Тези осемнадесет езера сенамират  в едно от най-сухите места на планетата. Общата им площ е около 628 квадратни километра.
Местоположението на водоемите позволява да се видят невероятно контрастиращи пейзажи.
Тази система от езера е разположени в Република Чад, в областта Енеди, а около нея има безкрайните пясъци. Тя включва не само сладководни водоеми, но и солени. Всички езера съществуват благодарение на наличие на подземни източници.
Въпреки обединяващото име „система“, тя е разделена на две групи отдалечени на разстояние от около четиридесет мили.
Унианга – Кебир обединява четири солени езера. Концентрацията на сол в тях е толкова висока, че там живеят само няколко вида организми и водорасли.
14 езера са обединени в друга група. Те са сладководни. Факта, че голяма част от повърхността е покрита с тръстика, пречи на изпарението на водата. Чистотата на тези езера води до много по-разнообразна фауна.

Зоолозите за първи път са открили наличие на силни социални връзки при акулите. Въпреки, че са известни със свирепостта си, тези животни могат да образуват устойчиви социални групи.
Представата ни за акулите е хищници, които живеят сами. Както всички знаем, тези страшилища се обединяват само около предстоящ бърз улов.
Изследователите са описали четири вида групи, живеещи на едно място. При това животните са предпочели да бъдат със своите „приятели“, а не с някой от друг пол, възраст или размер. Всяка група се е състояла от 4-5 животни с различен пол. Учените предполагат, че такова обединение помага на акулите да защитят територията си и да се предпазат от агресията на събратята си.
Получени са данни, че акулите ловуват заедно, като всеки знае къде се намира жертвата и какво трябва да направи по време на самия лов. В групата се събира информация за това, което става наоколо, поведението на останалите, за да може лесно да се реагират срещи всеки натрапник.
Големината на мозъкът при акулите е равен на този при млекопитаещите, така че има достатъчно нервни ресурси, за да се формира социалното поведение на акулите.
Учените предполагат, че и при други видове могат да се наблюдават стабилни социални отношения.

Изследвания в  тази област показват, че заниманията с акваробика са не само безопасни, но и улесняват раждането.
Екип от учени от Университета в Кампинас в Сао Пауло, Бразилия са наблюдавали какъв ефект ще имат такъв вид занятия при 71 бременни жени.
Тези жени са били разделени на две групи. На едната група били предписани по 50 минути занимания с акваробика, а на другата не.
При наблюденията не са забелязани различия относно продължителността или начина на раждане. Но в групата занимаваща се акваробика, само 27% от жените са се нуждаели от обезболяващи, а във втората група 58%.
Упражнение по време на бременност отдавна е спорен, тъй като винаги има страхове да не се навреди на плода.
Въпросното проучване, не е открило вредни ефекти от заниманията с акваробика.
Умереното занимание с такъв вид „спорт“ по време на бременност не е вредно за здравето на майката и на детето. Напротив, намалят изискванията за обезболяващи. Акваробиката дава на жените по-добра психическа и физическа форма.
При децата родени от жените, участвали в групата занимаваща се с акваробика, не са забелязани отклонения.

НАСА обяви, че ще изгради на лунната повърхност международна станция. Предполага се, че базата ще се появи на един от полюсите на спътника на Земята през 2024г., четири години след като на Луната бъдат изпратени за втори път астронавти.
Точното място, на което ще бъде построена базата за сега е неизвестно. Вероятно на някое от двете избрани места на Южния полюс, който най-добре се осветява от слънцето, а това ще облекчи производството на енергия. Освен това близо до тези места се намират находища на полезни изкопаеми, а също и пластове лед, които ще обезпечат станцията с вода.
На орбитата на Луната, по плана на НАСА, на експедицията ще се достави пилотиран космически кораб „Орион“, който се разработва в наши дни. Кацането на повърхността ще се осъществи от нов космически апарат, който ще може да се приземи в коя да е точка от лунната повърхност и свободно ще се движи по нея.
В него ще живеят членовете на експедицията, докато се построи постоянната база.
Първите четири години при строежа на базата, астронавтите ще пребивават на станцията не повече от седмица, след 2024г. членовете на експедицията ще могат да прекарват на Луната до шест месеца.
Лунната база ще приема не само научни експедиции, но и туристически групи.