Връзката между продължителността на съня и надаване на теглото са изследвали учени от САЩ. Обикновено се приема, че колкото повече спиш, толкова по-малко се движиш. Съответно се изгарят по-малко калории и човек започва да пълнее. Учените достигнали до извода, че нещата стоят съвсем иначе.
Наистина заседналия начин на живот обикновено води до проблеми с теглото. Между лежането в кревата и съня съществува принципна разлика.
Учените са установили, че ако човек напълно се лиши от сън за една нощ, на следващия ден, преди първото хранене се изразходват 5% калории под средното ниво. След закуска и през по-голямата част от следващия ден човек харчи 20% по-малко от нормалното. Всичките тези калории остават  на тялото ни във вид на мазнини.
В друго изследване било отбелязано, че ако човек спи само 5,5 часа, то на следващия ден той започва да консумира средно по 300-400 калории повече , отколкото когато е спал повече от 9 часа. При недостиг на сън човек често прави избор в полза на по-мазни храни и продукти с високо съдържание на въглехидрати.
Изследователите смятат, че за това са виновни хормоните. Сънят помага да се контролира нивото на грелина, това е хормон, който стимулира нашият апетит. Когато сънят е недостатъчен, грелина започва да се отделя в произволни и понякога доста значителни количества. Заедно с това в значителна степен се намалява изработването на друг хормон – лептин. Той отговаря за появата на усещането за ситост. Общия резултат от всичко казано е, че недостига на сън води до нарушаване на метаболитните процеси в организма.
Има още една причина за надаване на тегло. Ако бодърстваме два часа повече на ден, ние получаваме допълнително време, през което отново „да нападнем“ хладилника. И това се случва, обикновено през нощта, когато метаболитни процеси се различават от тези на човек в полусънно състояние. Резултата е плачевен. Изяденото от нас ще се натрупа във вид на мазнини на най-неподходящите места.
Изводът е, ако искате да отслабнете коригирайте съня си.

Такъв ден рядко се случва в тихия градец. Всичко тече монотонно и еднообразно. Хората се движат по навик и отиват на работа, а и полицаите нямат много работа. Тук рядко се случва някакъв инцидент, а за престъпление и дума не може да става.
Изведнъж дива патица кацна точно по средата на улицата. Неспокойно започна да върти глава и да кряка.
Близо до нея изникна полицейска кола. По неволя, колата спря. В нея имаше двама мъже.  Единият недоволно слезе от колата с намерение да разкара объркалото се животно.
Птицата се движеше по много странен начин. Крякаше и крадешком наблюдаваше мъжа. Щом я наближеше, тя мълниеносно се отдалечаваше на безопасно място без да напуска очертанията на пътя.
Вторият мъж също слезе за да помогне на приятеля си. Тази птица не може да ги разиграва така.
С желанието си да я приближат, двамата се оказаха около една канализационна решетка. Те като, че оглушаха за крясъците на птицата.
Широка усмивка заля лицата на двамата мъже. Там под решетката се мъдреха малки патенца. Не беше трудно. Дръпнаха решетката и извадеха девет малки пухкави кълбенца. Патицата продължаваше да кряка, но този път по-радостно.
Насъбралата се тълпа с умиление наблюдаваше шетнята на патицата около малките.
Така една дива патица стана героиня на деня в града.
Не е лесно да си майка. Не ли странно, че и при животните майките намират изход от всяка ситуация!

Горещият ден изнервяше хората. Не бе по-леко положението и на полицаите опълчени на ярките лъчи на слънцето на кръстовището. Потта се стичаше немилостиво по лицата на мъжете, но те неотклонно следяха минаващите коли.
Спряха автомобил. Явно шофьорът не беше на себе си. Установиха, че е пиян. Написаха му акт, но му дадоха ключовете и го пуснаха в такова състояние да продължи пътя си.
Четиринадесет километра по-нататък  нашият пиян познайник с голяма скорост навлезе в насрещното платно и се вряза в рейс пълен с пътници. Пияният шофьорът  почина на място, а пет пътника с различни травми закараха в болницата.
Трагедия поради недомислие. Как може пиян човек да се пусне да продължи пътя си. Нима е достатъчно само да му се състави акт?
В случая пияният шофьор е заплатил много повече, с живота си.

