През 1880 г в Австралия завъдили едър рогат добитък.

До средата на 20 век, голям проблем станали купищата тор по пасбищата, тъй като местния торен бръмбар, който действал при торбестите, които произвеждали малки и сухи изпражнения, не могъл да се справи с лайната на кравите.

Проблемът бил решен с въвеждане на торен бръмбар от друг континент. Изборът паднал на африканския Onthophagus gazella.

Давайки си сметка, че внасянето на такъв вид може да доведе до заплаха на околната среда, към самият процес на пренасяне се отнесли много внимателно, като стерилизирали яйцата на бръмбара, за да се избавят от паразитите.

Някой, който събирал тор, казал:

– Вярно е казал Давид: „Човекът не пребъдващ в чест; Прилича на животните, които загиват“.

Като чул това, един богат човек казал:

– Къде е твоята чест и къде е разума ти, не трябва ли да те уподобя на добитък? В края на краищата ти приличаш на него. Целия си живот прекарваш в овчите лайна.

На това човекът отговорил:

– Моята чест се заключава в това, че аз се храня от труда на своите ръце и не прибягвам към милостта на такива като тебе.

Размерите на тази земя са  3,5 на 2,5 км. Островът е формиран от минимум четири вулкани, един от тях е горещ, съществува риск от изригване във всеки момент.

Въпреки това, тук живеят 160 души. Те не се боят от изригването, а се занимават със своите работи. Приемат туристи привлечени от геотермални източници. Понякога местните жители загиват от изхвърлянето на гореща вода, но не смятат да си тръгнат от там.

Този остров може да се достигне само със въртолет. На ден се прави само един курс с 9 пътника.

Поради високите скали, акостирането на кораб на острова е трудно, но при хубаво време това е възможно.

На острова има ферма и няколко глави едър рогат добитък. Ако къща се намира на по-голямо разстояние от селището, в него няма електричество.

На острова има два хотела и кафене.

Над главите на жителите на Аогасима има цял планетариум, звездното небе изглежда невероятно.

През 1937 г. диктаторът на Доминиканската република Трухильо поръчал почистване на населението на Хаити от страната си, защото през 30-те години на миналия век много от жителите на Доминиканската република, се оплакали от набезите на хаитяните, които им крадели храната и добитъка.

Хаитяните основно са живели  в граничната зона между двете държави. Това събитие, свързано с отстраняването им е известно като „магданозено клане“.

Общият брой на жертвите на геноцида, според някои оценки, е между 5000 и 25000 души.

Акцията е наречена така поради начина, по който доминиканските войници различавали хаитяните от доминиканците.

Те показвали на човека връзка магданоз, на испански – „perejil“ и питали: „Какво е това?“

Доминиканците, които от детството си говорели испански, произнасяли втората съгласна като „р“, а франките и креолоезичните хаитяни произнасяли този звук като „л“.
И по този начин се издавали.

Когато някой иска да защити собствеността си от натрапници или едър рогат добитък от кражба, си взема овчарско куче, питбул, ротвайлер, и т.н. Но ако не обичате тези кучета, има алтернативен вариант – магаре пазач.

Наскоро бе установено, че дресирано магаре може лесно и главното ефективно, да замени кучето на този пост.

Изправени пред нарушител, магарето пазач започва не само да реве и хапе като куче, но и да рита с копита, което успешно действа върху крадците.