За много от нас думата „ангел“ е свързана с образа на съвършено божествено същество, което ни дава духовни напътствия. Ангелът е въплъщение на алтруизъм и щедрост.

В нашия език можем да похвалим човек, който е направил нещо добро с думите: „Той е като ангел“.

Ако отворим Библията на иврит, там ще открием съвсем друга картина на това, какво е „ангел“.

Ангели в Библията се срещат стотици пъти, но те са заобиколени от немалко неясноти. Типичния образ на ангел в съзнанието на много от нас, включва същество с удивителна красота, с крила и светещ ореол.

Но в действителност това небесно същество е дело на ръцете на художници от Ренесанса, което далеко стои от библейското изображение на ангел.

Какво казва Библията за ангелите?

В Библията на иврит ангел се означава с думата малах מַלְאַךְ. Коренът на тази дума е לאך и се отнася за „движение напред-назад“. Разбира се, това е трудна работа. От тук и още една дума на иврит, мелаха מְלָאכָה, т.е. “физически труд”.
Ангелът е посланик, който неуморно се движи между две точки и предава съобщения. Богът на Израел често използва ангели като посредници, движещи се между небето и земята.

В Библията ангелите нямат криле, те изглеждат както хората. Идеализираните художествени изображения скриват истинското значение. Древният език иврит скрива тайните значения на най-фундаменталните принципи в западната култура.

Ако пътуваш в московското метро към центъра на града, спирката се обявява от мъжки глас, а при движение от центъра нататък от женски глас.

При движение по кръгова линия, мъжки глас може да се чуе по часовата стрелка, а женски – в обратна посока.

Това е направено за удобство на слепите пътници.

Обикновено гъбите се разпространяват чрез спори в пасивен режим, те се разпространяват чрез движението на въздуха.

Освен това при пълно безветрие гъбите сами могат да променят времето. При наблюдение с високоскоростна камера и последвалото математическо моделиране показали, че гъбите отделят водна пара, която за сметка на охладения въздух създава конвекционни потоци.

Такъв вятър е способен да повдигне спорите и да ги премести на известно разстояние.

Пролетта дойде. Цветята разтвориха красивите си цветове, но това не радваше Димо, Любка и четирите им деца. Те бяха останали без дом. Живееха в старата си кола, която вече не беше в движение.

Миеха коли по бензиностанциите, събираха хартия, желязо, найлон, стъкло и какво ли още не, за да изкарват прехраната си. Всеки ден водеха борба за оцеляване.

Не веднъж се бяха обръщали към приятели и роднини за помощ, но освен осъждания, присмех и подигравки, нищо друго не получиха.

Много хора виждаха как живеят, но ги отминаваха, сякаш не съществуваха.

Продадоха всичко, за да си намерят подслон някъде, но не сполучиха. Оставиха си само малко дрехи, одеяла, съдове и Библията.

Вечерно време на уличната лампа загрижените Димо и Любка четяха от Словото.

Любка постоянно плачеше и питаше Бога:

– Защо, Господи, ни дойде това на главата? Какво да направим, за да си осигурим подслон и нормален човешки живот?

– Не плачи, – успокояваше я Димо, – няма да бъде все така. Бог ще ни даде изходен път.

– Кога? – едва не крещеше Любка.- Отчаяна съм до смърт. Повече не мога да издържам.

Тази вечер отново отвориха Библията, за да прочетат нещо за насърчение. Любка прочете на глас:

– „За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме укрепява“. – Тя ги повтори няколко пъти тези думи и усети силата, която носеха в себе си.

Осъзна ги напълно и каза смело:

– Каквото и да се случва, колкото и да ни е тежко, Бог ни е дарил със сила, за да се справим със всяка ситуация.

Димо ѝ се усмихна, а тя продължи:

– Сега преживяваме неща, които ни сломяват. Всичко това ни изглежда невъзможно за преодоляване, но нали сме в Божиите ръце. Помощта ни е от Него.

Скоро дойдоха две семейства и им помогнаха. Те вече не живееха в колата.

Скоро след това Любка се усмихна на Димо и каза:

– Сега знам, че в коя да е борба, която водим, не сме сами. Всяка победа получаваме от Бога чрез Исус Христос.

Бог никого няма да остави, но ще го укрепи и привдигне.

Италианския град Таранто дал името на танца тарантела и на паяка тарантула.

През средните векове местните жители вярвали, че този паяк е отровен и неговото ухапване води до смъртоностна болест.

Единствения начин да се излекуват от нея, според тях бил танцът изпълнението, на който можело да продължи няколко часа.

Движенията на този танц били възторжени и почти конвулсивни, за да символизират агонията след ухапването.