Думата „изкупление“ е свързана с покупка, плащане.
В миналото са били откупвани роби, които били принудени да станат такива, след като били заловени от враговете си по време на война. Те робували на новите си господари, докато близките им не ги откупели. Парите броени при откуп, съвсем не били малко.
Имено така е станало и с нас. Когато дяволът ни е хванал, ние сме били принудени да му служим и сме станали роби на греха. За нас не е имало никаква надежда за избавление.
Но Бог ни обича и желае да ни върне в Своето семейство. Исус Христос със своята смърт на кръста е платил за нашето изкупление. Той е направил това за нас, защото ни обича.
Сега, приемайки тази жертва, ставаме изкупени и свободни от греха.
Думата „изкупление“ е свързана с покупка, плащане.
В миналото са били откупвани роби, които били принудени да станат такива, след като били заловени от враговете си по време на война. Те робували на новите си господари, докато близките им не ги откупели. Парите броени при откуп, съвсем не били малко.
Имено така е станало и с нас. Когато дяволът ни е хванал, ние сме били принудени да му служим и сме станали роби на греха. За нас не е имало никаква надежда за избавление.
Но Бог ни обича и желае да ни върне в Своето семейство. Исус Христос със своята смърт на кръста е платил за нашето изкупление. Той е направил това за нас, защото ни обича.
Сега, приемайки тази жертва, ставаме изкупени и свободни от греха.

През гората вървял старият лесничей. Вървял и плачел. В живота му нищо не било, както трябва. Непрекъснато болести и скърби.
Поискало му се да се обърне към Бога и да го попита: „Защо ми се случва всичко това“?
Изведнъж видял кълвач на дървото. Стои, чука с острия си клюн по ствола и откъсва малки парченца дървесина.
– Ей, – извикало дървото. – Боли ме ! Стига толкова!
– Ако не те излекувам, – възразил кълвачът, – Личинките, които аз премахвам, ще те изтощят и ти ще загинеш. По-добре потърпи. Аз ще те излекувам!
Когато чул това лесничеят се засмял. За това не попитал Бога, защо толкова много болка има в живота му. Той сам се досещал, че всичко това е заради греховете му.
А за него това било добро.

Джонатан Картър е един от водещите защитници на околната среда в щата.
Като студент през 70-те години на миналия век Картър нарочно нанасял удари с брадва по здрави дървет, за да изследва болестите, причинени от загниването им.
В друго свое изследване той инжектирал смъртоносен вирус на холандски бряст в хиляди фиданки, после пускал през тях електриески ток и наблюдавал как се разпространява заразата.
Двадесет и пет години по-късно Картър „изплаща греховете си“.
Той се превърнал в страстен поклоник на горите и неуморен защитник на дивата природа.
Неговата кампания през 1996 г. срещу изсичането на горите на север, разтърси из основи дървообработващата промишленост в Мейн.

Председателят на италианския съд на един от италианските градове толкова завидял на туристи, които били облечени в шорти и обути с джапанки, че забранил летните дрехи.
В официално писмо, изпратено до отдела за безопасност на Съда в Бриндизи, председателят Франческо Джиардино съжалявал за „неприятна ситуация“, която възникнала с настъпването на лятото и „за да се избегне повторението на подобни ситуации, на входа на съда информират, че вътре не трябва  да влизат хора, облечен неприлично“.
В писмото председателят на съда забранява: „шорти … дрехи прекалено ниско изрязани или прозрачни, мини поли и джапанки“.
По такъв начин, хората облечени като за плаж, трябва да избягват Бриндизи, за да не „потопят“ служителите на закона в смъртен грах.

Дълго се бе питала, какви грехове има и защо всички постоянно ѝ говорят за това. Свикнала бе да се смята за невинна жертва на обстоятелствата, на глупостта и жестокостта на хората. Сега осъзнаваше, че трябва да промени начина си на мислене и да признае, че и самата тя има вина за всичко.

Хората ѝ казваха, че всеки човек е бунтовник спрямо Бога и е повел война, която не може да спечели. Тя е напълно безсмислена. Като си помислеше и тя се нареждаше в числото на бунтовниците.

– Всички сме бунтовници, – каза тихо мъжът седнал до нея. –  Знам, че съм вършил много лоши неща, но се чудя такива като теб какво са направили, че да имат нужда от покаяние?

На небето блестеше луната като огромна тепсия. Нямаше нито едно облаче, но беше достатъчно тъмно, за да не могат да се различават лицата.

– Сигурно съм сторила нещо лошо. Не знам какво точно е грах, но трябва да е така.

Мъжът се размърда и заговори тихо, сякаш се боеше, че това, което ще каже ще разбие нещо крехко и нежно.

– Може би тук се има нещо друго в предвид, по-дълбоко, нещо като погрешна посока, сбъркан път … Тръгнал си нанякъде и не си сигурен дали това е истинския път. След известно време разбираш, че наистина си се объркал и че това не е вярната посока.В случая няма значение дали вървиш достатъчно бързо, но ако вървиш натам, където не трябва грешката ти се задълбочава.

– Може би човек трябва да спре и да намери правилния път, – размърда се момичето. – Разбираме ли накъде вървим или само се лутаме?

– Дори и да навиждаш целта, има кой да ти открие пътя и да те води. И тогава наистина няма да пропуснеш правилната посока ….