Едно от най-малките бебета, родени някога в света, успя да оцелее въпреки прогнозите на лекарите, които оценявали шансовете му за спасение едва на 10%.
Според майката на детето Джеми Хаски, по време на бременността тя страдала от прееклампсия, която се изразява в главоболие и високо кръвно налягане. Лекарите съветвали жената да направи аборт, защото поради болестта може да пострада мозъка на детето. Въпреки това, след сканиране не са установени нарушения в детето и жената отказала да прекрати бременността си.
Но след няколко дни се влошило състоянието на Джеми и тя нямала друг избор, освен да роди на 24-та седмица. Лекарите казали на жената и нейния 40-годишен съпруг Греми Девъншир, че шансовете за оцеляване на детето след цезарово сечение не превишава 10 %.
След раждането Джеми Хаски се оказала в реанимацията. Тя могла да види сина си, който нарекли Финли, само четири дни след раждането. В същия ден у детето започнало кръвотечение в белите дробове и лекарите заявили, че му остават 24 часа живот.
– Решихме, че докато то се бори за живота си, ние ще направим всичко, за да му помогнем, – казала майката. – Ние се съгласихме на агресивна форма на вентилация на белите дробове и чакахме резултат.
За щастие, лечението помогнало и кръвотечението спряло. След 16 дни Финли бил прехвърлен в медицинския център, където бил включен към линията на Бровияк, осигуряваща на кърмачетата необходимите хранителни вещества.
След 17 седмици на бебето и неговите щастливи родители е било позволено да се завърнат у дома. Съпрузите са предупредени, че в бъдеще Финли ще има проблеми с зрението, но засега да се правят прогнози е твърде рано.
Според лекарите това, че малкият е оцелял е същинско чудо. Лекарят Бернард Шунакер казал:
– Той е едно от най-малките бебета, за които трябваше да се грижим. Той наистина стана нашето малко чудо.

Веднъж един човек дошъл при Соломон и му казал:
– Царю, помогни ми! Всеки път, когато трябва да направя избор, аз не мога спокойно да спя. Въртя се, страдам, размислям. Така ли да направя? Кое е необходимо? Какво да правя?
Мъдрият цар отговорил:
– Изборът не съществува.
След това попитал човека:
– Ти ще се хвърлиш ли в реката ако видиш давещо се дете?
– Разбира се, – казал човекът.
Соломон попитал:
– Независимо дали това се е случило вчера днес или ще стане утре?
– Да, – бил отговорът.
Тогава Соломон казал:
– Ето виждаш – избор не съществува. За какво трябва да избираш, ако всеки път, ти знаеш какво ще направиш, още преди да е дошло време за това действие? Представи си какво да е събитие и ти веднага ще знаеш как ще постъпиш. Всеки път ти ще избираш най-доброто според теб и при еднакви обстоятелства ще действаш по един и същи начин вчера днес и утре.
След минута на размисъл Соломон продължил:
– Единствената област, където ние правим избор, това е в нашето сърце. Променяш себе си и това което си мислил да правиш вчера, днес и утре, ако това не ти се струва толкова добро. Тогава и само тогава ти можеш да постъпиш по друг начин. Така че, иди си с мир и знай, че каквото и да правиш, трябва да е възможно с най-добър ефект .

Даря Безкостная живее в Украйна. Тя е на 14 години. Болна е от церебрална парализа. Трудно се придвижва и говори, но е много талантлива. Картините, които рисува с краката си, са прекрасни.
Въпреки своя недъг, тя започнала да рисува с краката си. Таланта на Даша бил открит преди 4 години, а сега за овладяването на художественото майсторство й помага преподавател от художественото училище в нейния град.
Като дете тя получава травма на главата, а след това се развила церебрална парализа. Тялото не се подчинявало, но интелектът й намерил изход.
Първоначално родителите й се надявали, че тя ще пише с ръцете си, но чудото не станало. След дълги опити се оказало, че Даша може да рисува и извайва с пръстите на краката си.
Наскоро е била отворена изложба на картините й. Надявам се това да е добър старт за това упорито момиче.

Бащата беше толкова ядосан, че строго наказа своето тригодишно мъниче. Проблемът с парите отново го беше стиснал за гърлото, а тя без разрешение нарязала цяло руло хартия за опаковане. И за какво е направила всичко това? За да украси някаква безполезна кутийка.
Без да се обиди на следващия ден момиченцето дошло с подарък за баща си:
– Татко, това е за теб! – казало детето.
Обезкуражен бащата започна да съжалява за вчерашната си невъздържаност. Той отново се ядоса, когато забеляза, че дъщеря му подава празна кутийка.
– Би трябвало да знаеш, че когато правиш подарък, в кутията трябва да сложиш нещо, – каза назидателно бащата. – А ти си ми донесла празна кутийка!
Сълзи замъглиха очите на детето:
– Тя не е празна, аз догоре я напълних с целувки за теб, татко!
Щедростта и любовта на дъщерята поразиха бащата. Той падна на колене, прегърна я и я помоли да му прости. Този безценен подарък той запази. В най-трудните минути на живота си, той си спомняше за целувките и любовта на дъщеря си. Това е по-важно от всички богатства на света, по-значително от всички проблеми и неуредици.

Телефонът силно иззвъня. Малко момченце взима слушалката и казва съвсем тихо:
– Ало.
– Баща ти в къщи ли е? – пита човекът в отсрещната слушалка, досетил се, че на телефонното позвъняване се е отзовало дете.
– Да!
– Моля те, извикай го!
– Не мога. Зает е, – продължи да говори детето с приглушен глас.
– А майка ти в къщи ли е?
– Да.
– Тогава извикай нея, – едва сдържайки нервите си, човекът отсреща се опитва да запази благия тон.
– Не мога, тя също е заета.
– Ясно, – явно вече се долавял гнева на непознатия. – А там има ли някой друг.
– Да, – усмихва се малчугана, – чичковци милиционери и пожарникари.
– Добре , извикай някой от тях!
– Не мога те също са заети.
– Боже мой, с какво се занимават всички там? – избухна човекът възмутен.
Детето със тих глас прошепва:
– Търсят ме.