Най-големият каталог на езиците в света Ethnologue, наред с другите данни публикува и информация за лексикалното сходство на различните езици, отбелязвайки това в проценти, като сравнява стандартния списък от думи.

Сред глобалното разпространение на езиците от индоевропейската група най-голямо сходство 89% имат испанският и португалският език.

Съвсем неочаквано голямо сходство има между френския и италиански език.

За сравнение, съгласно дадената методика руския и английски език са сходни 24%.

85% е индикатор, че двата езика могат да се разглеждат като диалект на един език.

Във Великобритания е почина последния човек, говорещ на древен шотландски диалект.
На този диалект в северо-източната част на Шотландия са говорели риболовци Кромарти. Той силно се е различавал от планинския диалект и келтски език, който се е говорил в съседните области.
Починалия Боб Хогт е говорил на този диалект, както и неговият брат, който е умрял миналата година.
Лингвистите отбелязват, че това е първият случай в съвременната история, когато древен шотландски диалект изчезва със смъртта на последния, който го е говорил.

В началото на 1995г. в китайския град Сиуан-Хе се появило необичайно дете. То било облечено странно и говорело на трудно разбираем китайски диалект.
В полицията казало, че се казва Хон-Хен и живее в манастир недалече от Чен-Джо. Момчето били на 11 години. То изглеждало уплашено и през цялото време питало къде е, защо градът е такъв странен и колите вървят без коне.
В полицията решили, че детето не е със всичкия си и го изпратили в психиатрична болница.
На въпроса на лекарят, коя година сме, момчето отговорило-1695г. След редица изследвания установили, че момчето е съвсем здраво. Доктор Ли много се заинтересувал от страния си пациент. Той повикал специалисти и ги накарал да говорат с Хон-Хен. Оказало се, че момчето говори на китайски, характерен за XVII век.
Детето останало в болницата почти цяла година и неочаквано изчезнало в началото на 1996г.
Доктор Ли решил да потърси манастира, за който споменал Хон-Хен. Оказало се, че той наистина съществува и е основан в началото на XVII век.
В архивите на манастирът докторът открил интересни записки. В тях се споменавало за някой си Хон-Хен, прислужник в манастира. В документите се съобщавало, че в началото на 1695г. момчето неочаквано е изчезнало и се появило една година по-късно „обладано от демони“.
Детето разказвало, че е било в  XX век, че хората карат каруци без коне, по небето летели святкащи колесници и хората разговаряли със огледалата си.
Обяснението на този загадъчен случай може да бъде само едно. Момчето по някакъв начин е попаднал в бъдещето.
Но щом то е могло да се върне обратно, означавали това, че бъдещето и миналото съществуват едновременно?