Веднъж едно момче помагала на дядо си в градината. Двамата усърдно плевили цял следобед. Когато свършили детeто попитало:
– Дядо, защо плевелите, които не садим така добре растат, а това, което съдим, се нуждае от повече внимание, грижа и труд?
– Радвам се, че си толкова наблюдателен, а и си направил ценно откритие. Всичко, което е ценно и значимо за човека, често изисква немалко усилия, а вредното и ненужното само си израства.

Това бе честа реплика на баба ми. когато правех поредната пакост.

Е, нека не стигаме до крайности.

Дете, „възпитавано“ само чрез бой става точно толкова неудържимо и невъзпитано, колкото дете, неусетило когато трябва, здравината на родителската десница. Тук трябва да има баланс и „индивидуален подход“, както твърдят някои педагози.

Но помня и други думи на баба: „Това са глупости. Дете да се гали само насън. Детето трябва да бъде галено именно когато е будно. За да знае, че е обичано.“

Любовта е била винаги лекарството за каква да е ситуация. Ако я няма, проблемите са налице. Всеки бой става безсмислен, ако няма любов. Чувството, че си обичан те прави покорен и изпълнителен.

По празниците всяко дете очаква своя подарък. Изглежда добрия старец не е смогнал с раздаването на подаръците и затова е изпратил в щата Юта своя елен.
Семейство Келер в празничната нощ първо чули грохот, а после тропот.
След като счупил витражните стъкла, един елен се озовал пред смаяните домакини. Рогача спокойно се разходил из стаята, а след това започнал да „разопакова подаръците“.
Келер не посмял да хване уплашеното животно, а се обадил на природозащитниците, които му помогнали да изведе от дома си неканения гост.

През 30-те години на миналия век, Джозеф Фиглок, жител на Детройт, си вървял по улицата. Изведнъж от прозореца на многоетажно жилище върху главата на Джозеф паднало едногодишно дете. Участниците в инцидента се отървали с лека уплаха.
По-късно се изяснило, че млада и безгрижна майка, просто е забравила да затвори прозореца, а любопитното й чедо се качило на перваза на прозореца. И вместо при падането детето да умре, попада в ръцете на объркания си неволен спасител.
Ще си кажете поредното чудо. Но какво ще кажете за това, което се е случило година след това?
Джозеф вървял по улицата и изведнъж от многоетажното жилище на главата му паднало същото дете.
Оказало се, че Джозеф сам е поставял тези бракувани прозорци, които не се затваряли добре, за което бил наказан.
За да не изкушава съдбата той започнал да минава от другата страна на улицата. Минали години. Но както казват, от съдбата си не можеш да избягаш.
Минавайки по познатата улицата от същия прозорец на глават му паднала девойка, която се оказала падналото дете на главата му преди 15 години.
Скоро след това Джозеф се оженил за момичето и от тогава не поставял вече прозорци, но с овладяване на технологиите свързани с професията си не се разделил. Това се оказало много удобно след брака му, защото се занимавал с това, още дълго време.

Нима има дете, което не обича шоколадово яйце? А как да си направим такова?
Вземете сто грама шоколад и го разтопете на водна баня. Надуйте балон, който да има формата на яйце. Облейте балона с разтопения шоколад и чакайте да изстине. Това повторете няколко пъти. След това оставете намазаният балон в хладилника.
Когато шоколада се втвърди, внимателно го разрежете на две еднакви половинки. Слoжете в средата изненадата и залепете внимателно шоколадовите половинки.
Това е всичко. Шоколадовото яйце е готово. Надявам се, децата ви да останат доволни.