Окситоцинът, който се нарича още „хормон на любовта“ и „хормон на доверието“ играе важна роля при установяването на привързаност между майката и детето.
Изследвания на японски учени разкрили, че зрителният контакт между човека и кучето повишава нивото на окситоцина в организма.
Възможно е, именно това обстоятелство да се е превърнало в един от най-важните фактори за успешното опитомяване на кучетата.

Танишк Авраам дори не е тийнейджър, но вече е завършил не училище, а колеж. 11-годишното момче е завършило American River College в Сакраменто със степени по математика, природни науки и чужди езици.
Той се е появил на първите страници на вестниците като момче-чудо, което е завършило гимназия на 10 години.
Поради това, че в училище той е бил отегчен, детето е било прехвърлено на домашното образование. Завършва гимназия със среден успех – 4.
През целия си досегашен живот Авраам е бил доста интелигентен. На четири години е бил в Менса, организация за хора с висок  интелект.
Сега той мечтае да стане лекар, медицински изследовател или президента на Съединените щати.

Виктор бе поверил сърцето и живота си в Божиите ръце, но се стесняваше да говори за Бога и да свидетелства пред хората.
Веднъж, когато влезе в близкото заведението, за да се срещне със свой приятел, започна да си тананика неволно една християнска песен.
Никой не забеляза това освен сервитьорката, която дойде до него и го попита:
– Вие ходите ли на църква? Чух песента, която си тананикахте.
– Да, – отговори Виктор.
И без да се усети започна да ѝ говори, колко е хубаво да бъдеш с Бога. Когато тя го изслуша му разказа за живота си:
– Баща ми умря. Ние също ходехме на църква, дори пеех в хвалението, – момичето се разплака, – след това се отдръпнах. Сега живея с мъжа си, имаме дете, но не искам да сключвам брак.
Виктор попита:
– Защо?
– За да не се развеждам, – каза момичето.
– Ела при майка ми в женската група, – покани я Виктор, – за да слушаш и разговаряш с жените върху Божието слово. Ела и на църква.
– По цяла седмица съм на работа, – каза момичето, –  имам само един ден за почивка, невъзможно е да го оползотворя по този начин.
На Виктор друго нищо не му оставаше, освен да се помоли за нея. И когато тя продължи работата си, той наведе глава и призова Бога на помощ.
Още същата неделя Виктор я видя в църквата. Той вдигна ръце и благодари на Бога.

Радостина подсмърчаше тихо. Свали ръка от устните си и допря я до сърцето си. Чувстваше се съкрушена. Стисна здраво устни в опит да не се разридае. Когато това не даде резултат, тя сложи слънчевите си очила. Отиде до една пейка и се отпусна на нея, а през цялото време тихичко плачеше.

– Мамо? – повика я Маги и се приближи до пейката.

Радостина притисна ръка до устните си. Това, на което бе станала свидетел преди малко силно я разтърси. Майка бе разделена от детето си. То пищеше и искаше да се върне при нея, а жената безпомощно протягаше ръце към рожбата си. Не можеше да обясни нищо на дъщеря си, беше останала без думи от видяното.

– Мога ли да направя нещо за теб? – попита Маги незнаеща какво да прави.

– Нищо, – отвърна Радостина.

– Искаш ли да те закарам до в къщи?

Радостина отрицателно поклати глава. Още не можеше да си тръгне, краката не я държаха.

Дъщеря ѝ поседя до нея за малко. После, изглежда, засрамена попита:

– Ти тук ли ще седиш?

Това нейно „притеснение“ никак не се хареса на майка ѝ. Радостина избърса сълзите от бузите си, погледна дъщеря си през тъмните очила и разстроено отвърна:

– Да. Ще остана за малко тук.

Едва бе изрекла това и сълзите отново бликнаха от очите ѝ.

Маги изправи гръб и се обърна. В този момент Радостина разбра, че дъщеря ѝ не знае как  да реагира. Никога не бе виждала майка си в такова състояние. Не знаеше от какво се нуждае тя, а можеше само да я прегърне или да я хване за ръка, както Радостина бе правила това толкова пъти, когато ролите бяха разменени.

До сега Радостина бе тази, която даваше утеха, но не я получаваше. Маги нямаше никаква представа как да реагира в тази нова ситуация и това бе още една причина за сълзите на Радостина.

Нали децата се учеха от примера на родителите си? Защо Маги не бе научила нищо? Изглежда Радостина се бе провалила като учител. Бе дарявала утеха, но не бе научила дъщеря си да дава такава на другите.

Мария слагаше масата за вечеря и телефона извъня. Тя вдигна слушалката и чу разплакания глас на Магда:

– Извинявай, че те безпокоя, Мария, но бих искала да поговоря с теб.

Магда смутено прекъсна и добави малко по-спокойно:

– Да не ти преча нещо? В неподходящ момент ли се обаждам?

– Не, какво се е случило? – попита притеснено Мария. – Нещо с Павел ли?

– Да за него, – каза Магда, – въпреки че докторът, Господ да го благослови, каза, че имало надежда. Добре, че той му каза, аз нямаше да мога и дума да обеля, за да му обясня, какво го очаква.

– Лекарите разбират  пациентите си, – добави разбиращо Мария.

– Знаеш ли, – проплака Магда, – Павел има травма на гръбначния стълб. Неврохирургът мисли, че има шанс за него. Травмата прилича на натъртване, но той каза, че частица от кост е предизвикала пукване на прешлен, който притиска гръбнака. Получило се е мозъчно сътресение. След това лекарят обясни, че нямало гаранция, ….. но за сега Павел трябва да остане под лекарско наблюдение. А аз няма да мога да го гледам и … .и

Магда се разплака отново. Мария се чувстваше напълно безпомощна, искаше ѝ се да бъде близо до Магда, да я прегърне и успокои.

– Павел как го прие? – попита Мария.

– Много зле, – тъжно каза Магда. – Най-напред мълчеше, но след това се разкрещя на доктора. Посочи на всички вратата, включително и на мен и каза, да се махаме, защото искал да остане сам. След това се разплака, като дете. Опитах се да го успокоя, исках да му помогна, но самата аз съм отчаяна.

Мария напълно разбираше приятелката си. Мъжът ѝ скоро катастрофира, щастливото и задружно семейство на Павел и Магда бе се сблъскало с болка, мъка, отчаяние и несигурност в бъдещето.