Една млада и доста красива девойка отишла при един мъдрец и със сълзи на очи го попитала:
– Какво да правя? Винаги се старая, със всичките си сили добре да се отнасям към хората. Никого не обиждам. Помагам на всеки с каквото мога. И въпреки, че съм приветлива и мила, вместо благодарности и уважение получавам обидни думи и горчиви насмешки. Дори открито враждуват с мен. В нищо не съм виновна. Това е несправедливо и обидно до сълзи. Посъветвайте ме какво да правя.
– Мъдрецът погледнал красавицата и с усмивка казал:
– Свали всичките дрехи от себе си и така мини през града.
– Да не сте полудели! – възмутила се девойката. – В такъв вид всеки може да ме обезчести и кой знае какво може друго да направи с мен.
Тогава мъдрецът отворил вратата и поставил на масата огледало.
– Ето виждаш ли, – казал той, – ти се боиш да се появиш гола пред хората. Тогава защо ходиш навсякъде с разголена душа? Тя в теб е като отворен врата. Всеки, който не го мързи, ще влезе през нея. И ако види в твоите добродетели, като в огледало, отражението на безобразията на своите пороци, той ще се постарае да те наклевети, унизи и обиди. Никой няма смелост, да признае, че някой е по-добър от него. Нежелаейки да се променя, порочния човек враждува с праведника.
– Тогава какво да правя? – попитала девойката.
– Ела с мен. Ще ти покажа моята градина, – предложил старецът.
Когато отишли в градината, мъдрецът казал:
– Много години аз поливам тези прекрасни цветя и се грижа за тях. Но никога не забелязвах как се отварят пъпките на цветята въпреки, че после се наслаждавам на красотата и аромата на всяко от тях. Сега  ти си подобна на тези цветове. Не бързай да разкриваш сърцето си пред хората. Погледни и виж, кой може да ти бъде приятел и да ти прави добро. Кой полива цвета с вода ии кой къса листата му, а след това ги тъпче с краката.
Т.е. не хвърляй напразно думите си на хора, които не могат да ги разберат и не желаят да оценят техния смисъл. Да хвъляш бисери на свинете е равносилно да говориш на хората недостъпни или неинтересни неща за тях. Не можеш да приобщиш към духовните цености, нечия душа, чийто ум не е готов да приеме истината и съзнателно я пренебрегва.

Една девойка отишла при свещеник. Както се изисква според чинипочитанието, тя навела галава и му казала:
– Отче, моля, дайте оценка за концептуалното тълкуването на квиетизъм, които отец Джон Meeндорф е направил в последната си монография, публикувана в Париж в периода на установяване на руските диаспора там ….
Свещеникът останал изумен и започнал да крещи:
– Жени се! Бързо се жени!

Нобеловият лауреат, съветския физик Лев Ландау изнасял доклад в Московския държавен университет. Дошли много чужденци да го чуят, в това число и един английски професор, който остро критикувал образованието в СССР.
След блестящият доклад Ландау и англичанинът разговаряли и вървели по коридора на университета. В една от аудиториите невзрачна девойка миела пода.
Англичанинът започнал да хвали образованието в чужбина, напомняйки, че специалисти от Оксфорд и Харвард са се класирали по-високо от руските възпитаници.
– Какво говорите? – възмутил се Ландау. – Вие светилата на науката идвате да слушате моя доклад, а при нас тези неща знае всяка чистачка!
И той повикал девойката, която чистела. Помолил я, да нахвърля върху черната дъска в аудиторията формулите на една точките от доклада му.
Тя помислила малко и изписала цялата дъска със сложни формули. Англичанинът не знаел, че чистачката е една от най-добрите студентки в Московския университет….

Мъж и жена отбелязват 25 години от съвместния си живот.
Съпругът казва на жена си:
– Помниш ли, преди 25 години живеехме в малка евтина квартира, спяхме на олющен диван и гледахме черно-бял телевизор. А сега си имаме всичко: скъп дом, луксозни мебели, нов модел кола и плазмен телевизор!
След това мъжът въздъхна дълбоко и продължи разсъжденията си:
– Преди 25 години спях с 21 годишна, млада и стройна девойка, а сега трябва да спя с 46 годишна жена!
Жена му се намръщи и добави назидателно:
– Намери си 21 годишна девойка, а аз ще се погрижа да имаш евтина квартира, олющен диван и черно-бял телевизор.

Девойка чакала своя полет на едно голямо летище. Нейният полет се забавил и тя трябвало да чака в продължение на няколко часа.
Купила си книга и пакетче с бисквити, за да убие малко времето.  След това седнала на един стол. До нея имало един празен стол, където лежало пакетче с бисквити, а на съседния седял човек, който четял списание. Тя взела една бисквитка, човекът също. Това я вбесило, но тя нищо не казала и продължила да чете.
И всеки път, когато тя си взимала бисквитка и човекът се присягал към пакетчето. Тя се ядосала много, но не искала да прави скандал в чакалнята.
Когато останала само една бисквитка, тя си помислила: „Интересно, какво ще направи сега, този нахалник?“ Сякаш прочел мислите й, мъжът взел бисквитката, разделил я на две и без да я погледне й подал едната половинка.
Е, това вече надхвърля всичко. Тя станала, събрала си нещата и тръгнала.
После, когато седнала в самолета и бръкнала в чантата, за да си извади очилата, напипала пакетче с бисквити. Едва тогава си спомнила, че своето пакетче с бисквити тя сложила в чантата си. И човекът, който тя смятала за нахалник е споделил своите бисквитки, без да проявява гняв и огорчение, просто от любезност.