Независимо че скейтбордът е по-скоро спортно оборудване, отколкото средство за транспорт, можем да го използваме като такова. Особено, ако това устройство е снабден с 400-ватов електро двигател. Това решение е било осъществено на моторизиран скейтборд ZBoard.

Разлика от други подобни продукти е системата за контрол. Скейтборд ZBoard е лишен от пулт, вместо това той има сензори отчитащи налягането, вградени в самата дъска.

Чрез преместването на тежестта на задния или предния крак, скейтбордистът може да ускори или забави ZBoard.

Новият скейтборд може да се ускори до 27 км/ч и да измине 24 км за едно зареждане на батериите.

Транспортът на бъдещето е създаден не само за обикновените хора, но и за военните. В помощ на американските военни е създаден високоскоростен плавателен съд, предназначен за борба с пиратството в Аденския залив и да се даде отпор на ирански кораби в Ормузкия пролив.
За по-продължителни мисии новосъздаденият плавателен съд се отличава от другите по това, че може да съхранява по-голямо количество гориво.
За да се достигне по-голяма скорост се използва специална технология, която създава въздушни джобове, които намаляват триенето на корпуса до морската повърхност. Плавателният съд използва реактивен двигател.
Този вид транспорт е предназначен за тричленен екипаж. Той може да поеме голямо количество оръжия и дори торпеда. Като допълнение, инсталираните  оръжейни системи, могат да стрелят едновременно по няколко цели.

Доста остра реклама от авторите на електромобил Nissan Leaf, в която е показано  хипотетичен свят, където всички устройства работят с популярния двигател с вътрешно горене.

Идеята на видеоклипа показва, как архаично изглеждат вещите, работещи с енергия от примитивния двигател. Те трещят, изпускат кълба дим и пушек.
До внедряването на електромобилите, за изхвърлянето на вредни газове в атмосферата основно се обвиняваха електростанциите. Въпреки, че контролирането на изхвърлените вредни газове от електростанциите е къде по-лесно, отколкото на тези изхвърлени от многомилионата армия на автомобилите.
Идеята е, че хората не искат да дишат изгорелите газове отделени от бензиновите двигатели. И за това човек трябва да направи правилния избор в съвремените продукти, така че живота му да стане по-здравословен и удобен.

Всеки знае как работи пясъчния часовник. А за пясъчен двигател чували ли сте?
Негов конструктор е К. Бобошко.
За да разберете как работи погледнете на схемата. Вероятно забелязвате, че тънка струя пясък тече надолу и запълва лявата страна на малка турбинка.
Разбира се лявата страна постепенно става по-тежка и по този начин се получава въртящ се момент.
Турбинката започва да се върти. Честотата на въртене зависи от скоростта на запълване на отсека и натоварването на изходящия вал. Не е трудно да се изчисли въртящия се момент. Той ще бъде равен на произведението от масата на пясъка запълваща отсека на турбинката по рамото.
Знаейки тези данни може да се определи и електрическата енергия. Разбира се тя е малка, само няколко вата, но може да задвижи механична играчка или някакъв модел.
За да тече пясъкът постоянно, автора на конструкцията предлага преместване на външния пръстен относително навътре. Ако го завъртите на 45 градуса срещу часовниковата стрелка, вие отново ще пуснете двигателя.

Идеята да се заместят класическите двигатели с много по-ефективни и по-малко енергозависими устройства, отдавна се обсъжда в научните кръгове. Накрая от теория изследователите преминаха към практиката. За първи път в историята на космическите апарати към друга планета се отправя нов вид апарат – слънчево платно.
Експерименталния апарат IKAROS е стартиран на 21 май от Танегасима заедно с Akatsuki. Двата апарата ще излязат в орбита около Венера през декември. Вторият ще събира данни за атмосферата и активните вулкани, а IKAROS ще потвърди експериментално възможността за използване на слънчев вятър, като източник на енергия за дългите космически полети.
От 3 до 10 юни около IKAROS, с диаметър 1,6 метра и тегло 320 кг, ще се отвори квадратно платно, с диагонал 20 метра и дебелина0,0075 мм. В бъдеще платното ще остава опънато благодарение на центробежните сили, възникващи при въртенето на апарата около оста му. За целта инженерите са поставили в ъглите му тежести, отказвайки се от огромните щанги. Снимките от отвореното платно ще се предават от камера поставена върху устройството.
Слънчевото платно създава сила от милиони Нютона, но с постоянно действие, което може да предаде на апарата огромна скорост. Това е единствения начин да се реализират дълги междузвездни полети, защото в случая отпада необходимостта да се носи допълнително гориво.
Ако се използва друг двигател реактивен или йонен, трябва да се вземе гориво и за връщане, но машината става твърде тежка.
Интересен е факта, как космически кораб ще се добере до планета близка до Слънцето, като използва енергията на частиците движещи се от нашето светило.
Японски учени от JAXA са изчислили относителното положение на три небесни тела, при които прилагането на подобен „фокус“ е напълно възможно.
За обезпечаване на нуждите на апарата електроинженерите са поставили върху платното слънчеви батерии. Освен това в него са вградени различни сензори, които ще следят за състоянието на апарата и системите му.