Това мъничко парче земя излъчваше такова спокойствие, като че ли се намираше в друго измерение.
Златното утринно слънце, шумолящите от вятъра листа, цветята, пеенето на птичките, часовника, дървената ограда, която отдавна трябваше да се боядиса, старата, безмълвно умираща ела, която с всички сили се стараеше да не загуби връзката със своите събратя тревата и цветята…. бяха необикновенни.
Тук нямаха власт никакви хорски вълнения. Всичко вървеше мирно.
Лятото идваше след пролетта, луната сменяше слънцето…
И веднага се усещаше съвсем ясно, че животът е безценен дар. Той не е нещо, което може да бъде оспорвано….

За това, кога човешкия ембрион получава душата си в дар, разговаряли един равин, един ректор на духовно училище и римлянина Антоний. Антоний попитал:
– Кога душата се вгражда в човешкото същество, в мига на зачатието или по време на формиране на ембриона?
– Вероятно по време на формирането? – казал равинът.
Тогава другият отговорил:
– Възможно ли е къс месо да остане не осолено и да не се развали? Това  със сигурност трябва да става в мига на зачатието.

Три феи били поканени при раждането на принца. Едната му дала дар да намери любовта си, втората достатъчно пари, така че той да може да прави каквото си иска. Третата му дала красота.

Но както се случва във всички приказки появила се четвърта, която не била поканена. Тя била ядосана, защото я били пренебрегнали. Затова казала:

– Тъй като момчето има всичко, аз ще ми дам още малко. Ти ще бъдеш талантлив във всичко, което не правиш.

Принцът израснал богат, красив и любвеобилен. Той бил художник, скулптор, музикант, математик…., но никога не бил в състояние да довърши работата си, защото бързо се разсейвал и преминавал на друго нещо.

Всички пътища водят към едно и също място. Но пътя избира всеки сам за себе си и върви по него до края. Не се опитвайте да вървите по всички пътища едновременно.

Това не е сграда, в която са събрани достатъчно количество книги. Това е Националната библиотека, която често се нарича, Марциана и има около 13 000 ръкописи, 2883 старопечатни книги и 24055 книги от 16 век.
Всичко започва от 31 май 1469г., когато кардинал Бесарион принася в дар на Венецианската република колекция от книги наброяваща 750 ръкописа на латински и гръцки език, без да се броят старопечатните книги. Трудно се съхранява такова богатство особено, когато към него се прибавят и нови екземпляри добавени от аристократичните семейства. Затова било решено да се построи специална сграда, където да се съхраняват тези книги.
Голям принос за изграждането на Националната библиотека има инвеститора Пиетро Бембо. През 1537г. започнало строителството на библиотеката по проект на Якопо Сансовино, а дострояването ѝ е проектирал Скамоци през 1580г.
Броя на книгите и цените книжа нараснал и Националната библиотека била разширена за сметка на съседните сгради, в които се складирало „безценното съкровище“. Така бил запълнен с книги и монетния двор построен през 1537-47г.