Учени от Университета на Аризона, съобщават за разработка на анатомично точен модел на човешки крака.
Изследователите смятат, че новият продукт ще помогне за по-добро разбиране на начина, по който децата се учат да ходят.
Краката на робота са изработени от пластмаса с технология за 3D печат. „Мускулите“ се състои от двигатели, дърпани от кевлар ленти за сгъване и разгъване на краката. Силен сензор, вграден в презрамките позволява да се симулира чувство на положение и движението на крайниците.
За да се направи модел по-близки до човека, на компютър, който контролира движението на краката се моделира действията на невронната мрежа, разположена в гръбначния мозък на човекът, отговаряща за автоматично движение при ходене.
Изследователите са използвали опростен модел на тази мрежа само с две последователни сигнали за сгъване и разгъване на краката. В допълнение, движението може да бъде леко коригирано въз основа на обратната връзка от датчици.
Този модел е опростен в сравнение с реалните човешки крака, но е достатъчно точен. Учените предполагат, че децата, учещи се да ходят, първоначално могат да използват подобен механизъм, който впоследствие ще бъде разширен с нови модели на управление.

Група изследователи от швейцарския институт са демонстрирали система, която с помощта на специална „шапка“ с мрежа от датчици, контролира робот.
Частично парализирани хора ще могат да контролират робот,  като използвате само мозъчни импулси. Според изследователите това е решаваща крачка към появата на „аватар“.
При експеримента системата отчитала показателите на мозъчната активност на Марк-Андре Дука, лежащ в болницата на швейцарския град Сион. Управляемият робот бил отделен от човека на 100 километра.
Така мислите на Дука или електрическите сигнали от мозъка му, свързани с представата му, че си движи пръстите, които всъщност са парализирани, се улавяли и декодирали от специален софтуер, предаващ информацията за движенията на робот – „аватар“. Създаденият сега робот представлява 30-сантиметров механизъм, способен да придвижва крайници. Швейцарските учени заявяват, че външния вид на робота няма голямо значение, важно е как работи принципа на управление с помощта на мислите.
Недостатък на устройството е, че е необходима максимална концентрация на човека, а такава концентрация се поддържа трудно за по-дълго време. Мозъкът е устроен така, че в него постоянно се въртят рояк мисли, които объркват устройството. За да може компютъра да разбере главната мисъл, инженерите са създали нещо от рода на „електронно подсъзнание“, позволяващо да се следва главната мисъл, игнорирайки „шума“.
За сега роботът няма интелект, за това човек трябва не само да подава команди но и да получава обратна връзка с робота. Специалистите заобиколили този проблем, като поставили в главата на робота камера и микрофон, които предават на екран пред човека всичко, което вижда робота. Въпреки това, за да създаде този „Аватар“, тази система ще транслира директно в мозъка, заобикаляйки монитора.
Тази разработка е насочена предимно към хора с ограничени движения,  за това на първия етап от работата робота се обучава да прави само най-елементарни действия в дома.
По-рано подобни експерименти с роботи управлявани от мисли са правени в САЩ и Германия, но тогава те били ориентирани само към здрави хора и са се използвали усъвършенствани хардуерни и софтуерни системи.