Доста остра реклама от авторите на електромобил Nissan Leaf, в която е показано  хипотетичен свят, където всички устройства работят с популярния двигател с вътрешно горене.

Идеята на видеоклипа показва, как архаично изглеждат вещите, работещи с енергия от примитивния двигател. Те трещят, изпускат кълба дим и пушек.
До внедряването на електромобилите, за изхвърлянето на вредни газове в атмосферата основно се обвиняваха електростанциите. Въпреки, че контролирането на изхвърлените вредни газове от електростанциите е къде по-лесно, отколкото на тези изхвърлени от многомилионата армия на автомобилите.
Идеята е, че хората не искат да дишат изгорелите газове отделени от бензиновите двигатели. И за това човек трябва да направи правилния избор в съвремените продукти, така че живота му да стане по-здравословен и удобен.

Всеки знае как работи пясъчния часовник. А за пясъчен двигател чували ли сте?
Негов конструктор е К. Бобошко.
За да разберете как работи погледнете на схемата. Вероятно забелязвате, че тънка струя пясък тече надолу и запълва лявата страна на малка турбинка.
Разбира се лявата страна постепенно става по-тежка и по този начин се получава въртящ се момент.
Турбинката започва да се върти. Честотата на въртене зависи от скоростта на запълване на отсека и натоварването на изходящия вал. Не е трудно да се изчисли въртящия се момент. Той ще бъде равен на произведението от масата на пясъка запълваща отсека на турбинката по рамото.
Знаейки тези данни може да се определи и електрическата енергия. Разбира се тя е малка, само няколко вата, но може да задвижи механична играчка или някакъв модел.
За да тече пясъкът постоянно, автора на конструкцията предлага преместване на външния пръстен относително навътре. Ако го завъртите на 45 градуса срещу часовниковата стрелка, вие отново ще пуснете двигателя.

Идеята да се заместят класическите двигатели с много по-ефективни и по-малко енергозависими устройства, отдавна се обсъжда в научните кръгове. Накрая от теория изследователите преминаха към практиката. За първи път в историята на космическите апарати към друга планета се отправя нов вид апарат – слънчево платно.
Експерименталния апарат IKAROS е стартиран на 21 май от Танегасима заедно с Akatsuki. Двата апарата ще излязат в орбита около Венера през декември. Вторият ще събира данни за атмосферата и активните вулкани, а IKAROS ще потвърди експериментално възможността за използване на слънчев вятър, като източник на енергия за дългите космически полети.
От 3 до 10 юни около IKAROS, с диаметър 1,6 метра и тегло 320 кг, ще се отвори квадратно платно, с диагонал 20 метра и дебелина0,0075 мм. В бъдеще платното ще остава опънато благодарение на центробежните сили, възникващи при въртенето на апарата около оста му. За целта инженерите са поставили в ъглите му тежести, отказвайки се от огромните щанги. Снимките от отвореното платно ще се предават от камера поставена върху устройството.
Слънчевото платно създава сила от милиони Нютона, но с постоянно действие, което може да предаде на апарата огромна скорост. Това е единствения начин да се реализират дълги междузвездни полети, защото в случая отпада необходимостта да се носи допълнително гориво.
Ако се използва друг двигател реактивен или йонен, трябва да се вземе гориво и за връщане, но машината става твърде тежка.
Интересен е факта, как космически кораб ще се добере до планета близка до Слънцето, като използва енергията на частиците движещи се от нашето светило.
Японски учени от JAXA са изчислили относителното положение на три небесни тела, при които прилагането на подобен „фокус“ е напълно възможно.
За обезпечаване на нуждите на апарата електроинженерите са поставили върху платното слънчеви батерии. Освен това в него са вградени различни сензори, които ще следят за състоянието на апарата и системите му.

Първият ентусиаст създал подводница задвижвана по механичен път е бил испанският авантюрист, изобретател и адвокат по съвместителство Нарцис Монтуриоли. Той бил пренебрегнат относно ролята, която изиграл за развитието на подводниците, защото бил враг на обществения порядък. Освен това не искал изобретенията му да се използва за военни цели.
Монтуриоли решил да конструира подводница, след като станал свидетел на удавянето на човек събиращ корали близо до град Кадакес в Южна Испания. Намерението му било да направи това занимание по-малко опасно.
През 1859 г. успял да пусне първия си апарат „Иктинео I“. Забележително е второто му изобретение „Иктинео II“. То се е задвижвало от анаеробен двигател, за който не трябва въздух, използващ смес от магнезиев прекис, цинк и калиев хлорид. Това гориво генерирало топлина, с която се произвеждала пара. От тази реакция като страничен продукт се получавал кислород, който се събирал и се използвал от екипажа под водата и освен това захранвал лампите от вътрешната страна на подводницата.
Идеята била напредничева, но била приложена едва 70 години след смъртта на своя създател. През 1954 г. бил пуснат първият морски съд, използващ анаеробна система за задвижване. Това била първата атомна подводница на Военноморските сили на САЩ „Наутилус 517“. Тъй като кислорода за екипажа се произвеждал по химически път, а двигателите се задвижвали с атомна енергия, подводницата можела да остане под вода почти неограничено време и била в състояние да достигне всяка точка на света, включително и полярните ледени шапки.