Стоян се стовари на дивана и притвори очи.
– А, уморени сме, – обади се баща му.
Не последва никакъв отговор. Стоян просто искаше да го оставят намира.
– Уморяваме се от отношенията, които не работят – продължи философски бащата – или от тела, които отказват да се лекуват. Писнало ни е често да посещаваме терапевта или да имаме щастливи часове, които не водят на никъде.
Раменете на Стоян се отпуснаха. Клепачите му започнаха да се затварят. Той беше много уморен.
– Какво сме създали? – крачеше с ръце за гърба си бащата. – Уморено поколение.
Стоян вече се унасяше, когато чу баща си да казва:
– Виновна е трудовата ни добросъвестност. Стремим се към невъзможни неща. Все едно оседлаваме кон и го пришпорваме: „Хайде, давай!“
Стоян вяло махна с ръка и се опита да заспи.
Бащата не преставаше да намила:
– За нашата умора обвиняваме Интернета, но не изключваме компютъра си. Истинската причина за нашето изтощение е гордостта, че живеем без илюзии и миражи.
Стоян въздъхна тежко. При такава тирада и то доста гласовита, трудно можеше да се заспи.
Настойчивият глас на баща му не спираше:
– Гордеем се с дългите часове на работа и късните си полети. И какви са последствията? Изтощено общество.
Стоян нервно се надигна и седна на дивана. Гневно погледна баща си и с неприязън попита:
– И какво според теб трябва да се направи?
– Исус кани всеки от нас: „Елате при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя“.
