Станка имаше голям белег на коляното си. Лятно време го прикриваше с дълга пола или по-високо вдигнати чорапи.

За този белег знаеха и внуците ѝ. Тя не веднъж им бе разказвала историята на появата му:

– Когато бях малка от стобора се качих на съседската череша. Комшията ме вида и се развика. Аз се уплаших и паднах. Той ме отнесе на ръце у дома си и сам превърза коляното ми.

– Добър човек е бил, – обаждаше някой от слушателите.

А Станка се усмихваше и довършваше разказа си:

– И знаете ли какво направи този добър човек? Обра цялата си череша, която още не бе добре узряла и ми донесе всичките ѝ череши. От тогава чуждо не пипам, без да попитам. Доядеше ли ми се нещо, питах дали мога да си взема и тогава ….

– А това родилно петно от къде го имам? – смееше се синът ѝ Георги, като показваше приличащото на грозд петънце точно под ухото му.

Нали съществува такова поверие, че ако бременна жена открадне нещо и се пипне след това някъде по тялото, на новороденото на същото място му излиза белег наподобяващ откраднатото.

– Е, може да съм си взела едно зрънце от пазара… Случват се грешки…., – виновно се усмихваше Станка.

Човек иска да прави доби неща, но не винаги има сила да ги извърши.

Когато тухлите бяха разтоварени, дърводелците и строителите седнаха на масата. И започнаха обичайните разговори в такъв момент:

– От къде си?

– Колко изкарваш?

Разговорът изведнъж премина към гъбите. За селския човек тази тема е неизчерпаема. Като хванеш от майсторски приготвени гъби и стигнеш до темата, как да ги запазиш, когато падне снега.

По едно време  започна да разказва най-старият от дърводелците. Той беше около 70 годишен. На тези години мъжете оставят брадвата, но този  не беше я зарязал. Всички го слушаха внимателно, явно имаше авторитет в групата.

– За всяка гъба е нужен подход, – започна старецът.  – Например, когато отивам за медни агари не взимам чанта. В противен случай няма нищо да набера. Виж, празния чувал влиза в работа.  В гората се натъкнах на пънове. Те стърчаха на метър от земята, явно някой е сякъл тук. На дънерите като гроздове бяха накацали медни агари. Обрах само едно от отсечените дървета и напълних чувала. Имаше много, но нали трябваше да ги отнеса до селото.

Излязох от гората, а до селото оставаха още три километра. Вървях и усещах, че този товар не е по силите ми. А да хвърли толкова гъби просто е жалко. За беда заваля и дъжд. Чувалът натежа още повече.

Изведнъж чух зад себе си шум на кола. Обърнах се – червен „Москвич“.

– Е, – казах си, – слава на Бога.

Сложих чувала на рамо и помахах с ръка. Шофьорът спря и отвори прозорчето.

Той  беше як младеж с кожено яке.

Казвам му:

– Мили човече, закарай ме до селото, уморих се.

Той погледна чувал, после мен, а после недоволно кресна:

– Ти какво, дядо? Целият си мокър, ако седнеш вътре всичко ще намокриш.

Затвори прозорчето и потегли. Какво да се прави, нарамих чувала и отново закрачих под дъжда. Е, има и такива хора по света.

С малки почивки се добрах до селото. Наближавам и гледам червеният „Москвич“ спрял напряко  на пътя пред дома ми.

Приближих и попитах младежа:

– Какво се е случило?

– Как да ви кажа, ….. бензина свърши – и наведе засрамено глава. – Да знаете някой тук наблизо, който може да ми услужи с три литра бензин, за да мога да стигна до бензиностанцията.

– Аз имам бензин, – казвам му. – Сега ще донеса тубата.

Оставих чувала с гъбите и тръгнах към гаража. Когато се върнах младежът крачеше притеснено под дъжда.

– На вземи и наливай! – и му подадох тубата.

– Много ви благодаря. Аз… там на пътя …

– Няма значение, наливай.

Наля бензина, благодари ми смутено и потегли.

Всички се бяха смълчали . Всеки от тях поне веднъж е преминавал край човек в беда и не му е протегнал ръка за помощ. Грешките са си грешки, важно е човек да не таи злоба и огорчение. В такива случаи трябва да намери сили и да помогне на този, който го е пренебрегнал и отхвърлил.

На популярния туристически остров Пукет в Тайланд са били затворени няколко плажа заради отровните физалии.

Физалиите са известни като португалски галера. Те приличат на медузи, но принадлежат към сифонофорите,  колония от четири вида миниатюрни, силно изменени индивиди, представляващи специализирани полипи и медузоиди, всеки от който изпълнява някаква функция, като част от тялото.

На външен вид представлява грозд от „пипала“, провесени от пълен с газ тъмносин, наподобяващ на платно на ветроход орган – плавателен мехур, който се издига на около 20 см. над морската повърхност и с който става придвижването, откъдето идва и името на организъма.

Пипалата им имат спираловидна форма, в тях се съдържат множество капсули, съдържащи отровата, която е смъртоносна за човека.

Ако по време на къпане, пипалото им се докосне до кожата, човек усещат голяма болка. При допир с по-голяма площ, може да доведе до шок и сърдечен удар.

Даже допир до мъртва физалия може да предизвика изгаряне.

Сега е втората половина на горещия летен сезон в Израел. Започнало е събирането на гроздето, което е едно от най-важните селскостопански култури в Библейската земя на Израел.

Ден Tу бе-Ав (15-я ден на месец Ав) е известен като еврейската версия на Деня на Свети Валентин.  Какво казва Библията на иврит за лятната любовта?

В книгата „Песен на песните“ четем:

“ По смоковницата зреят първите ѝ смокини, И лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любезна моя; прекрасна моя, та дойди“.

אֵנָה חָנְטָה פַגֶּיהָ, וְהַגְּפָנִים סְמָדַר נָתְנוּ רֵיחַ; קוּמִי לכי רַעְיָתִי יָפָתִי וּלְכִי-לָךְ

В горния стих има две думи на иврит, които никъде другаде не се срещат в Библията.

Първата дума е פגיה  – pegia отнася до зелени смокини, които все още не са узрели, а втората дума סמדר -smadar се отнася до младите незрели гроздове.

Това използване на екзотичен речник е предназначен да събуди сетивата ни. Как можем да се съпротивляваме на влюбването?

Този пример показва как, как от библейските времена, чрез четене на иврит може да се придобият богат опит, което помага да се отиде отвъд буквалното значение на думите.

Банана в действителност не е дърво, а гигантска трева. Големият ствол се явява тревист псевдоствол, на който израстват гроздове от жълти, зелени и червени банани.

След това псевдостволът загива и на негово място израства нов.

Уловихте ли разликата? При дървото стволът е постоянен, а при тревата е „само за един път“.

Малките връзки банани, които се продават у нас, не са истинските гроздове от растението, а само техни малки фрагменти. Един голям грозд може да достигне тегло до 50 кг.

Бананите, които ние ядем се отглеждат по специален начин, така че вътре да няма семки. По тази причина вие не можете да отглеждате банани от тези, които сте купили. Плодовете на дивите банани съдържат много големи костилки.