Много животни ни умиляват със своя вид и поведение. Въпреки всичко техният истински образ не съвпада с нашите представи.

Такива милички животни могат да се окажат много опасни.

Нека днес се запознаем с един подобен представител – лори.

Тези малки лори с изразителни очи имат в своя арсенал оръжие отрова, която секретира от жлезите на лакътя им.

Тя е толкова опасна, че може да предизвика у човека задушаване, което завършва със смърт.

За това преди да прегърнете някое лори, първо помислете за своята безопасност.

Не забравяйте да се усмихвате и да изпълвате сърцето си с любов. Това предотвратява всякакви заболявания.

Когато сте тъжни, ядосани, депресирани, когато плачете или сте нервни, вашите органи отделят отрови. Но ако сте доволни и усмихнати, те произвеждат изцерителни течности.

Не е тайна, че ние живеем днес в един забързан живот. За мнозина е станало обичайно да завърши деня с лошо настроение, главоболие или натиск, който нараства около и вътре в нас.

Какво да правим тогава?

Ако възникне сложна ситуация не ѝ позволявайте да ви погълне. Просто се усмихнете.

Благодарение на такова просто действие света се мени и това, което ви е заплашвало се оказало поредната неприятност, която ви се струвало, че не можете да спрете, но само ви се е струвало.

Много държави, градове и култура се конкурират кой е по-горе. Строителството на кули е занимавало хората от различни народи още преди 3-4 хиляди години назад.

Това начинание не е загубило силата и въздействието си и днес. По природа човек винаги се интересуват от това как да изглежда света, в който живее, гледайки го от птичи поглед.

Кулата „Мур“ е проектирана с цел човек да наблюдава от високо природата на Австрия и да ѝ се възхищава.

Тя е конструирана и построена от архитекти от Мюнхен близо до австрийската-словенската граница в рамките на „Европейския Зелен Пояс“.

Изградена с любов към науката, кулата е оформена като двойна спирала и е висока 27 метра. Върхът ѝ се издига над върховете на дърветата.

Тези посетители на местният природен резерват и град Госдорф, които не ги мързи да преодолеят 168 стъпала, ще попаднат на наблюдателната площадка със сложна форма, от където австрийските учени наблюдават живота на територията, където земята, която хората са усвоили, еколозите отново я връщат в първоначалния ѝ вид, колкото зелена, толкова по-добре.

Бъдни вечер е ден на интензивна подготовка за Рождество Христово, В църкви, които се ръководят от грегорианския календар този празник се отбелязва на 24 декември.

Някои православни църкви, включително и на Руската православна църква и гръцко-католиците продължават да празнуват Рождество по Юлианския календар (стар стил) на 6 януари.

В края на III – началото на IV век, християни започнали да празнуват рождество и Кръщението на Спасителя на същия ден 6 януари под общото наименование на Богоявление. Тази традиция продължава Арменската апостолска църква и до днес.

В средата на IV век Римската църква започна да празнуват Рождество на 25 декември, отделно от кръщението на Господа.

Никола никак не обичаше да се моли и да слуша молитвата, която баба му казваше преди хранене

Когато го викаха за ядене, той по най-бързия начин сядаше на стола, готов да погълне и цяла планина, но след това трябваше да изслуша молитвата на баба си, преди да посегне към храната.

Баща му въпреки, че бе твърде зает човек, търпеливо слушаше молитвата докрай и не я прекъсваш, дори и когато му звъняха по телефона.

Веднъж преди вечеря, бащата на Никола го попита:

– На кого всъщност искаш да благодариш днес?

– Как на кого? – Никола се обърка от изненада. – На теб, разбира се, защото изкарваш пари, с които мама купува продукти.

– И това е всичко? – погледна го изпитателно баща му.

– Не, …. на мама, защото готви толкова вкусно – и без да дочака следващия въпрос добави, – на баба, която помага в къщи и за пирожките, които е опекла днес …

– А на Бог?

– О, да! – Никола си спомни, че в молитва те се обръщаха към Бога, – Разбира се и на Него.

– Хубаво би било ако го нямаше твоето „разбира се“,  – с упрек поклати глава баща му и започна да обяснява: – Само си помисли: Кой ми е дал такава работа, че независимо от днешните времена, мога да издържам семейството си, че дори и много повече? А на майка ти и баба ти, кой дава сили и умения, за да готвят и поддържат дома? Виж картофите, сиренето, хляба, които ти ядеш. Кой е давал слънчева светлина, топлина и дъжд на земята, за да порасне пшеницата, картофите, тревата на ливадата, която пасат кравите? И въобще дома, в който живеем, водата, която пием, накрая и въздуха, който дишаме, кой е ни е дал всичко това?

– Как кой? Бог! – ахна Никола.

Е, най-после бе разбрал, защо и на кого трябва да благодари всеки ден.