Изследователи от Красноярския Института по биофизика експериментално са доказали способността на гъбите да натрупват в себе си тежки метали.

Те отгледали гъбата кладница във вода съдържаща радиоактивни америций-241. След половин месец голяма част от разтворения метал преминал в гъбата и се свързал с клетъчните стени.

Въпреки че резултатите от експеримента показват, че кладниците наистина добре чистят водата от америций, в реалния живот, никой няма да почиства течни радиоактивни отпадъци с гъби.

Америций-241 е сребърен метал, силно токсичен. Той има периодът на полуразпад превишаващ 400 години. В по-малки количества се използва при производството на датчици димни датчици. Америций-241 се образува от разпада на плутоний-241.

Изследователи от Университета в Ювяскюля са представили технология, която движи обекти на екрана, само със силата на мисълта.
Ученият Ярно Миконен пояснил:
– В мозъка невроните излъчват електрически импулси. В главата на човек има специален „датчик“, който събира тези импулси. След което, компютърът се опитва да разпознае, от къде идват сигналите и определя, в каква посока трябва да премести обекта на екрана, в зависимост от зададеното му направление. През това време компютърът и човекът се учат да работят съвместно, използвайки създадената програма.
Студентът Яни Икяхеймонен споделил:
– Трябваше доста да се потрудя, за да преместя квадрат на екрана. Умственото усилие, което трябваше да приложа е сравнимо само с физическо такова.
Към този опит първоначално той е бил скептичен, така че дори и леко движение на курсора на екрана, което се появявало пред очите му, предизвиквало буря от емоции.
– Мислех, че тези неща стават само по филмите, – казал Икяхеймонен.

Ученият за своето откритие е получил Ауди Q4.

На скейтборд човек може да се придвижва много бързо, при това не е нужно да го подбутва с крака.
Студентът Джо Карабета е измислил как да осъвършенства скейборда си. Той е разработил устройство, което може лесно да бъде прикрепен към почти всеки борд. То е снабдено с  електромотор, който върти колелата на скейтборда, което позволява да се развие висока скорост.
За разлика от други подобни изобретения, новото устройство е компактно и не се нуждае от модернизация на дъската.
Джо не харесва използването на различни ръчки за управление, за това устройството е снабдено с датчик за налягане, който се управлява чрез лек натиск на краката.
За момента скейбордът може да достигне скорост 32 км/ч. Продължителността на движение е няколко километра.

Преди няколко години, учени от Калифорнийския университет в Бъркли са създали изкуствена кожа, която благодарение на намиращата се в нея електрониката усеща натиск.

Тя представлява силициева пластинка, покрита със тънък слой пластмаса, на които са нанесени полупроводници. В крайния етап на производството пластинката се отделя, остава тънка лента и разположените на нея детайли.

Сега учените са успели да направят така, че при докосване кожата да свети. Това е така, защото всяка проба е с резолюция 16×16 пиксела. От друга страна, всеки пиксел, който се състои от транзистор, светодиод и датчик за налягане, свети на това място, където става контакта с кожата.

Освен това силата на светене зависи от силата на натиска.

Ако по-рано учените са искали да използват своето изобретение в роботиката и направата на протези, сега те планират да създадат устройство, което ще следи промените на налягането и пулса.

Главата на кълвача при удряне с човката се движи със скорост 6 м/сек., изпитвайки натоварване превишаващо ускорението при свободно падане. Изследователите смятат, че за защита на мозъка помага различната дължина на горната и долната част на клюна, а също и гъбестата структура на пластичните костици гасящи вибрациите.

До това заключение са достигнали изследователите след анализ на снимки направени с високоскоростна камера, томография и компютърно моделиране. Освен това мозъкът на кълвача е изтеглен по скоро по дължина, отколкото по ширина и тава помага натоварването да се разпределя на по-голяма площ.

Учените са направили специален експеримент, при който две видеокамери фиксират положението на кълвача кълвящ датчик, който измервал силата на удара. Оказало се, че при удар птицата леко завърта глава, а това влияе върху разпространението на действащите сили.

Петльобразната подезична кост минаваща около черепа на птицата действа като предпазен колан, особено в първия момент след удъра на клюна. Горната и долната част на човка на птицата е различна и тази асиметрия предава сила от върха на клюна до костта, което намалява натоварването върху мозъка.

Учените подчертават, че мозъкът е защитен от повреди, поради комбинацията от всички тези фактори, а не на някакви специални особености.