Архив за етикет: депресия

126 години от рождението на Лудвиг Мис ван дер Рое

Той е немски архитект, роден през 1886 година в Аахен, Германия.
Често е наричан за кратко само „Мис“. Заедно с Валтер Гропиус и Льо Корбюзие е смятан за един от пионерите на модернизма. Той е третия и последен ръководител на известната школа Баухаус закрита от нацисткия режим през 1933 година.
Стилът му се характеризира с чистота и простота на формите и линиите. Превърнал се в едно от най-влиятелните течения в архитектурата на ХХ век.
Мис е широко известен с употребата на афоризма – „Малкото е повече“.
Първоначално работи в каменоделското ателие на баща си и в няколко местни дизайнерски фирми, преди да се премести в Берлин, където се присъединява към офиса на дизайнера Бруно Пол.
Започва архитектурната си кариера, чиракувайки заедно с Валтер Гропиус и Корбюзие в ателието на Петер Беренс, където се среща с новите стилови идеи на прогресивната германска култура. Талантът му бързо е забелязан и скоро той започва да поема самостоятелни поръчки, въпреки липса на съответно академично образование.
По това време Мис добавяйки по-впечатляващата фамилия на майка си – „ван дер Рое“. Частната му практика започва с проектирането на фамилни къщи за по-богатите в германското общество. Проектите му са в изчистен неокласически стил по подобие на пруският архитект от началото на XIX век Карл Фридрих Шинкел.
Мис ван дер Рое започва да развива и изглеждащи утопично за времето си проекти, които макар и неизпълнени, му дават репутация на прогресивен архитект.
Изоставяйки напълно орнаментите, той създава зашеметяващия си конкурсен проект за стъклен небостъргач на Фридрихщрасе в Берлин през 1921 година.
Мис продължава със серия от новаторски проекти. Кулминация му са двата му изпълнени европейски шедьовъра: Временният германски павилион за изложението в Барселона през 1929 година и елегантната модерна вила „Тугендхат“ в Бърно, Чехия, завършена през 1930 година.
С настъпването на „световната депресия“ след 1929 година, поръчки силно намаляват.
По това време Мис заема поста директор на училището Баухаус. Принуден е от нацисткия режим да го закрие. Новосъздаденият от него модерен стил е отхвърлен от нацистите.
Разочарован и нещастен той напуска родината си неохотно през 1937 година. Мис ван дер Рое приема един проект за жилищна структура в Уайоминг, а в последствие и предложение да ръководи архитектурно училище в Чикаго.
Мис ван дер Рое се установява в Чикаго, където е назначен за директор на архитектурното училище към „Chicago’s Armour Institute of Technology“ по-късно преименуван на „Илинойски Технологичен Институт“. Едно от предимствата за приемането на поста е възлагането на проекта за новата сграда на института и изготвянето на плана за неговия кампус. Всички сгради от тази поръчка проектирани от ван дер Рое още съществуват и се използват. Известни са също: „Alumni Hall“, „Капелата“ и шедьовърът „S.R. Crown Hall“, построен да приюти точно архитектурната школа оглавена от Мис. Тази сграда е смятана за най-добрата му творба, характеризираща „Мисовата архитектура“.
През 1944 година, Мис ван дер Рое става гражданин на САЩ. През 30-годишната си кариера като „американски“ архитект, Мис се насочва към идеята за затвореното-отворено простронство, изпълнено от предварително направени структурни елементи.
Още първите му проекти, разкриват пред американското общество стилът, който изглежда естествена еволюция на почти забравения стил на Чикагската школа от XIX век. Неговата архитектура се превръща в изключително приемлив модел за американските културни и образователни институции, предприемачи, публични агенции и големи корпорации.
Мис проектира и ръководи работите от студиото си в центъра на Чикаго през всичките 31 години в САЩ. Сред забележителните проекти са: жилищните кули „860-880 Лейк Шор Драйв“ в Чикаго; „Фарнсуорт Хаус“ в Плейноу ; небостъргачът „Сигрем Билдинг“ в Ню Йорк.
Мис ван дер Рое умира на 83-годишна възраст.

