Свекървата се готвела да отиде на гости при сестра си. Щяла да отсъства доста дълго време. Преди да тръгне извикала снаха си и й казала:
– Ето ти плат, докато се върна да ми ушиеш една риза.
След два месеца свекървата се върнала в къщи. Тя извикала  снаха си и я попитала:
– Уши ли ми ризата? Донеси ми я, да я облека!
– Вече я завършвам, – казала снахата, – останаха ми само подгъва, ръкавите, яката и гърба.
Може би свекървата се е прибрала много рано, иначе всичко щеше да бъде готово.

Интригите и клюките зад гърба са често срещано явление, особено в женски колектив или където благополучието на даден човек зависи от прищявките на другите.
Какво да правим с машинациите на недоброжелателите или хора, които разпространяват слухове?
Първо, щом искат да ви направят мръсотия, то вие сте достоен за внимание. На сивият и невзрачен човек никой няма да постави прът в колелата. За това приемайте интригите и сплетните зад гърба си като един вид признание, своеобразна награда за силата и индивидуалността ви.
Второ, запомнете, че тези, които завиждат са много нещастни хора. Вижте, те нямат друго интересно занимание, освен да развалят живота на другите и да ненавиждат хората за това, че умеят да се радват. Животът им е толкова празен, че те биха желали да изживеят нечий друг или да го провалят. Човек само може да ги съжалява.
Но как да живеем, за да не даваме повод на тези безделници да ни хулят?
Живейте така, все едно вашият дом има стъклени прозрачни стени, а в стаята ви живее говорещ папагал. Направете така, че да не се срамувате от нито една ваша постъпка. Не се поддавайте на ласкателства и провокации, правете това, което смятате, че е нужно. Запомнете, манипулаторът и интригантът не могат да е превърнат в искрени хора. Понякога, за лукса на искреност трябва да се плати.  Кое за вас е важно, да си запазите топлото място или да зарежете тази игра на котка и мишка и да вървите напред и нагоре? Понякога в живота се случва да останеш и да търпиш, това е нормално, но главното е да разбереш, защо го правиш.
Не забравяйте, че ако имате врагове, имате и приятели!

Учителката усмихвайки се застана с тетрадки пред класа и каза:
– Вчера ви бях поставила задача да напишете съчинение на тема: „Как прекарах лятото“. Като цяло всичко е написано много добре. Изпитах огромно удоволствие от четенето. Ето Дони е написал за почивката си на Червено море и как се е одраскал на един корал. Петър е писал как е покорявал Швейцарските Алпи, изпълнил е цели две страници. Нина, Сами, Недялко и още десетина от вас са писали за екскурзия в Полша. Някои са били 18 дни, а други цели 50 дни. Трима от вас са писали за почивка в Египет, Димитър пък бил в Тайланд. Четях и се наслаждавах – сафари в пустинята Гоби, Канарските острови, Маями………Всичко е прекрасно, но ми се иска да ви прочета откъс от съчинението на Иван. Ето какво пише той:
„Лято е и всички мои съученици са се хванали да помагат в строителството на къщи. Трудно е, но трябва да се изкарат пари това лято. Момичетата плачеха и постоянно се оплакваха от тежкия труд. Диди носи на гърба си цял бетонен бордюр, но не успя да го задържи и си нарани гърба.
Нашият клас участва в построяването на две къщи и ремонта на един дом. На 31 август предадохме и последния обект и се върнахме в училище. Всички укрепнахме, загоряхме и добри пари изкарахме.“
В класа сякаш беше паднала бомба. Муха да бръмне щеше да се чуе. Учителката продължаваше да гледа учениците си и им се усмихваше някак тайнствено и загадъчно.
В междучасието всички се нахвърлиха на Иван и яко го ступаха. Интересно за какво ли…….

Лудвиг ван Бетовен не обичал много брат си Йохан.

Брат му бил аптекар. Събирайки добър капитал той си купил имение и много се гордеел с това. За Новата 1823 г. Йохан изпратил картичка, която била подписана по следния начин:

„Йохан ван Бетовен. Земеделец.“

Композиторът върнал картичката, като на гърба написал:

„ Лудвиг ван Бетовен. Мозговладелец“.

Всички знаеха, че за него жена му е абсолютен авторитет. Смееха се зад гърба му, но той чувстваше сигурност в нея, а за него това беше много необходимо.
– Не спорете с Лили, – казваше той, – тя винаги е права.
– Дори ако казва, че шкафа лежи на тавана? – недоумяваше един от приятелите му.
– Разбира се, – категорично казваше съпругът.
– Но нали шкафа лежи на пода? – продължаваше да се учудва приятелят му.
– Това е от ваша гледна точка, – обясни спокойно мъжът. – А какво би казал съседа ви, който живее от долу?