У деца с аутизъм в кората на главния им мозък са намерени неправилно оформени участъци, които са били още при въртеутробното развитие.
Учените са установили това, при изследване мозъка на деца аутисти от 2 до 15 години, след смъртта им. До сега такива изследвания не са правени.
Неврофизиолозите са анализирали дейността на гени в кората на главния мозък. Те са установили, че в 91% от случаите, в кората на главния мозък на аутистите има неправилно образувани области, в които не съществува разделение на кората на главния мозък в шест клетъчни слоя.
В невроните на тези участъци отсъствали генетични маркери, бележещи ги към конкретен слой.
Тъй като дефектни части са намерени в предната и темпорална област на кората, свързана с мисленето и комуникациите, учените мислят, че тези морфологични нарушения допринасят за когнитивните и комуникативните нарушения при деца с аутизъм.
Тези патологии са заложени при развитието на мозъка в ембриона.

Много мечтаят за истинската любов, а вие знаете ли какво всъщност е това? Това не е една безкрайна романтика, цветя, да сте заедно, годеж, сватба и деца.
Всеки човек преминава през лъжа, разпри, негодувание, възможно е дори предателство. Минавайки през това можеш ли да простиш всичко изброено по-горе? Можеш ако обичаш!
Когато избирате човек за спътник в живота си, изберете този, на който можете да отдадете целия си живот, заради когото сте в състояние да смажете своята гордост и его, за когото сте готови да се жертвате.
Ще можете ли да поставите него или нея пред себе си, а вие да останете назад?
Оценявайте човека не по външността, а по това как се отнася към себе си.
Осъзнах, че външният вид не зависи от вещите, прическата или грима. Той зависи от това, каква песен пее душата ти…..
Най-добрият и правилен изход от причинената болка, огорчение, … е да забравиш всичко лошо и да запазиш в паметта си добрите моменти, в които сте били радостни и щастливи …. И да продължим напред.
Защото всичко, което се случва с нас води към по-добро.

За енергичността на ярославския селянин е писал още Гогол.
Още от древни времена ярославци се характеризирали като хора, за които не е свойствена апатията, вялостта и сънливостта. Но те не познавали с такива характерни руски качества като не припряност, задълбоченост, съобразителност.
Активността им достига до крайност и това не е учудващо. Отдавна Ярослав се нарича града на съкровищата. Погледнеш надясно, някой изкопал вана със златни монети, обърнеш се назад, друг се опитва някакъв стар сандък да отвори.
Наистина, от много отдавна ярославци ги наричат „кукувичи деца“, намеквайки за тяхната подвижност и способност без да се колебаят да напуснат родната земя.
И за тези качества има историческо обяснение. Ярослав се намира на кръстопът на древни пътища – волжския маршрут от викингите към арабите.
През средата на XVI век тук възниква главното кръстовище на търговските пътища в Русия.
Движението примамвало ярославецът към нов живот, откривали му се нови хоризонти. Неуморно търсели по-добър живот. Те не престават и до днес, но в вече във всички страни.

Известната формула за предназначението на жените в консервативната система от ценности „Деца, кухня, църква“ станала още по-явна по време на формирането на Третия райх.
Нацистите постепенно изключвали жените от университетите, медицината, правото, в замяна на това организирали училища за невести.
Те подготвяли младите германки за ролята им на съпруги на ръководители на нацистката партия и СС, преподавали им домакинска работа, градинарство, отглеждане на децата.
Ученичките полагали клетва за вярност на Хитлер и обещавали да отгледат бъдещите си деца в духа на нацизма, а церемонията по бракосъчетанията се провеждали по неоезически ритуал.
Поради загубата на много мъже на фронта, правителството било принудено да върне жените във фабриките и през 1944 г. били закрити последните училища за невести.

Петър пристигна в училище, а устната му подута.
Децата го гледат с любопитство, а учителката попита:
– Петре, какво се е случило?
Малчугана се мръщи, пристъпва от крак на крак. Вдига хитро очи нагоре и казва:
– С баща ми бяхме за риба. ….. И една оса кацна на устната ми.
– И какво, ухапа ли те?
– Не успя, татко я уби с греблото!