Групата вече беше от източния край на острова. До тях се издигаше скала, висока около  шест метра. Далече пред тях се простираше плажната ивица.

Плажът изглеждаше лесен за дебаркиране. За това тази група мъже бяха оставени тук да охраняват брега. Ламбов се обърна към водача на групата Румен:

– Ти каза за някаква  интересна машина, която използвате за отбрана.

Румен махна с ръка и мъжете отместиха рогозка изплетена от треви и пред тях се откри странно квадратно устройство, намиращо се в скална пещера. То бе разделено на редици от петоъгълни жлебове.

– Включете я,  – заповяда Румен.

Мъжете започнаха да движат напред и назад система от ръчки. Чу се пукащ звук. На около тридесет метра във водата се появи вълнение, малко след това морето завря.

Румен махна отново с ръка и мъжете пуснаха още от устройството, което бе по-навътре в пещерата. Водата пред плажната ивица се развълнува по същия начин, както тази по-навътре.

Ламбов забеляза как рибата бяга, тя скачаше, сякаш искаше да изкачи малък водопад. Две птици се спуснаха след лесната плячка, но не стигнаха до рибите, Ламбов имаше чувството, че се удариха в невидима преграда.

Машината явно излъчваше някакви вибрации, но хората около нея чуваха само пукащо бръмчене, наподобаващо на високоволтови кабели, по които течеше ток.

– Звукови вълни? – попита Ламбов.

– Да, – отговори Румен. – Който и да дойде до този бряг, няма да остане жив.

Ламбов забеляза, че след като спряха машината, птиците и рибите се върнаха в първоначалното си състояние.

– Не е смъртоносно, – забеляза Ламбов.

– Но болката, която са изпитали, ги прави уязвими, – обясни Румен, – а после много лесно стават лесна плячка.

– Звуково оръжие, – каза Ламбов, – не се изненадвам, това се среща и в природата. Делфините използват ехолокация за да зашеметят рибата, преди да я хванат със устата си.

– Воените отдавна работят върху подобни устройства. Целта е да се използват безвредни устройства, за да се контролират тълпи при масови събирания. Така си спестяват сълзотворния газ, – разясни компетентно Румен.

– Проста хармонична вибрация. Звуковите вълни се разпространяват с различна скорост и под различен ъгъл, – започна да разсъждава Ламбов на глас. – После се събират на мястото, където водата завира. Нещо като звуков лъч.

След демонстрацията групата пое навътре към острова, където бе лагерът.

Плажове с бял кварцов пясък има почти навсякъде. Най-красивото място с абсолютно бял пясък се смята плажа Хаймс, намиращ се в Австралия.

Плажът напомня на разбита сметана.

Благодарение на отразяващите свойства на белия пясък, там могат да се правят страхотни снимки, дори и при слаба светлина.

Плажът Хаймс е влязъл в Книгата на рекордите Гинес като областта с най-белия пясък в света.

Необикновена красота! Благодарение на белия пясък, водата в плитчините има приказно син цвят. Туристите могат да наблюдават делфините, играещи във водата. На плажа често има птици. Папагалите вземат храна директно от ръка.

Водата е прозрачна и спокойна, а това много се харесва на любителите на подводното плаване. Тук могат да се видят множество риби.

Плажът обикновено не е претоварен от хора.

Чистота и спокойствие….. Какво още ви е нужно за да си отпочинете чудесно?

Когато обявили предупреждение за цунами в Индонезия и Шри Ланка на 11 април, 2012 г., гледайки морето забелязали, че всички китоподобни от големите сини делфини до китовете, бързо изчезнали.
Британският фотограф и кинематограф Андрю Сътън, който правел снимки на 11 април 2012 г. в южната част на Шри Ланка, бил изумен с екипа си от това, колко бързо китовете изчезна от погледа им. Никой на борда не е знаел на земетресението, но животните изглежда усещали подводната сеизмична активност, и побързали да потърсят убежище на безопасно място.
Можем ли действията на китовете,  да възприемем като сигнал за приближаваща опасност, особено за сеизмична активност?
В Япония и Нова Зеландия, където са станали едни от най-големите земетресение през 2011 г. било предшествано от масивни изчезвания на китовете край брега на островите. А при неотдавнашното подводно земетресение в Мексико, е забелязано, че кит е побързал да напусне дълбините на морето при първото усещане за опасност.
През 1965 г. писателят живеещ в Шри Ланка, Артър Кларк прогнозирал, че до 2000 г., човекът няма да бъде единственото разумно същество в природата на нашата планета. Към тях ще се отнасят делфините и китовете.
Въпреки това, дългогодишните изследвания на китове ни карат да се съмняваме в правилността на тълкуването на поведението им. Така че, не можем напълно да се опрем на техните сигнали.

Делфините общуват с помощта на звуци. Те използват вместо думи звукови „йероглифи“ смисълът, на които зависи от формите на пространствените структури, образувани от звуковите вълни във водата. Група учени са разработили първия прибор, способен да улови точната форма на звуковите вълни във водата.
Звуковите „картинки“, които делфините създават във водата, се явяват  „думите“ в езика на тези животни. Изследователите са уверени, че делфините притежават способност да разшифроват триизмерната звукова картина, която получават с помощта на своя ехолокатор. Конструираното устройство дава възможност да се види тази картина. Техниката малко прилича на тази за разшифроване на китайски йероглифи.
Съществуват достатъчно свидетелства за това, че делфините са способни да „видят“ с помощта на звук, както хората виждат нероденото дете в утробата на майка му с помощта на ултразвук.
Изследователите са забелязали, че звукът под водата образува разширяващи се мехурчета или лъчи със сложна конфигурация. На честота достъпна за човешкото ухо, преобладават форми подобни на мехурчета. На по-големи честоти, се появяват структури подобни на лъчи от светлината на фар.
Крайната цел на учените е да говорят с делфините, като използват техните звуци и съответно да разбират отговорите им. Вероятно и това ще стане, но се изисква време.