До такъв извод са достигнали учените от Fordham University в Ню Йорк.
По думите им едно зрънце може да предотврати развитието на възрастна макулна дегенерация, една от най-популярните и малко известни очни заболявания, които засягат милиони на възрастните хора по целия свят. Тайната на терапевтичния ефект на гроздето се крие в неговите антиоксидантни свойства.
Експертите са наблюдавали влиянието на храна богата на антиоксиданти върху очите на мишки. На гризачите им били давани три различни менюта. На първите им давали грозде, на вторите храна с лутеин, природен пигмент,  а на третите обикновена храна.
Резултати показват, че гроздето предоставя значителна защита срещу окслителните увреждания на ретината и предотвратява слепотата. Лутеинът е също така ефективен, но гроздето се е оказало много по-добро за случая.
Гроздето е полезно за запазване на зрението. То позволява да се съхрани остротата на погледа до старини, дори ако се е консумирало само в по-млада възраст. Резултатите от изследванията са потвърдили, че възрастните хора губят зрението си  в следствие от окислителни увреждания.

Веднъж царят посетил градината си рано сутринта и намерил всичко повяхнало и умиращо.

– Какво става? – попитал той дъба

– Тъгувам, защото не съм толкова висок и красив като борът.

Борът скърбял:

– Колко съм безполезен. Защо не можех като лозата да давам грозде?

Лозата стенела и искала да се съмоубие:

– Как искам да се изпрявя и да стана стройна като прасковата.

Здравецът се оплаквал:

– Жалко, че не съм красив. Поне да имах аромата на люляка.

Най накрая царят попаднал на фиданка, която била бодра и весела.

– Колко съм щастлив, че сред толкова униние, мога да срещна такова стръкче. Изглежда ти не искаш прекалено много и не се смущаваш от това, което си? – казал царя.

– Аз съм мъничка и все още не съм се развила. Но вярвам, че ако имате нужда от дъб, бор, люляк или прасковено дърво ще си ги насадите. Но вие сте имали нужда от мен, за това сте ме и посадили. Тогава реших със всички сили да бъда най-добрта фиданка за вас.

Американски етолози провели експеримент с група шимпанзета. Те трябвало да извършват някаква дейност и за нея да получават съответна награда.

Работата им се състояла в това, да дърпат лост със сила 8 паунда. За тях това бил неприятен труд. За всяко натискане на лостта маймуната получавала чепка грозде.

След като шимпанзетата схванали простото правило „работа – награда“, веднага бил въведен междинен елемент за усвояване на заработеното. Така всяка маймуна започнала да получава жетони с различни цветове. За бял жетон можели вземат чепка грозде, за синия две, за червения чаша газирана вода……

Скоро след това групата на маймуните се разслоила. Появили се такива типове, както и в човешкото общество. Имало работохолици, безделници, гангстери и такива, които само събират жетони.

Една маймуна успяла за 10 минути да задвижи лоста 185 пъти, вероятно е искала много да заработи. Някои от тях се отказали от работата и решили да заграбят спечеленото от другите. Интересното е, че в експеримента се проявили черти, които явно преди не са се забелязвали, като алчност, жестокост, ярост, подозрителност.

В хода на изследване на икономическото поведение на маймуните, били им дадени сребърни дискове с дупка в средата. След известно време животните разбрали, че срещу тези дискове могат да получат храна. Така за определен брой от тях те получавали предпочитаната от тях храна. Когато цената на ябълките паднала, някои от маймуните решили да закупи повече ябълки, въпреки че за повечето от тях това било нежелана стока. Типично поведение на хора в голям магазин, където се предлагали стоки с намалени цени.

Било забелязано, че някои от маймуните пестят и не харчат изработеното. Когато едно по-възрастно шимпанзе предложило на по-млада самка, тя отказала, но когато й дал два от дисковете с дупка в средата , тя се съгласила.

Иди после се съмнявай, че трудът не е превърнал маймуната в човек. А мързела обратното ли е направил?

Двете напитки доста благоприятно влияят на сърдечно-съдовата система.  Според последните изследвания вещество, съдържащо се в червено грозде, може да намали риска от сърдечни заболявания. Чудотворното въздействие имат гроздовите семена и кожицата, особено на тези с по-тъмен цвят.
Изследователи са експериментирали със сок от грозде Конкорд. Учените изяснили, че ако се пият поне две чаши на ден от този сок се намалява риска от образуването на кръвни съсиреци, намалява се  и холестерола и самият сок спомага за поддържането на нормално кръвно налягане.

Без съмнение, и червено вино и гроздов сок съдържа флавоноиди, които увеличават количеството на добрия холестерол, намалява риска от атеросклероза и помагат за намаляване на високото кръвно налягане. Така, че в състезанието „сок срещу вино“ за сега няма победител.
Изследванията показват, че при консумация на грозде, вие получавате не само антиоксиданти, които са в сока и виното, но и полезна за стомаха влакна. Така че не губете време, докато сезона на гроздето е в разгара си.
Укрепете здравето си!

Какво, не знаете, че Чърчил е обичал да консумира определен вид вино? И то не какво да е, а известното шампанско на Pol Roger.
Именно на Чърчил принадлежат думите: „Аз не мога да живея без шампанско. След всяка победа го заслужавам, а след поражение ми е нужно“.
Това изказване не се отнася за всички видове шампанско. Чърчил бил поклонник само на една марка Pol Roger. Тази компания му доставяла шампанското в универсални съдове, специално произведени бутилки с обем една императорска пинта, равна на 0,57 литра. Това шампанско пристигало в Бътлър, точно в 11 часа, когато той се събуждал. Независимо от този факт той е казал: „В младостта си имах правило, да не пия алкохол до обяд. Сега, когато вече не съм млад, аз се придържам към правилото, да не пия спиртно питие до закуска.“.
По-късно в чест на Чърчил Pol Roger включила в списъка на своите вина специална марка Cuvee Sir Winston Churehil, за производството на която се използва грозде от лозята през най-добрите години. Най-известният критик на вина в света Роберт Паркър е оценил изключително високо вкусовите му качества.