Десет години семейна двойка от Айдахо се опитва да превърне автомобилните пътища в слънчеви батерии. И това съвсем не е случайно.  В 48-те щати в САЩ има около 80 939кв. км от пътното платно – пътища , паркинги, алеи, детски площадки, велосипедни алеи, тротоари.
Ако Джули и Скот Брюсоу реализират плана си, всички тези пътища могат да бъдат заменени със слънчеви панели.
През по-голямата половина от десете години семейството се е занимавало със създаване на прототипи на промишлени образци на панели, които могат да издържат дори и най-тежките камиони.
Удало им се да създадат стъклен панел, който издържа на изключително високо налягане, но също така той осигурява стандарта за пътно сцепление.
Според изчисления на изобретателите, при максимално покриване на пътищата с нови панели, ще се произвежда и съхранява три пъти повече електроенергия, отколкото сега в САЩ се консумира.
С помощта на предаватели, монтираните на пътното платно панели могат да зареждат електрически автомобили, чрез специална приемна пластина, монтирана на долната страна на автомобила.

Млада двойка синигери си свила гнездо. Женската излюпила три прекрасни птиченца. Те били толкова красиви, че майка се привързала силно към тях. Цял ден майката и бащата отлитали да търсят храна за своите питомци.
Близо до тях имало гнездо със скоро излюпили се пиленца. За тях също се грижели родителите им.
Минало време, пиленцата пораснали и веднъж синигерката чула, че става нещо страшно в съседното гнездо. Майката избутвала от гнездото малките, безпомощни пиленца. Те падали стремглаво надолу, но по чудо оставали живи.
„Колко е безжалостна съседката. У нея няма достатъчно любов и доброта, – помислила си синигерката. – Аз никога така безжалостно няма да постъпя“.
Опустяло съседното гнездо. Излетели всички по работите си. А синигерката продължавала с много любов да се грижи за своите вече пораснали птиченца. Тя по цял ден летяла, за да намери храна на „малките си“, които били вече по-големи от нея. Бащата ги оставил и си създал друго семейство. На синигерката ѝ било тежко и обидно, но любовта към децата ѝ стопявала горчивите обиди, давала ѝ сили…..
Така продължило до есента, когато духнал вятър и съборил малкото гнездо с големите си обитатели. Те силно се ударили, падайки на земята. Крилата им не помогнали да се смекчи удара, тъй като били слаби, а птиченцата били големи. Когато преминала болката им, те опитали да полетят, но не могли и само викали:
– Мамо! Мамо!
Чувайки това силно изплашено чирикане дошла котката. Птиченцата не могли да се спасят, защото не се научили да летят.

Една млада двойка била впечатлена от думите: „Аз и моят дом ще служим на Господа“. Двамата млади решили да спазват тези думи в живота си.
Окачили текста на стената, за да им напомня какво са си обещали.
Но съпругът попаднал в зло общество и започнал да пие, да играе карти.
Един ден, когато се завърнал в дома си забелязал, че текстът го няма на стената. Обърнал се грубо към жена си:
– Бързо да го окачиш обратно!
Жена му твърдо се противопоставила:
– Ако не промениш сегашния си начин на живот, този текст и да бъде на стената, ще промени ли живота ти?
Мъжът разбрал грешката си и се отрекъл от злото, което било придобило власт над него.
Жената отново окачила надписа на стената и животът тръгнал много по-радостно.
Бог и дявол, святост и грях са несъвместими. Когато служим на Господа да му служим от сърце.

В училище учих в математическа паралелка.
Учителката ни по математика беше истински звяр. Първоначално от нея се бояха всички, дори и по-смелите момчета.
Крещеше, ругаеше, щом я видехме на всички ни се разтреперваха краката. Грамадна, косите й ярко червени, общо казано жена танк.
Но преподаваше страхотно, всичко се запечатваше в мозъка ми. Въпреки че имах проблеми в общението с нея, любовта си към математиката дължа на нея.
Е това е само предисторията.
Сега съм първи курс в Икономическия университет.  Не можете да си представите, колко много ми се иска да има сега една джобна Знайка Крещялкова, за да „ободря“ своите тъпи колеги от курса с някоя двойка, да им изкрещи, както на мен някога, за да ги научи на ум и разум.
Нямам сили да се разправям с тези тъпанари. Благодаря ви, госпожо Крещялкова, че сега съм толкова луд, колкото бяхте и вие…..

Организацията „Amnesty International“ е предоставили информация, че огромен брой чужди граждани, които са отишли в Хонг Конг, за да си намерят работа, в действителност, са станали роби на новите си господари.
В рисковите групи попадат индонезийски жени, които работят в домовете на заможни хора в Хонг Конг, като готвачи или камериерки. Доста често, гражданин на Индонезия са изложени не само психологическо, но и физическо насилие.
Като допълнение, агенциите по заетостта конфискуват документите на индонезийци и ги карат да платят огромни суми, за да им помогнат при намиране на работа.
Скоро съдът в Хонг Конг лиши от свобода съпружеска двойка, която е издевателствала на прислугата си. В това се включва постоянен побой и мъчения с използване на гореща ютия.
Странното е, че властите на Хонг Конг и Индонезия не бързат да направят нещо, за разрешаване на проблема.
В случая, би трябвало да добавя и за незаконния трафик на момичета и младежи, които се привличат на работа в чужбина. Вярно е някои се устройват добре, но има и такива, които работят повече от 14 часа в денонощие или са използвани за донори на органи за трансплантация.