Конете препускаха, но въпреки щипещия студ, те се чувстваха добре загърнати в кожените завивки на шейната. Скоро навлязоха в гората. Снегът без да се скъпи, бе отрупал боровете и елите с прекрасна бяла премяна.
– Лекцията ви бе много добра, професор Василев, – каза Нина след дълго мълчание.
– Надявам се да е така, – каза скромно професорът. – Имах чувството, че повечето не разбраха нищо.
– Вие много точно и ясно обяснихте нещата, – каза Криси. – Това, че нямаше въпроси накрая, не означава, че не са ви разбрали.
Нина реши малко да разсее тягостното настроение:
– Като специалист по изкуствата, не мога да не ви попитам как Андреева успя …..
– Да покори аудиторията? – подсказа и Криси.
Мартин се засмя и изимитира движенията на Андреева. Всички се засмяха на импровизираната шегата.
– Мисля си, че това е някаква магия, – каза след това Мартин. – Всички онемяхме и бяхме приковали поглед в нея.
– Науката и магията не са далече една от друга, Мартине, – каза Василев. – Това, което вчера сме смятали за проява на зло, днес е свойство на физиката. Небето, където древните хора са смятали, че се намират боговете е осеяно от планети и звезди, които се движат по много строги математически орбити. Но има неща, които хората извършват и не могат да бъдат разумно обяснени. Например, излекуване от смъртоносна болест, получаване на видение, възкресяване, … Най-добре е да внимаваме, когато отсъждаме кое какво е, а ако не сме сигурни по-добре да замълчим.
И всички млъкнаха. От двете страни дърветата се издигаха като тъмни сенки покрити с бяло покривало. Като се изключеха въздишките на голите клоните отрупани със сняг, до ушите достигаше само приглушеното потропване на копитата на конете.
