Желаейки на сина си добро и страхувайки се, че ще израсне слабохарактерен и плачлив, някои родители от ранно детство започват да внушават на момчето:

– Не реви! Плачат само момичетата!

– Ти трябва да търпиш болка! Бъди мъж!

През следващите години с него се случва това, от което родителите са се бояли. Техният син става емоционално неустойчив. В стресови ситуации губи самообладание и изпада в паника.

Нещо повече, на момче, което в детството са му забранявали да плаче, не може да осигури емоционална подкрепа на жената и децата си. До него постоянно трябва да има човек.

Това често води до неврози, депресия, семейни конфликти, а понякога даже и до развод.

Това младо дългоносо мече от ранно детство живее при хората, така че то е напълно опитомено.

Изглежда, че малкият бозайник не обича толкова самите хора, колкото косите им, защото във всеки момент е готово да се превозва в тази необичайна „играчка“.

Разбира се, някои игри на дългоносото мече трябва да се спрат, защото животното може да се увлече прекалено много в дърпането на косата.

От дългоносото мече, честно казано, фризьор е малко трудно да стане, защото то работи много не професионално.

Джерат Прангел работи като пазач в зоологическата градина Хеленсбург в Нов Южен Уелс, Австралия. От няколко години насам  от неговите довереници най-много се отличава самката алигатор Миси.

Скоро 25 годишният мъж установил, че на Миси много ѝ доставя удоволствие, когато я почесват под брадичката. И се държи почти като куче. Вдига главата си нагоре и широко се усмихва от удоволствие.

Това не е първата „кучешка“ постъпка, тъй като 7-годишната Миси, в детството си е отгледана от хора, които обичали да я водят на разходка с каишка.

Когато Джерат разказва за своята необичайна приятелка, винаги добавя, че тя е ласкава, колкото може да бъде ласкав един алигатор.

Евита Петси Едгар Елмундо през целия си живот до сега е била самотно момиче. Поради големият брой бенки, които покривали лицето и тялото ѝ, Евита постояно била дразнена. Вика ли и чудовище или шоколадена бисквитка.

От детството си 20 годишната Евита мечтала да се избави от бенките, но живота ѝ не станало така.

Когато била на 16 години отишла на лагер, организиран от местната църква за младежи и тийнейджъри. Там учителите се отнесли много добре към нея. Научили я да се възприема такава, каквато е.

В резултат на това Евита почувствала такава силна увереност в себе си, че се явила на конкурс „Мис Вселена“, като се надявала да победи.

Когато още не знаела резултатите, казала, че и отрицателната оценка няма да я разстрои. За нея било важно не толкова да стане кралица на красотата, колкото да се почувства красива.

 Джейми Макферсън е шотландски разбойник с увлекателна биография, достойна за исторически роман.

Той се прославил с това, че написал песен за предстоящото му обесване, която изпълнил преди да изпълнят присъдата.

След 100 години Робърт Бърнс обезсмъртил разбойника, като съчинил за това стихотворение, което станало популярна шотландска песен.

Джейми бил незаконен син на лорд и циганка. Баща му го признал и живял в замъка на лорда  през годините на детството си.

След неочакваната смърт на баща си Макферсън бил взет в циганския табор. Там той израснал, а после го оглавил.

Съвременниците на Джейми го описват като „благороден разбойник“, който никога не се отличавал с жестокост.

Много пъти го хващали и арестували, но циганите винаги му помагали да избяга.

През 1700 г. Джейми бил помилван за своите престъпления, само няколко минути след като бил обесен.