По какъв начин любителят на залози е успявал да спечели всички игри?

Може да не сте любител на залозите, но ви предлагам да откриете как все пак е успявал да спечели не една, не две, а всички игри.

Навярно повечето от вас са прекалено умни, но не им достига хитрост?!

Е, не се изнервяйте, ето ви и …..

Отговор: Любителят на залози написвал на листа: „Вие ще напишете „Не““. В този случай ако противникът е написал“да“, то последният е сбъркал и ще плати един долар. Ако на бележката му е написано“не“, той също губи. При всеки от случаите любителят на залози правилно предсказвал събитието и печелел играта.

Инфлацията в Германия през 1923 г. е довела до това, че срещу един щатски долара се давали 4.7 трилиона марки.

През 1946 г. в Унгария в паричното обръщение били банкноти с номинална стойност от един квинтилиона пенго, това е 10 на 18-та степен. Такава е била инфлацията след Втората световна война.

Метрополитен Синсинати е недостроен. Строежът му е започнал през 20-те години на XX-ти век, но не е бил завършен поради инфлацията.

Инфлацията в Зимбабве през декември 2007 г. е била в размер на  66 212% въз основа на годишната база.

През 2008 г. инфлацията се е задържала на рекордните 231 милиона процента. Година по-късно, властите са спрели да печатат пари, защото те нямали никаква стойност.

Устойчива дефлация, за разлика от инфлацията на товарите, която пада, за цялата история се наблюдава само в Япония.

За обозначаване на устойчивия ръст на цените на аграрните продукти е измислен термина агфлация, която е била фиксирана през 2006 и 2007 г. Смята се, че една от причините за превратите в арабските страни  е именно агфлацията.

Една компания през 50-те години на миналия век реализирала забележителен удар.

Тя избрала 64 от най-добрите брокери, които се занимавали с търговия на акции и имали в портфейла си – популярна акция на една от водещите американски корпорации. Компанията им предложила да се абонират за „прогнозата“ за курсовата стойност на акциите.

Разбира се , никой нищо не купил.

Тогата те разделили базата на потенциалните клиенти на две части на случаен принцип.

На 32-изпратили прогноза, че утре популярната акция, която притежават ще нарасне, а на останалите 32-ма, че ще падне.

На следващия ден тези, които получили правилната прогноза, отново били разделени на две. На първите 16 изпратили прогноза, че акцията ще се повиши, а на останалите, че ще падне.

На 32-та, които предния ден прогнозата не била вярна, нищо не изпратили.

Навярно се досещате вече за принципа на действие. На третия ден тези, които са получили правилната прогноза вече два пъти, отново били разделени на две.

В края на краищата от 64 клиенти, останал само един брокер, на когото шест пъти подред изпращали правилна прогноза.

На този „щастливец“ му предложили да купи прогнозите за поведението на акцията за една година напред. Той се съгласил и платил два милиона долара.

На следващия ден тази прекрасна компания се разтворила в небитието.

Автомобилна катастрофа. Синът ѝ и съпруга ѝ вече ги нямаше. Евгения Петрова не можа да понесе тази загуба и се пристрасти към алкохола.

Първо я свалиха от директорското място, но тя имаше много заслуги в училището и за това я оставиха. После ѝ предложиха сама да напусне училището.

Алкохолът беше свършил своята работа. Всичко, което можеше да продаде Евгения Петрова го продаде. а останалите неща ги обмени за вино и бира. Нищо не остана и от самата Евгения.

Появи се Катя. Тя нямаше свой дом. Беше дребно мършаво момиче с износени и мръсни дрехи. Всяка сутрин Катя обхождаше своите владение,  контейнерите за боклука.

Една сутрин, когато Евгения се събуди, не можа да разбере как се озовала Ката на пода в дома ѝ и отгоре на това спеше.

Съседката на Петрова, Дида има куче. Преди катастрофата двете с Евгения заедно разкарваха кучетата си. Животните вървяха напред, а жените си приказваха зад тях.

Но един ден Дони, кучето на Евгения изчезна и Дида попита за него:

– Къде е Дони?

– Дадох го на други хора, – каза незаинтересовано Евгения, – самата аз няма какво да ям.

Дида доста често виждаше Петрова край контейнера за боклук, но я избягваше.

Една сутрин Евгения сама тръгна към нея.

– Противно ти е да ме виждаш такава нали? – заяде се Петрова.

– Какво говориш …, – опита да се измъкне съседката.

– Не ме лъжи. Не можеш да ме понасяш. Но виж кучето не се гнуси от мен. Нали Сара?

И кучето радостно замаха опашка на Евгения Петрова.

След две седмици Евгения тичаше и крещеше на Дида:

– Да бягаме.

Двете жени побегнаха. Когато се отдалечиха доста от мястото, Дида попита:

– От кого бягаме и се крием?

– От Катя. Тя ще извика ченгетата да ме хванат.

– А Катя къде е сега?

– В къщи. Ремонт прави, а аз реших да я потопя и отворих всички кранове.

Евгения и Дида се спряха и започнаха да се заливат от смях.

Шест месеца Дида не видя Евгения Петрова. Някой спомена, че била в болница друг, че е на почивка в чужбина.

Веднъж пред дома на Петрова спря камион, от който изкараха луксозни мебели. На външната врата стоеше Катя.

„Катя е забогатяла“, – помисли си Дида.

Но не беше Катя. Една жена излезе от къщата, отиде при носачите и започна да им дава наставления, кое къде да носят.

„Навярно е някоя нова наемателка“, – помисли си Дида и реши да подмине, когато чу зад гърба си:

– Няма ли да се поздравим?

Когато Дида се обърна, ахна. Евгения Петрова стоеше срещу нея сияеща и засмяна.

– Заповядай да изпием по едно кафе, – покани я Евгения.

Дида не отказа и влезе, а в главата ѝ се въртяха толкова много въпроси, че не знаеше от къде да започне.

– Изненадана ли се? – попита Евгения Петрова.

– Да, – каза Дида. – Радвам се, че те виждам.

Ето какво ѝ разказа Евгения, докато пиеха кафето си:

– Бях отишла до контейнера и видях чанта с кисело мляко. Много се зарадвах, защото няколко дена нищо не бях яла. Когато изядох млякото на дъното на чантата ме чакаше още една изненада. Там загърнати във вестник имаше долари, евро и левове. Парите бяха доста. Щяха да ми стигнат за ремонт, за нови мебели и дори за екскурзия в чужбина. И сега ето ме отново.
Дида я гледаше и се радваше заедно с Евгения на случилото се, което беше преобърнало живота ѝ.