Това бе най-тежкия ден за него. Мотора на помпата изгоря. Жена му падна от каруцата и лошо си нарани крака. И за капак изчезна деветмесечното им биче и то от двора им.
Гласът му прегракна да го вика и търси из двора. Никакъв звук, никакво мучене. Мъката бе сграбчила сърцето му и го мачкаше болезнено.
„Хайде, мотор може и нов да си купи, жена му ще стъпи бързо на крака, жилава е, но бичето“. Мислите му се въртяха, като хала в главата и не намираха покой.
Нощта пусна тъмните си воали и скри слънцето. Търсенето не даде резултат цели два дена. Той крачеше из двора неспокойно и си мислеше: „Къде може да е? В дън земята ли пропадна?“
Изведнъж долови слабо мучене. Идваше откъм ямата. В нея обикновено складираха зеленчуци и плодове. Не знам кое беше по-бързо, краката му или желанието му да стигне там час по-скоро, но вече беше на самото място и се взираше в тъмнината.
Плесна се по главата, изтича до вкъщи, грабна газената лампа и с треперещи ръце запали фитила й. Насочи я към дупката и видя главата на бичето. Облекчения и радост обляха сърцето му.
Разтича се. Извика съседите. Киро се бе прибрал с багера, та предложи да изкарат животното с куката. Настана суматоха около въжетата. Чудеха се как най-добре да привържат бичето, за да го измъкнат.
Всичко стана само за пет минути. Странно, но животното не реагира и беше напълно спокойно.
На другия ден хората се смееха и разправяха за „необикновеното изчезване“.
Когато паднал, бикът се озовал пред „богата трапеза“. За времето през, което го търсили, той успял да изяде всичките моркови и зеле складирани там. И когато огладнял, започнал жално да мучи.
Не било шега работа, дупката била дълбока 3 метра, а животното тежало 300 килограма.

ООН обръща специално внимание на подобряване на благосъстоянието на децата с трудности в развитието.
Световен ден на информираност за аутизма се определя от резолюция на Общото събрание на ООН на 21 януари 2008 г. Целта на тази дата е да се подчертае необходимостта от помогне на хората, страдащи от нелечимо заболяване, както и да се подобри живота им.
Брой на децата с аутизъм е висок във всички региони на света и оказва огромно влияние върху децата, семействата, общностите и обществата. Очаква се на 2 април специализирани държавни и обществени организации разпространят информация за болестта. Например, да се изнасат лекции или да се раздадат брошури потемата.
Аутизъм е нарушение в развитието на нервната система, която се проявява през първите три години от живота на индивида. Тази болест се диагностицира при наличие на три симптоми: липса на социално взаимодействие, нарушена комуникация, ограничени интереси и повтарящо се поведение.
Примери за описание на тези признаци могат да бъдат намерени в исторически источници, които са се появили много преди въвеждането на термина „аутизъм“. Например в беседите на Мартин Лютер се споменава 12-годишно момче, вероятно с тежка форма на аутизъм. Такива симптоми могат да бъдат установени в описанието на „диво момче от Аверон“ – Маугли на XVIII век, който е живял във френските гори и попаднал между хората на 12 години.
Терминът «аутизм» е въведен от швейцарския психиатър Блойлер Ейген
през 1910 г., когато описва симптомите на шизофренията. В основата на този неолатинизъм, означаващ „ненормално вглъбяване“, той поставил гръцката дума „ауто“ – „сам“, подчертавайки желанието на пациента да се отдели в своя си свят. Всяко външно въздействие се приема от болния като непосимо натрапване.
Резолюцията на ООН подчертава, че през цялата си история организацията се фокусира върху подобряване на благосъстоянието на хората с увреждания, включително деца с трудности в развитието. През 2008 г. е влязла Конвенция за правата на инвалидите.