Тя бавно гаснела, а мъката на баща й била неутолима.

– Татко,-промълвило умиращото дете – колко пари изразходи за мен през тези години?

През всичкото това време той бил напълно погълнат от работата си. Но сега пред настъпващата смърт на своето единствено дете, той бил силно съкрушен.

– Има ли смисъл да говорим за това? Бих изразходвал сто пъти повече, за да оздравееш.

Но момичето настоявало на своето:

– Кажи ми, искам да знам.

Най-накрая бащата се съгласил и назовал приблизителната сума, а тя не била малка.

Настанала тишина. Момичето дълбоко потънало в размисъл. Слабият глас на детето отново прозвучал:

– Татко, обещай ми, че след смъртта ми ежегодно ще даваш същата сума за други деца, които живеят бедно. Нали ще го направиш, татко?

Бащата бил много изненадан от думите на дъщеря си, но обещал, че ще изпълни желанието й.

Този равнодушен към хорската мъка човек, коренно се променил. Той бил богат, но останал бездетен. Думите на дъщеря му го накарали да се замисли над въпроса: „Какво точно трябва да правя с парите си“?

Първоначално построил една къща, а след това и още няколко, в които много нещастни сираци намерили своя дом.

Самият той станал по-добър, защото направил другите щастливи.

В Екатеринбург е започнал съдебен процес срещу жена, която е ударила дете с колата си на пешеходната пътека. Тя от десет месеца се движи в своето BMW. Игнорирайки червения сигнал на светофара блъска десетгодишно момче, което почива от раните си.
По-странното е, че виновницата за ДТП не обърнала внимание на детето, а започнала да разговаря по телефона като веднага споделяла какви щети е понесал колата й.
Бърза помощ извикали очевидци на произшествието, но вече било много късно. До този момент жената е глобявана за превишена скорост и каране по тротоара. Наказанието за това произшествие е 5 години лишаване от свобода, но съдът може да произнесе и странно решение, като например злополучната шофьорка да забременее в най-кратък срок.
Не се смейте! Това не е единствения случай, когато се проявява небрежност спрямо човешки живот. Скоро преди това, 20-годишна жена е ударила дете на пешеходната пътека и забележете, първата й грижа била доколко е пострадала колата й. Тази млада дама била известна бизнесменка в района.
Чудя се къде ли милите дами са скрили майчинския си инстинкт? Защо за тях е по-важно състоянието на колата, отколкото живота на едно дете. Това някакъв необикновен синдром ли е? Нима съвременото възпитание е станало такова, че такива случай  да се подминават безнаказано.

Наблюдавали ли сте децата? Те притежават забележителни качества, които загубват, когато пораснат. Обичат сами да преоткриват света. Не се страхуват, че правят нещо както не трябва. Опознавайки новото, придобиват опит и изживяват случилото се със силни емоции.Припомнете си как изглеждат очите на дете, когато ви разказва за своето „ново“ откритие. Какъв възторг искри от него, когато се впуска в поредното приключение.
Неговите чудеса за вас не значат нищо, те са обикновени тривиални неща. Децата обичат промените и откритията. Помолете ги да разкажат за своите планове, изслушайте фантазиите им. Тогава ще разберете как един живот може да бъде пълен със потресаващи събития и радост.
Всички ние сме били деца и сме мечтали. Били сме готови да превземаме светове, да нагазим в непознатото, макар това да е било забранено от родители и учители, но с годините ставаме по-внимателни. Много мислим и разсъждаваме. Поредната порция от въпроси непрекъснато ни облива. Трябва ли наистина да го направя? Какво ще стане след това? Колко време ще ми отнеме? Заслужава ли си усилието? Ставаме все по-рационални, затворени в някакъв строг порядък. Даже малките неща правим по навик, за да не срещнем неочакваното. Живота ни става предсказуем. В него няма сюрпризи, нови срещи, бурни преживявания, от които дъхът ни да спре.
Ние знаем какво ще стане утре, след месец, след година. Но това знание радва ли ни?
Искате ли тогава живота ви да се промени? Ако наистина го желаете то непременно ще стане. Как ще стане това? Започни с най-простите неща.
Например, измени маршрута до работата си, измисли си ново хоби. Тогава може би ще откриеш някой скрит свои талант, не спирай продължавай да го развиваш, Направете нещо непривично за вас. Отворете се за нови приключения и срещи. Срещнете предизвикателството с усмивка. Тогава живота ви ще разбие скучната рамка на ежедневието и вие отново ще се усетите, че сте човек.

Когато бил малък, баба му често му повтаряла:
– Ще дойде ден и ти вече ще си голям. Когато ти стане тежко иди в църквата. Там ще ти олекне.
Минали години. Момчето пораснало. Живота му бил тежък и труден. Тогава си спомнил думите на баба си и отишъл в църквата. Непознат се приближил към него и наставнически му казал:
– Не дръж и двете си ръце така.
Дребничка женица прибягвайки край него строго замърморила:
– Не стой там!
Трета направо му закрещяла:
– Как можеш да се обличаш така?
Отзад го подръпнали:
– Неправилно се кръстиш.
Накрая при него дошла една жена и му казала:
– Трябва да излезете от църквата. Купете си книжка, в която е посочено как да се държите тук и тогава елате пак.
Излязъл човекът от църквата. Седнал на пейката и горчиво заплакъл. Изведнъж чул глас:
– Какво ти е, дете, защо плачеш?
Повдигнал човекът просълзеното си лице и видял Христос. Тогава с болка запитаният отговорил:
– Господи, не ме пуснаха в църквата.
Исус го прегърнал и му прошепнал:
– Не плачи, мен отдавна не ме пускат тук.