Девойка чакала своя полет на едно голямо летище. Нейният полет се забавил и тя трябвало да чака в продължение на няколко часа.
Купила си книга и пакетче с бисквити, за да убие малко времето.  След това седнала на един стол. До нея имало един празен стол, където лежало пакетче с бисквити, а на съседния седял човек, който четял списание. Тя взела една бисквитка, човекът също. Това я вбесило, но тя нищо не казала и продължила да чете.
И всеки път, когато тя си взимала бисквитка и човекът се присягал към пакетчето. Тя се ядосала много, но не искала да прави скандал в чакалнята.
Когато останала само една бисквитка, тя си помислила: „Интересно, какво ще направи сега, този нахалник?“ Сякаш прочел мислите й, мъжът взел бисквитката, разделил я на две и без да я погледне й подал едната половинка.
Е, това вече надхвърля всичко. Тя станала, събрала си нещата и тръгнала.
После, когато седнала в самолета и бръкнала в чантата, за да си извади очилата, напипала пакетче с бисквити. Едва тогава си спомнила, че своето пакетче с бисквити тя сложила в чантата си. И човекът, който тя смятала за нахалник е споделил своите бисквитки, без да проявява гняв и огорчение, просто от любезност.

Една девойка посещавала група изучаваща християнските взаимоотношения. Но скоро я напуснала. Когато я попитали за причината, тя казала:
– Имам съседка, с която често се карам. Не мога да й простя. И тъй като Библията осъжда непростителността ми, не мога да идвам повече при вас.
Нещастна, но честна душа.
Колко много такива християни има, които се смятат за истински последователи на Христос, а носят в сърцето си вражда към ближния и не могат да му простят.
Прощението е милост към провинилия се, снизходителност към вината му, един вид помилване. Божието прощение и милостта към нас зависи от нашето прощение и милост към другите. Ако не простим на останалите и на нас няма да ни бъде простено. Ако предизвикваме укор и осъждение към някого, ние също падаме под него.
Прошката е отличителна черта на християнския характер. Тя постоянно поддържа живота ни в Господа. Прощението е външната дреха на християнската любов, която „дълго търпи и е милостива, не завижда,  не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи“.

Една девойка от село пожела да отиде да живее в града. Въпреки сълзите и молбите на възрастната си майка да не я изоставя, тя напусна селото.
Неопитна и неподготвена за съблазните, и изкушенията на големия град, тя скоро падна и започна да слиза още, и още по-надолу, затъвайки в калта. Накрая се разочарова от „прелестите“ на градския живот и реши да се върне у дома.
Изпълнена със срам и страх тя пристигна в селото през нощта. Разтреперана от вълнение приближи вратата на родния си дом. Побутна я и тя се отвори, не беше затворена.
Майката се събуди и видя дъщеря си. Хвърли се на шията й с радостни сълзи. Прегърна я и я целуна.
– Майко, – каза момичето, вече успокоена, – защо не си заключила вратата, нощ е, опасно е?
– О, дъще, откакто ти тръгна, не заключвах изобщо. Исках като се върнеш свободно да влезеш  в дома си. Държах отворена вратата за теб.
Точно така постъпва и Бог, когато човек се отдалечи от него. Той оставя вратата отворена и зове хората:
– Ела те при Мен всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя. Вземете Моето иго върху себе си и се научете от мен, защото съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си, защото моето иго е благо, и моето бреме е леко.
Ние трябва да отидем при Него, такива каквито сме. Той обещава да ни утеши, да ни даде мир и радост. Побързайте, Той ви чака!

Една девойка от детството си е запомнила едно правило: „Постъпвай с другите така, като искаш с теб да постъпват“. Тя се стараела да следва това правило в живота си и всеки път в отговор получавала това, което искала.

Но когато се омъжила това правило престанало да работи. Когато искала мъжът й да се грижи за нея, тя старателно се грижела за него и той приемал нейната грижа. Когато искала да й се обърне внимание, тя питала мъжа си за работите му. Той с радост й разказвал за себе си, но изобщо не питал за нейните работи.

Тогава младата жена отишла за съвет при старата си баба. Бабата я изслушала и казала:

– Мила, това правило в семейството не работи, защото мъжът и жената не са еднакви. Те имат различно предназначение. Мъжът е създаден , за да удовлетворява желанията на жената. И когато ти започнеш да се грижиш за него, той смята, че това е твоето желание и ти дава възможност да го правиш. Мъжът не може да чете мислите ти. Той вижда постъпките и слуша думите ти. Така че , ако искаш да се грижи за теб кажи му, а ако искаш нещо да споделиш, не чакай да ти задава въпроси, а му разкажи.

Една девойка, където и да ходела, обикновено оставяла по-добрата част от пътя за някой друг, а тя вървяла по по-трудно проходимата.

Веднъж я попитали:

– Защо не вървиш там, където пътя е по-добър?

– С мен винаги върви Господ, – казала девойката, – и аз му предоставям по-доброто място.

Каква невинност, но колко красота и доброта!

Каква вяра само, че Господ винаги е с нея и тя даже Му отстъпва по-доброто място от пътя.

Дано Бог ни даде такова съзнание, че да не ходим там, където Той не би дошъл с нас.

Бог винаги ни вижда и знае какво казваме, къде отиваме и какво правим.

Да му даде дължимото място в живота си и в сърцата си!