Най-напред трябва да подчертаем, че това изречение съдържа в себе си противоречие.

Какво разбираме под любов към едно дете? Това е отварянето на остър слух за истинските потребности на детето.

Когато те не са удовлетворени, детето се разглезва.

То се претрупва с разрешения и предмети, от които не се нуждае и то само като заместител на това, което човек не успява да даде на детето си.

Разглезването показва сериозна липса на нещо важно и необходимо в детството, което се отразява по-късно в живота на индивида.

Ако едно дете е обичано, то ще бъде способно да обича.

Китай и Индия са държави, в които по културни и икономически причини раждането на момче е по-желателно за родителите.

Това води до повече аборти, обусловени от половата избирателност.

Поради тази причина в Китай и Индия са приели закон, забраняващ да се открива пола на детето преди раждането му, по какъвто и начин да е.

Забраната имала малка ефективност, защото такива нелегални услуги били достъпни за всяко семейство.

Тя се заизкачва по стълбите с малки леки стъпки, като придържаше с пръсти роклята си.

– Браво! – каза й красива жена, която беше седнала сред цветята.

– Упражнявах се да вървя бавно, – отговори тихо тя.

– Какво си решила да правиш? – попита съпричастно жената.

– Искам един ден да вървя като теб, мамо, плавно и грациозно.

Лицето на жената се вкамени. Тя се приближи към момиченцето, наведе се над главата му и каза:

– Няма значение как ходиш, миличка.

– Така ли? – невярващо попита детето.

Тя бе дребно момиченце. Изпитваше болка не толкова от ширината на крака си и стегнатата обувката, нито от отражението в огледалото си, а от тъгата в очите на майка си, когато се споменеше за крака й. За това обикновено избягваха тази тема.

– Не, наистина ….. Благодарна съм, че можеш да ходиш изобщо, – и майка й се усмихна с обичайната си лъчезарност.

Детето не смееше да помръдне, опасявайки се, че чрез диханието си ще пропусне мига. Майката се наведе, целуна я  и разсипа косите й по лицето.

– Хубаво е, че някой може да се наслаждава в такъв горещ и задушен ден, – прокънтя смехът на жената.

Детето усети как майка му се отдалечава плавно, ефирна като слънчев лъч.

Едно момченце се загубило и наддало страхотен рев.
– Момченце, загубило ли си се? – попитал го един минаващ човек.
– Даааа! – продължавал да огласява с рева си всичко наоколо нашият герой.
– Недей да плачеш, – опитал се да го успокои човекът. – Как се казваш?
– Ааааа, като таткооооо! – не спирало да плаче детето.
– А как се казва баща ти? – опитал се да му отклони вниманието човекът.
– Катооооо мееееен, – продължавало да хълца момчето.
– А как се казвате двамата с баща ти? – едва не се засмял човекът.
– Поооо едииииин и същииии начииииин! – заревал още по-силно малкият юнак.

Децата пишат в училище съчинение на тема „Какво бих направил ако имах един милион лева“. Всяко дете е съсредоточило погледа си в листа и бавно пише върху него.

Пепи прави някакви изчисления. Листа му се е изпълнил с множество сметки, задрасквания, таблица от шест цифрени числа…. Той вдига глава, маха неопределено с ръка и продължава да изчислява.

След около 20 минути вдига ръка:

– Госпожо, а можете ли към тях да прибавите още 10 хиляди……..