Всеки човек си има свой набор от суеверия и той не се старае да ги променя през целия си живот. Понякога се случва към този набор да се прибавят и нови суеверия. Хора, които са привикнали да живеят в условията на десетки и хиляди суеверия, обикновено са осигурени със всичко необходимо в живота. Те имат стабилна работа, дом, семейство и съвсем не лош доход. Те са готови да правят какви ли не странни неща, за да постигнат по-голямо благополучие, страхувайки се да не загубят това, което имат.
Има специална група хора, която се отнасят с голямо уважение към суеверията. Такива  са спортистите. Ако един спортист преди състезание е направил нещо и след това е победил, това действие се повтаря преди всеки старт.
Например известната фигуристка Мария Бутирска преди да излезе на леда слага в устата си парче лимон. Тя казала, че е прочела колко много може да й помогне витамин С и за това решила преди всеки старт да употребява цитрусови плодове.
Елена Исинбаева имала странен ритуал. Тя се пъхала под килим преди овчарския си скок на височина, но това не й пречело да спечели поредния си медал.
Обикновените хора също вярват в суеверия. Класическото вярване е, че ако черна котка ти пресече пътя, няма да ти върви. Но има и хора, които вярват, че суеверията са глупости, които само пречат на нормалния живот на човека.
Много психолози предлагат, поради нарастващия брой суеверия, да се говори открито за тях, за да се избегне появата на много комплексирани личности. Тези комплекси не трябва да определят поведението на човека и да го правят роб на обстоятелствата.

Това е разработка на международна група от учени в Калифорнийския университет в Сан Диего и федералното политехническо училище в Лозана, Швейцария.

Лещата позволява да се разгледат отдалечени обекти, все едно се гледа през обектив на фотоапарат или театрален бинокъл. Коефициентът на увеличение на лещата е 2,8х.

Лещата може да работи в два режима. При обикновения режим тя пропуска светлина през централната зона и попада в най-чувствителната част на зеницата. В режим на „увеличение“ светлината се пречупва през рефлекторите по периметъра на лещата и попада в края на зеницата. Зоната в края на зеницата има снижена чувствителност, а увеличението от 2,8х не позволява да се разгледат подробно детайлите на обектите. Така изглежда стандартното и увеличено изображение в реални условия.

Тези контактни лещи са създадени предимно за по-възрастни хора, при които е намалена чувствителността в  централната зона на зеницата, така нареченото „старческо късогледство“. А в същото време чувствителността в периферната зона си остава достатъчно висока.

Група малайски архитекти са разработили проект за затвор.

Той представлява цял град намиращ се на достатъчно голяма височина над земята, стоящ на опори.

Затворниците в това изправително заведение могат да имат максимална степен на свобода.

Те могат да работят в селското стопанство или в заводи, които са разположени там и практически да живеят пълноценен живот.

Ограничени са само в това, че не могат да напуснат границите на „въздушния град“.

Шведската група предлага да се поставят особените електрически ленти директно на пътното платно.
Предполага се, че транспортното средство или автобуса ще произвеждат енергия с помощта на специален автоматизиран колектор, който се намира в задната част или отдолу на дъното.
Експериментално система се състои от две успоредни разположени ивици. Едната от тях е за захранване, а друга за включване към електрическа мрежа.
За безопасността на лентите, те ще бъдат разделени на сегменти, а подаването на енергия ще се осъществява, когато транспортното средство се движи с определена скорост.
Volvo вече работи на експериментален участък от път с дължина от 400 м, с вградени в пътя електролинии. Тестовете се провеждат на специално оборудван камион Volvo FH12. Електрическата енергия, не се подава на двигателя, а на негова имитация – нагревателен елемент, имащ подобна консумация.
Следващата стъпка е инсталиране на „жив“ електрически мотор.

Група изследователи от Кент решили да разберат, какво наистина мотивира хората да дават пари за благотворителност. Резултатите били изненадващи.
Установили, че хората са склонни да жертват в съответствие със своите пристрастия и антипатии.
Някои, например, даряват средства на приют за кучета, просто защото ненавиждат котките.
Освен това, ако човек не е дал за нещо действително важно, той автоматически се оправдава, че това не съвпада с възгледите му, независимо от това, колко оправдани са те.
Един от анкетираните отказал да изпратите пари в чужбина, за жертвите на цунамито в Шри Ланка, защото си мислел, че парите „ще отидат за подкрепа на Мугабе и подобни хора.“