Нобеловият лауреат, съветския физик Лев Ландау изнасял доклад в Московския държавен университет. Дошли много чужденци да го чуят, в това число и един английски професор, който остро критикувал образованието в СССР.
След блестящият доклад Ландау и англичанинът разговаряли и вървели по коридора на университета. В една от аудиториите невзрачна девойка миела пода.
Англичанинът започнал да хвали образованието в чужбина, напомняйки, че специалисти от Оксфорд и Харвард са се класирали по-високо от руските възпитаници.
– Какво говорите? – възмутил се Ландау. – Вие светилата на науката идвате да слушате моя доклад, а при нас тези неща знае всяка чистачка!
И той повикал девойката, която чистела. Помолил я, да нахвърля върху черната дъска в аудиторията формулите на една точките от доклада му.
Тя помислила малко и изписала цялата дъска със сложни формули. Англичанинът не знаел, че чистачката е една от най-добрите студентки в Московския университет….

Мъж и жена отбелязват 25 години от съвместния си живот.
Съпругът казва на жена си:
– Помниш ли, преди 25 години живеехме в малка евтина квартира, спяхме на олющен диван и гледахме черно-бял телевизор. А сега си имаме всичко: скъп дом, луксозни мебели, нов модел кола и плазмен телевизор!
След това мъжът въздъхна дълбоко и продължи разсъжденията си:
– Преди 25 години спях с 21 годишна, млада и стройна девойка, а сега трябва да спя с 46 годишна жена!
Жена му се намръщи и добави назидателно:
– Намери си 21 годишна девойка, а аз ще се погрижа да имаш евтина квартира, олющен диван и черно-бял телевизор.

Девойка чакала своя полет на едно голямо летище. Нейният полет се забавил и тя трябвало да чака в продължение на няколко часа.
Купила си книга и пакетче с бисквити, за да убие малко времето.  След това седнала на един стол. До нея имало един празен стол, където лежало пакетче с бисквити, а на съседния седял човек, който четял списание. Тя взела една бисквитка, човекът също. Това я вбесило, но тя нищо не казала и продължила да чете.
И всеки път, когато тя си взимала бисквитка и човекът се присягал към пакетчето. Тя се ядосала много, но не искала да прави скандал в чакалнята.
Когато останала само една бисквитка, тя си помислила: „Интересно, какво ще направи сега, този нахалник?“ Сякаш прочел мислите й, мъжът взел бисквитката, разделил я на две и без да я погледне й подал едната половинка.
Е, това вече надхвърля всичко. Тя станала, събрала си нещата и тръгнала.
После, когато седнала в самолета и бръкнала в чантата, за да си извади очилата, напипала пакетче с бисквити. Едва тогава си спомнила, че своето пакетче с бисквити тя сложила в чантата си. И човекът, който тя смятала за нахалник е споделил своите бисквитки, без да проявява гняв и огорчение, просто от любезност.

Една девойка посещавала група изучаваща християнските взаимоотношения. Но скоро я напуснала. Когато я попитали за причината, тя казала:
– Имам съседка, с която често се карам. Не мога да й простя. И тъй като Библията осъжда непростителността ми, не мога да идвам повече при вас.
Нещастна, но честна душа.
Колко много такива християни има, които се смятат за истински последователи на Христос, а носят в сърцето си вражда към ближния и не могат да му простят.
Прощението е милост към провинилия се, снизходителност към вината му, един вид помилване. Божието прощение и милостта към нас зависи от нашето прощение и милост към другите. Ако не простим на останалите и на нас няма да ни бъде простено. Ако предизвикваме укор и осъждение към някого, ние също падаме под него.
Прошката е отличителна черта на християнския характер. Тя постоянно поддържа живота ни в Господа. Прощението е външната дреха на християнската любов, която „дълго търпи и е милостива, не завижда,  не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи“.

Една девойка от село пожела да отиде да живее в града. Въпреки сълзите и молбите на възрастната си майка да не я изоставя, тя напусна селото.
Неопитна и неподготвена за съблазните, и изкушенията на големия град, тя скоро падна и започна да слиза още, и още по-надолу, затъвайки в калта. Накрая се разочарова от „прелестите“ на градския живот и реши да се върне у дома.
Изпълнена със срам и страх тя пристигна в селото през нощта. Разтреперана от вълнение приближи вратата на родния си дом. Побутна я и тя се отвори, не беше затворена.
Майката се събуди и видя дъщеря си. Хвърли се на шията й с радостни сълзи. Прегърна я и я целуна.
– Майко, – каза момичето, вече успокоена, – защо не си заключила вратата, нощ е, опасно е?
– О, дъще, откакто ти тръгна, не заключвах изобщо. Исках като се върнеш свободно да влезеш  в дома си. Държах отворена вратата за теб.
Точно така постъпва и Бог, когато човек се отдалечи от него. Той оставя вратата отворена и зове хората:
– Ела те при Мен всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя. Вземете Моето иго върху себе си и се научете от мен, защото съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си, защото моето иго е благо, и моето бреме е леко.
Ние трябва да отидем при Него, такива каквито сме. Той обещава да ни утеши, да ни даде мир и радост. Побързайте, Той ви чака!