В страната на цифрите живяла една Единица. Тя много се гордеела със себе си, защото била винаги първа и единствена, а също така била стройна и тънка. За това тя не желаела с никого да дружи и винаги се разхождала сама.
Но един ден и станало скучно да се оглежда в огледалото, да се възхищава от себе си и да си говори сама.
Тогава решила да се поразходи в двора, където всички цифри си играели задружно и се замеряли със снежни топки. Единицата помолила да я приемат в игрите си и те се съгласили, защото били весели и задружни.
И всички започнали да играят. Единицата се скрила зад едно дърво. Тя била толкова тънка, че дебелата Нула не я забелязала и се скрила зад същото дърво. Но дървото било вълшебно и събрало двете цифри заедно и те се превърнали в Десетица. Първоначално много се зарадвали, но когато се опитали да се разделят не могли.
Излезли из зад дървото, но им било трудно да ходят заедно, тъй като не били свикнали с това. Попитали останалите цифри какво да направят, за да се разделят отново. Те не знаели.
Тогава решили да отидат при мъдрата Аритметика. Тя ги погледнала и им казала:
– За вас имам едно решение. Идете в гората и ми съберете пръчки.
Всички цифри хукнали към гората и събрали голям куп пръчки.
Аритметиката останала доволна и казала:
– Браво, юнаци! А сега Десетицата нека се приближи към мен. Първо ще направим кръст от пръчките.
И тя го поставила между Единицата  и Нулата и ето какво се получило: 1+0 = 1.
Така двете цифри били разделени.
Но пръчките били толкова много, че останалите цифри се заиграли с тях и започнали да се превръщат една в друга. Но това е вече друга приказка…..

Живял на света един цар, който не можел да се съгласи с мисълта, че накой стои по-високо от него. Веднъж той повикал своите министри и ги попитал:
– Кой от нас е по-велик Бог или аз?
Министрите затреперали от страх. Тъй като били достатъчно умни, помолили царя преди да отговорят, да си помислят. Повечето от тях били вече стари и не искали да се подложат на гонения и да нарушат щастливия живот на семействата си. Но те били и достойни хора и не искали да гневят Бога. Дълго оплаквали постигналото ги нещастие, но изведнъж инициятивата поел най-стария министър.
– Оставете на мен, утре аз ще говоря с царя, – казал им той.
На следващия ден, когато целият двор бил събран за тържествения прием, дошъл и този стар министър. Той бил спокоен, ръсете му били смирено прибрани, а челото му било намазано с бяла пепел. Той се поклонил на царя и казал:
– О, господарю, ти несъмнено си по-велик.

Царят засукал мустаците си и изправил глава.

А старият министър продължил:
– Ти си несъмнено по-велик, защото можеш да ни прогониш от царството си, а Бог не може, защото Неговото Царство е навсякъде около нас и ние няма къде да отидем от Него..

Петър стои в двора и вика, дере си гърлото с пълна сила:
– Лидка-аааа!
От прозореца се подава сънливата физиономия на Лидкиния баща.
– Тя легна да спи. Мога ли с нещо да ти помогна?
– Не, Лидка ми е нужна като жена!
След пет минути на двора излиза Лидка. Тя е с къса пола и полупрозрачна блузка.
Петър я поглежда смутено и казва:
– Знаеш ли, Лидка, ……. моята топка падна в женската тоалетна…….

За своето обръщане към Христос, Чарлз Спържан разказва:
„Бог благоволи да ме доведе още в ранната ми възраст до знанието за моята греховност. Живеех без надежда, утеха и радост. Бях в депресия, шест месеца се молих усилено, но не е получих отговор. Бях готов да посещавам богослуженията, само да намеря път за спасение. Бях готов на всичко, за да получа от Бога прощение на греховете си.
Веднъж се изви силна снежна буря, не можех да вървя по-нататък. Трябваше да спра някъде. Спирането ми се оказа голямо благословение за мен.
Видях двор, в който имаше малка църква. Влязох в нея. Там скоро почна богослужение. Пасторът го нямаше, но отпред излезе възрастен човек. Той отвори Библията и прочете:
– Погледнете към мен и ще бъдете спасени от всички земни краища.
Старецът насочи погледа си към мен, сякаш знаеше вътрешното ми състояние и каза:
– Млади човече, ти си нещастен!
Да аз наистина бях нещастен.
– Вие няма да постигнете щастие, докато не вдигнете поглед нагоре към Исус Христос! – вдигна ръце и продължи, – Погледнете! Погледнете! Спасението се състои в това, да погледнеш с вяра в Христа!
В този момент аз разбрах пътя на спасението. Радост изпълни сърцето ми. Не помня останалите думи на проповедника, тъй като бях обхванат от тази истина.
За своето спасение бях готов да извърша редица неща, само и само да го получа. А когато чух думите от Писанието „Погледни!“, това прозвуча толкова сладко за мен. С цялото си сърце погледнах към Господ Исус Христос и бях спасен.“
„И както Моисей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкият Син, та всеки, който вярва в Него да не погине, но да има вечен живот“.

Един ковач разказваше:
– Когато закалявам стоманата, първо я поставям в огъня, а след това я прекарвам под чука, накрая я заливам със студена вода. Едва тогава мога да кажа дали е годна. Може ли да се закали и да се разбие на парчета за обработка. Ако стоманата не се поддава на обработка, аз я изхвърлям в задния двор и я използвам за други по- маловажни цели.
Така е и в нашият християнски живот. Ние всички преминаваме през училището на Божествената обработка, училището на изпитанията и скърбите.
Скърбите са Божият вятър, който ни приближава към Бога. Вятърът се носи над морета, но когато срещне клони или нежните струни на еолийска арфа, чуваме песни изпълнени с красота и сила. Така и нашето сърце в дни на скръб и тъга придобива своя певчески глас.
Погледнете какво прави лекарят с болния. Дава му горчива хапове, а понякога реже и изгаря поразеното място. Той му причинява болка, но без нея не може да се излекува раната.
Така и Бог е лекар на нашите души. Виждайки нашите гниещи духовни рани, прилага подобаващо лечение. Той изгаря несгодите, реже случайно появилите се скърби и пои мъката с плач. Това прави не, за да ни погуби, но да ни изцели. Не да ни убие, а да ни съживи и възстанови.
Скърбите се явяват благословен очистителен огън. Когато ни шлифова, Бог използва остри инструменти, които ни причиняват болка. Но резултата си заслужава да я изтърпим.