Как да се научим да живеем отново

Бедата идва без да пита. Тежко заболяване, травма…. „Как ще живея по-нататък?“ Отговора на този въпрос не е заложен в нас, човек сам трябва да търси изход от такава ситуацията. Нещата се преодоляват постепенно…
Първоначално е неприятно и човек се стреми да отрече случилото се. Той не иска да повярва, че това се е случило с него. Спомня си как е живял преди. През този етап е много важно да  не се отива „прекалено далеч“ при обслужването на болния. Грижата трябва да бъде дозирана. Само най-необходимото.
Факт е, че прекалената грижа лишава болния от възможността да взема самостоятелно решения, той остава без избор. Така привиква с мисълта за своята безпомощност.
След това идва най-трудното. Човек започва да разбира трагичността на случилото се. Осъзнава, че вече сам не може да живее пълноценно. Престава да бъде пълноправен член на обществото, много такива хора губят и семействата си. Мисълта за отхвърлянето насажда депресия. В такива моменти човек става раздразнителен от всяка дума. Това е времето, през което този човек не трябва да остава абсолютно сам. Трябва да му се доказва непрекъснато, че той е нужен. За целата, искайте от него съвет, споделяйте новини…. Хубаво е ако на такъв човек се намери практическо занимание.
Идва време, когато човек започва да се възприема такъв, какъвто е. Това е преломния момент след случилата се беда. Той разбира, че живота му се е изменил и трябва сам да намери място в  новия си живот. Именно в това търсене човек може да се „спъне“ и да се унищожи всичко, което до тук е било постигнато.
Този човек трябва да има ясна цел. Нужно е да има стремеж за постигане на определени задачи. Отначало се поставят по-малки цели. Всичко не става изведнъж. Изисква се търпение.
По-нататък човек „придобива“ нови приятели, има други интереси. Появява се стимул и желание да помага на другите. Това вече е победа. Победа над самия себе си.

В Япония ще отглеждат домашни носорози

Група учени от университета на Киото са успели да създадат първия в света домашен носорог. Животното е получено при кръстосването на носорози от  островите Ява и Суматра, които са много по-малки по размер от тези в Южна Африка. Тъй като всички опити да се отглеждат такива животни в плен, са завършили неуспешно, учените е трябвало да работят с тях в специален резерват в Малайзия. Дължината на получения мини-носорог е около 80 см, височината при холката 60 см, а теглото му е 40-50 кг.
Проектът е започнал преди 15 години. Неговата цел е била да се съхранят редки видове носорози, но е прераснала в нещо по-голямо.
Днес много японци изпитват хронична депресия. А както е известно домашните животни благоприятно въздействат на психо-емоционалното състояние на човека. При жителите на големите градове влиянието на кучетата и котките не е вече ефикасно. Премахването на стреса става, когато хората избягат от ежедневните си натоварвания, а за това са им необходими животни, с които да се развличат извън града, по-далече от бетона и суетата.
Първият мини-носорог са нарекли Сюзю, което в превод от японски означава камбана. Той е много активен, лесно се подава на дресировка и отлично се разбира със сътрудниците от лабораторията.
Учените работят усилено, за да създадат подходящ партньор за Сюзю.
Така в бъдеще всяко японско семейство ще може да отглежда свой мини-носорог.

Стресът – причината за болка в гърдите

Шведски кардиолози са установили, че най-честата причина за необяснима болка в гърдите са: безпокойството, стрес и неактивен начин на живот.
Специалисти направили сред пациенти си анализ  на болезнените симптоми, подобни на болка причинена от сърдечно-съдови заболявания. Наблюдавали, че болката продължава няколко години и била придружена от чувство на страх, безпокойство, умора и даже страх от смъртта.
Резултати от анализа показват, че основната причина за тези симптоми в женската половина на населението е депресия и безпокойство, докато при мъжете е стреса причинен от работата им.
Тези симптоми са били наблюдавани и при двата пола, които водят заседнал живот.
Според кардиолози, отрицателното емоционално състояние пречи за правилното функциониране на сърцето.

Жителите на градовете с всяко вдишване оглупяват

Да дишаш замърсен въздух е все едни да взимаш хапчета за оглупяване. Ако се подложиш на въздействието на такъв въздух, рискуваш да получиш физически изменения в мозъка, които засягат паметта, способността за учене и стресоустойчивостта.
При изследване на мишки е установено, че замърсеният въздух е пряко свързан с депресията и други тревожни състояния.
В продължение на 10 месеца екип от изследователи от САЩ са наблюдавали две групи мишки. Половината дишали филтриран въздух, а останалите наситен с прахообразни частици, които се отделят от автомобилите и промишлените производства. Концентрацията на вредни вещества в използвания замърсен въздух при опита е била същата, каквато дишат хората в по-големите градове.
След 10 месеца мишките били подложени на редица поведенчески тестове. Установено било, че на мишките, които вдишвали замърсеният въздух им трябвало много повече време за обучение в дадено действие, отколкото тези, които дишали филтриран въздух. Освен това те бързо забравяли и наученото. При други подобни опити с гризачи се наблюдавало висока степен на депресия и нервни разтройства.
Получените резултати свидетелстват, за това какво е въздействието на замърсеният въздух върху мозъка и здравословното ни състояние. А като си помисля колко много хора са под въздействието на такъв въздух….