Бих искала да пиша така, както говори сърцето, но думите не стигат.
Бих искала да нарисувам всяко красиво нещо до, което се докосва погледа ми, но багрите и нюансите са недостатъчни за това.
Бих искала да повторя трелите на горските птици, но гласът ми е слаб и немощен.
Бих искала да изтрия болката от лицата на хората, които минават край мен, но не винаги имам сили за това.
Бих искала да прегърна всяко отхвърлено, без дом и семейство дете, но не ми достигат ръце за всички тях.
Бих искала да бъда опора на по-възрастните, но времето не стига, а те са хиляди.
Бих искала да даря поне капчица любов на всяко жадно сърце за топлина и ласка, но дали ще ми стигне тази, която имам в сърцето си?
Бих искала………..
Но благодаря на Бога за всеки малък дар, който ми е дал, за да го прославя!

Върви Ники с баща си. Отдавна не са били така заедно, един до друг. Детето има толкова неща да сподели…., но някак си разговорът не върви. Вървят почти мълчаливо, а погледите им блуждаят наоколо.
Минават край едно училище. Бащата се обръща към сина си:
– Нали това е твоето училище? Харесва ли ти тук?
– Да, – смотолеви синът набързо и наведе глава.
Бащата връщайки се в спомените си назад, продължи с носталгия:
– Преди 20 години и аз учех тук.
Изведнъж момчето се оживи, очите му светнаха.
– Сега разбирам, – каза възторжено детето, – какво имаше в предвид директорът, когато каза, че такъв идиот като мен, не е виждал от 20 години насам.

Имаше силна буря с проливен дъжд. Тригодишно момиченце седеше до прозореца и с ужас гледаше в бушуващата природа.
Изведнъж тя видя как един човек излезе на алеята с чанта. Той вървеше срещу вятъра и дъжда. Въздушният напор го блъскаше назад, а водните капки безжалостно удряха лицето му. Но той упорстваше. Хора укрили се при входовете на къщите го викаха, но той не им отговаряше.
– Мамо, мамо, – крещеше изплашеното дете, – човек на улицата.
Майката дойде до прозореца.
– Какъв неразумен човек, – каза тя с усмивка. – Нима иска да се покаже какъв  герой е?
Вятърът задуха още по-силно и човека падна в бушуващия поток.
– Мамо, – извика изплашено детето, – той ще потъне …… трябва да го спасим.
Сърцето на детето се сви от болка.
– Виждаш какво може да се случи на един глупав човек! Защо не почака да намалее малко дъжда, да се прикрие към някой вход, както всички ……, – нагледно обясни майката на дъщеря си.
Мъжът с мъка се измъкна от водата и отново пое срещу вятъра и дъжда.
– Стана…. устоя ….. отива по нататък! – зарадва се момиченцето и запляска с ръце.
– Запомни, дете, неразумният на всяка крачка го чака беда! – наставнически каза майката.
– Но той бърза за там, където ние не знаем….. – каза момичето с тъга.
– Когато бързаш, ще станеш за смях на хората, – продължи майката със същия тон.
Детето се възмути:
– Мамо, ами ако той е лекар и бърза при някое болно дете, за да спаси живота му…. И ако това дете бях аз?

Един мисионер работел на остров Ямайка, намиращ се между Северна и Южна Америка. Той преподавал в едно училище, където учили чернокожи момчета и момичета. Веднъж той попитал учениците си:
– Кого можем да наречем кротък?
Едно от децата отговорило:
– Кротък е този, който дава спокойни отговори на груби въпроси.
Това дете е изказало много важна истина. С кротост може да се постигне много повече, отколкото с викове и клетви.
Кроткият човек не е горделив. Гордостта често е причина за раздори кавги, разногласия и недоразумения. Кроткият човек не се гневи. Гневът е съпроводен със злоба и омраза.
Който е кротък, той е търпелив. С търпение се запазва любовта и хармонията в семейството, взаимоотношенията със съседите и околните. Търпението е плодородна почва, на която израстват много добродетели.
Кроткият човек е смирен. Смирените хора са снизходителни към слабостите на другите. Правят добро и не се мислят за нещо повече от околните. Те търпеливо понасят лъжливите обвинения и търпеливо очакват да  се разкрие истината.
Кротките хора са винаги покорни на Господа. Нека да бъдем такива!

Едно от най-малките бебета, родени някога в света, успя да оцелее въпреки прогнозите на лекарите, които оценявали шансовете му за спасение едва на 10%.
Според майката на детето Джеми Хаски, по време на бременността тя страдала от прееклампсия, която се изразява в главоболие и високо кръвно налягане. Лекарите съветвали жената да направи аборт, защото поради болестта може да пострада мозъка на детето. Въпреки това, след сканиране не са установени нарушения в детето и жената отказала да прекрати бременността си.
Но след няколко дни се влошило състоянието на Джеми и тя нямала друг избор, освен да роди на 24-та седмица. Лекарите казали на жената и нейния 40-годишен съпруг Греми Девъншир, че шансовете за оцеляване на детето след цезарово сечение не превишава 10 %.
След раждането Джеми Хаски се оказала в реанимацията. Тя могла да види сина си, който нарекли Финли, само четири дни след раждането. В същия ден у детето започнало кръвотечение в белите дробове и лекарите заявили, че му остават 24 часа живот.
– Решихме, че докато то се бори за живота си, ние ще направим всичко, за да му помогнем, – казала майката. – Ние се съгласихме на агресивна форма на вентилация на белите дробове и чакахме резултат.
За щастие, лечението помогнало и кръвотечението спряло. След 16 дни Финли бил прехвърлен в медицинския център, където бил включен към линията на Бровияк, осигуряваща на кърмачетата необходимите хранителни вещества.
След 17 седмици на бебето и неговите щастливи родители е било позволено да се завърнат у дома. Съпрузите са предупредени, че в бъдеще Финли ще има проблеми с зрението, но засега да се правят прогнози е твърде рано.
Според лекарите това, че малкият е оцелял е същинско чудо. Лекарят Бернард Шунакер казал:
– Той е едно от най-малките бебета, за които трябваше да се грижим. Той наистина стана нашето малко чудо.