Едно болно момче не могло да яде нищо. Посъветвали майката да купи на болния грозде, но то растяло само в царските градини. Тогава не е имало превозни средства като съвременните и за това плодове добре растящи на едно място, не се превозвали на друго. Грозде можело да се купи единствено от царя.
Бедната жена взела пари и отишла в царския дворец, но там стража на вратата я спрял. За нейна радост наблизо минала една от царските дъщери. Чувайки гневните думи на стража, тя се спряла да разбере какво става. Когато жената й разказала за какво е дошла принцесата се разсмяла:
– Бедна моя, вие сте се объркали. Моя баща не е търговец, а цар. Той не продава грозде, но може да ви го подари.
След това откъснала няколко зрели грозда и ги дала на жената.
Ние не трябва да превръщаме Господния дом, в дом за търговия. Исус Христос е цар, а не търговец. Той дава даром, не продава нищо.  Не можеш да купиш от Него абсолютно нищо, получи го даром!

Салвадор Дали преди да застане пред платното си слагал грозде в лявото ухо. Той смятал, че ако поднесе грозде близо до ухото си, ще чуе нещо подобно на музика.

Когато Агата Кристи сядала да пише поредното си произведение, на нейната маса винаги стояла чаша с чай от маргаритки. Чаят бил направен по следната рецепта: една лъжичка сушен цвят на литър вода.

„Това е необходима доза, която е нужна за описание и уточняване на убийството“ – казвала тя.

Бетховен смятал, че бръсненето го лишавало от вдъхновение и за това никога не се бръснел, когато пристъпвал към работата си.

Вместо това изливал на главата си кофа със студена вода, тъй като смятал, че това помага на мозъка му, да работи с пълна сила.

У любителите на изискани вина скоро ще се появи много по-голям избор. Многообразието от бактерии ще доведе до по-изтънчен вкус и усещане за съвършенство. Бактериите ще могат леко да изменят вкусовите отенъци даже и на грозде, събрано от един участък.
Във винипроизводството важна роля играят гъбичките. Именно те са отговорни за ферментацията и за бъдещият букет от вина.
За даденото изследване учените взели грозде, отглеждано в три различни типа стопанства: органични, традиционни, и биодинамични. Оказало се, че при всички стопанства, в процеса на създаване на вината, най-доброто вино се получило, когато ферментацията се е извършила с помощта на различни видове бактерии.
Изследователите открили, че виното, дори и от един лозов масив, има различен вкус. Това се обяснява с различно количество на наличната слънчева светлина по време на зреенето на гроздето, температурните разлики и различни видове бактерии. Ако слънчевата светлина и климата са неподвластни на човека, то необходимите за производство на хубаво вино бактерии се намират в ръцете ни.
Изследователите се надяват, че тяхната работа ще помогне на винопроизводителите да създадат ново, още по-добро вино.

Преди години живял един човек. Вика ли му Петър. Той продавал грозде и дини, но имал желание да напусне селото си и да се пресели в някой малък град, околийски началник да стане.
Един човек решил да му помогне. Взел лист хартия и започнал да пише молба. Така и така, желая да ме назначите за  околийски началник, обричам всичките си земни дни на държавата. Изпратили писмото и зачакали отговора.
А днес, а утре, пък вече няколко дни се изтърколили, превалила и седмицата, задал се и края на годината, а отговор нямало.
Често хората го подпитвали:
– Какво става? Кога ще те повикат? Не ти ли омръзна да чакаш?
А той засмян и весел отвръщал:
– Нали е за добро. Ще стане. Бог е милостив.
Изминали деветнадесет години. Петър остарял, но си живеел весело с надежда в сърцето. Веднъж скоропостижно се гътнал, легнал и повече не станал.
Тогава от града дошло писмо с държавен печат  специално за Петър. В него пишело, че го правят околийски началник на един малък град. Радостната вест закъсняла.
А на гроба му написали: „На този свят които се надяват, Бог на онзи да ги утеши!“

Плодът киви бил получен в началото на 20 век от новозеландския градинар Александър Елисън от китайската  дървовидна лиана Актинидия. Той оправдал всички надежди на своя създател и днес този плод помага на хората в борбата им с много болести.
Първото название на този плод е „китайско цариградско грозде“, но когато новозеландците решили да експортират киви в САЩ,,  това название не било приемливо, заради бушуващата Студена война и високите данъци върху плода. Находчивите търговци решили да го преименуват на „киви“.
Днес киви се отглежда в Нова Зеландия, Франция, Италия, САЩ, Чили, Китай и други страни с топъл климат. Дори се експериментира отглеждането на киви в Кавказ.
Узрелите плодове от киви имат овална форма. Покрити са от кафява кожица с фин пух. Месото на плода е ярко смарагдово с множество черни семенца, които заобикалят светло-зелена сърцевина. Плодът от киви тежи 100 грама, а миризмата му е комплект от аромати на ягода, лимон и банан. Неузрелите плодове са твърди на пипане и узряват в течение на няколко дни.
Киви се използва при лечението на стомаха и червата, както и да снижава нервната възбудимост. Съдържа много калий, за това го препоръчват при лечение на тромбози, хипертония и други сърдечно-съдови заболявания.
Плодът от киви нормализира работата на стомаха, отслабва симптомите на недостиг на йод, има антиоксидантно и антимикробно действие. В допълнение този плод има антитуморни свойства, подобрява усвояването на протеините, допринася за бързото възстановяване на физическите сили и повишава работоспособността.
Киви опъва, овлажнява и подмладява кожата, възтановява тонуса и еластичността ѝ, почиства порите и изглажда бръчките. За това се използва за приготвяне на кремове в козметиката.
Доказано е, че ако се яде по 3 киви на ден, след 4 седмици холестерола в кръвта ви ще намалее с 15%, а вероятността за образуване на кръвни съсиреци намалява с 18%.