След земетресението в Япония, когато спасители се добрали до развалините на един дом, видели тялото на млада жена през пукнатините. Нейната поза била доста странна. Била на колене, като молещ се човек, тялото й било наклонено напред, а ръцете й като, че ли държали нещо. Рухналата къща наранила гърба и главата й. С големи усилия спасителите достигнали през процепа до тялото на жената, но тя била мъртва.
Спасителната група напуснала мястото и продължили работата си в следващата срутена къща. Но някаква непреодолима сила накарала ръководителят на групата отново да се върне при жената. Той още веднъж коленичил, проврял глава през цепнатината и започнал да проучва мястото под тялото на жената.
Изведнъж извикал от вълнение. Там имало дете. След като внимателно разчистили отломките, под тялото на жената извадили 3-месечно бебе, увито в одеяло. Изглежда тя е пожертвала себе си, за да спаси детето.
Малкото момченце все още спяло спокойно, когато ръководителят на спасителите го вдигнал.
Бързо дошъл лекар, за да прегледа детето. Когато разгърнал одеялото намерил мобилен телефон. На екрана му имало съобщение: „Ако оцелееш, помни, че те обичам“. Този мобилен телефон се предавал от ръка на ръка. И всеки, който прочел съобщението плачел.
Такава е майчината любов!

Жителят на Непал 72 годишният Чандра Бахадур Данги е попаднал в Световните рекорди на Гинес, като най-ниския човек в света. Неговият ръст е 54,6 сантиметра, който е еквивалентен на височината на малко дете. Непалецът тежи само 12 килограма.
Данги живее в едно забутано село намиращо се на 400 километра от столицата на Непал Катманду. Неговите петима братя имат напълно нормален ръст.
Интересен е не само ниският му ръст, но и факта, че е доживял до 72 годишна възраст. Той винаги се е чувствал добре. Лекари не е търсил даже при сериозни заболявания. Неговото най-добро лекарство е така наречената от него „горяща вода“, която представлява куркума разтворена във вода.
Данги изкарва прехраната чрез изработване на специални изтривалки и шапки за селяните.

За да не се чувстват самотни мъж и жена си взели кученце, немска овчарка. Те го обичали и се грижили за него, както за собствено дете. Кученцето пораснало и се превърнало, в красив и умен пес. Неведнъж спасявал имуществото на стопаните си от грабеж. Бил верен, предан, обичал и защитавал господарите си.
Седем години след това на съпрузите им се родила дългоочакваната рожба. Мъжът и жената били щастливи, детето заемало почти цялото им време, а на кучето не отделяли и грам внимание. Кучето се почувствало ненужно и започнало да ревнува от бебето.
Веднъж родителите оставили спящото си дете в къщи, а на терасата приготвяли барбекю. Като свършили работата си отишли да видят детето. Насреща им излязло кучето. Устата му била окървавена и то доволно махало с опашка. Бащата предположил, че се е случило най-лошото, свалил пушката си и убил кучето.
Когато влезли в детската стая на пода до люлката на сина си, видели огромна обезглавена змия
– Аз убих вярното си куче! – казал мъжа, едва сдържайки сълзите си.
Колко често несправедливо съдим за хората? Най-лошото е, че го правим без колебание, без да знаем причините, защо те са постъпили точно така или иначе. На нас ни е безразлично, за какво са мислили, какво е могло да стане по-късно..
Нека не прибързваме. Следващия път, когато сме готови да осъдим някого, нека си спомним тази история с кучето.

Веднъж едно момче помагала на дядо си в градината. Двамата усърдно плевили цял следобед. Когато свършили детeто попитало:
– Дядо, защо плевелите, които не садим така добре растат, а това, което съдим, се нуждае от повече внимание, грижа и труд?
– Радвам се, че си толкова наблюдателен, а и си направил ценно откритие. Всичко, което е ценно и значимо за човека, често изисква немалко усилия, а вредното и ненужното само си израства.

Това бе честа реплика на баба ми. когато правех поредната пакост.

Е, нека не стигаме до крайности.

Дете, „възпитавано“ само чрез бой става точно толкова неудържимо и невъзпитано, колкото дете, неусетило когато трябва, здравината на родителската десница. Тук трябва да има баланс и „индивидуален подход“, както твърдят някои педагози.

Но помня и други думи на баба: „Това са глупости. Дете да се гали само насън. Детето трябва да бъде галено именно когато е будно. За да знае, че е обичано.“

Любовта е била винаги лекарството за каква да е ситуация. Ако я няма, проблемите са налице. Всеки бой става безсмислен, ако няма любов. Чувството, че си обичан те прави покорен и изпълнителен.