Когато не знаем от къде произхожда дадена дума, разделя ме я на части, който имат някакво смислово значение. Но постъпвайки така, често изпадаме в парадоксално положение.
Ето как двама „умници“ веднъж разсъждавали върху думата „демокрация“.
– Какво означава демокрация? Толкова говорят за нея и по телевизията, и по радиото – казал единият.
Другият се почесал по главата, вторачил невиждащ поглед в земята и свъсил вежди. Явно, разсъждавал усилено по въпроса.
Изведнъж се плеснал по крака, погледнал хитро събеседника си и казал самодоволно:
– Виж думата се дели на демо и кратия нали?
Другият недоумяващо го погледнал:
– Е и?
– Много просто. Това са демони, който се делят многократно, – като наблегнал на кратно, – с други думи демони, които се умножават много пъти.
Архив за етикет: демокрация
В музикалните групи има скрита йерархия
Група учени от Великобритания и Германия са открили експериментално съществуване на скрити йерархии в струнните квартети.
В изследването са участвали два професионални музикални струнни квартета. Били им предложени за изпълнение фрагмент от творби на Хайдн op. 74, п. 1, където композиторът използва неочакваната промяна на темпото.
При анализа на записите, изследователите са обърнали внимание на малката промяна на скоростта на свирене на всеки един от музикантите. Оказало се, че един от четиримата изпълнители в първата група, често трябвало да променя своето собствено темпо, синхронизирайки се с темпото на колегите си, ако това не го е направел той, другите се адаптират към темпото му.
Във втория квартет, четиримата се приспособявали един спрямо друг в еднаква степен.
В единият състав се виждаше подобие на самодържавие, а другият на демокрация.
В същото време самите музиканти бяха изненадани да научат, че постъпват така. Те са изказали предположения, че при изпълнение на други произведения, организацията вътре в оркестър може да се промени.
Сега изследователите искат да изяснят, чувстват ли разлика във вътрешната йеархия на квартетите зрителите и ако това е така, какви музикални колективи предпочитат да слушат.
В Ирак има повече от три официални езика
Иранският парламент прие изменения в закона, според които заедно с, арабския и кюрдския език, официални езици стават туркменския, източно-сирийския (арамейски) и асирийския.
Последните два са традиционни езици в християнските малцинства.
От сега нататък тези езици могат да се използват в официалната практика на тези райони, където тези национални групи са болшинство.
В същото време новият закон разширява прилагането на кюрдския език. Заедно с арабския, той ще присъства в цялата официална кореспонденция на страната. Надписи на кюрдски ще се появят на паспортите и банкнотите.
Ръководителят на комисията по културата и информацията на иракския парламент, Али ал-Сала е убеден, че тези промени ще помогнат на реалната демократизация в иракското общество.
Армия на клоуните бунтовници
С идването на мода на демокрацията в света, въпросът за творчески гражданско неподчинение става от първостепенно значение.
Организация CIRCA е сдружение на клоуни във Великобритания, която е специализирана в протестите срещу правителството. Групата е придобила известност след серия от протести срещу войната в Ирак през 2003 г. и срещу Джордж У. Буш.
Те биха могли да работят в цирковете и да не се безпокоят за глобалните и политическите проблеми. Въпреки това, английските клоуни се занимават със социалното разслоение, войните …… Тези активни клоуни се наричат „Армия на клоуните бунтари“.
В армията можете да дойде някой от улицата и да се обучи. За начало, който желае да се превърне в бунтар трябва да намери в себе си клоуна. Тогава се научава на гражданско неподчинение и палячовщини маневри. Демонстраторът трябва да може да маршируват в крачка.
Клоуните бунтовници смятат, че планетата е безкрайна война : войната на пари срещу живота, на печалбата срещу честта, прогреса против бъдещето.
От къде идва думата „идиот“
Думата „идиот“ има гръцки произход. Първоначално тя служила за обозначаване на човек, който не се интересува от политика.
Когато в Атина започва да се развива демокрацията, ораторите започват да употребяват тази дума в презителен контекст.
Когато я употребявали, се подразбирало, че идиотът не постъпва така поради лични предпочитания, а поради недостиг на ум.
Така думата „идиот“ придобила съвременното си значение.