Лисица и маймуна вървели по пътя. Между двете възникнал спор, коя от тях е по-знатна. Много говорили, всяка за себе си.

Изведнъж се натъкнали на едно гробище. Маймуната гледала гробовете и тежко въздъхнала.

– Какво става? – попитала лисицата.

Маймуната показала надгробните плочи и възкликнала:

– Кака няма да плача! Като всички гробове са на роби и освободени мои предци!

Тогава лисицата казала:

– Е, можеш да лъжеш колкото си искаш, никой от тях няма да възкръсне, за да те изобличи.

Така и хората се хвалят повече, когато няма кой да ги изобличи.

Дълъг, безкрайно дълъг път. Слънцето немилостиво поглъща всяка капка, появяваща се на уморените им чела. Жажда измъчва телата им. Пръснатите по пясъка човешки и животински кости свидетелстват, че не един е погребан в това ужасно гробище.
Навсякъде се чува:
– Вода, вода! Дайте малко вода.
Болезнено мъчително е да гледаш, как с широко отворени очи умиращите от жажда са вперили поглед в небето, от което ги гледа медно-червеното изгарящо слънце.
Изведнъж някой каза:
– Да развържем и да пуснем елените. Те ще намерят вода.
Освободените животни се хвърлиха напред във всички посоки, като издаваха жални викове. Един от тях с вроден инстинкт намери вода. Бяха спасени.
Така е и днес. Много хора са недоволни, други са на предела на силите си, трети се терзаят в съмнения и ги измъчва желание да намерят истината,  четвърти искат да забравят и да започнат нов живот.
Където и да погледнеш жажда и стремеж към по-добро. Без съмнение тази жажда в хората предизвиква Исус Христос и само Той може да я утоли.

Ако са ви обидили, най-добре ще направите ако забравите това. Не задържайте в себе си гняв.

Омразата, горчивината и отмъщението са лукс, който никой от нас не може да си позволи. Хората се нуждаят от любов, особено когато най-малко я заслужават. Прошката лекува, непростителност боли. Вие не можете да ръководите някого, като се опитвате да го промените.

Непростителноста нанася удар върху собствената ви съдба. Омразата е продължителна форма на самоубийство на мечтите ви. Последиците от непростителността са много по-болезнени от причините, които са я предизвикали.

Чрез прошката си спестявате гнева, не плащате висока цена за омразата и не си губите времето напразно.

Ако искате да сте нещастни, намразете някого. Непростителността нанася много повече щети на този, който я съхранява, отколкото на този, към когото е отправена.

„Животът е едно вълнуващо приключение на прощаване“. Всеки трябва да има специално място за гробище, където може да заравя грешките на приятели и близки.

Да простиш означава да освободиш някого от плена си.

Пътешествайки по света един човек стигнал до една много далечна страна. Там той случайно попаднал на едно тяхно гробище.
Разхождайки се между гробовете, той забелязал, че вместо дата на раждане и тази на смъртта било написано: „Живял 1 час. Живял 5 минути, Живял в продължение на 17 минути……
Изненадан попитал:
– Що за странно гробище е това? Защо тук погребват само бебета?
Приближил се един мъж и казал:
– Не. Тези хора са живели дълго, но при нас е прието да казваме, че човек е живял само  времето, през което се е чувствувал щастлив, пълноценен и необходим. През останалото време, той просто е съществувал.
Пътешественикът дълбоко се замислил и накрая казал:
– Излиза, че когато умра на моя гроб ще пише, „Не се е родил“.
В действителност, в живота си всеки от нас има всичко необходимо, за да бъде щастлив. Нужно е само да повярва в това и да приложи малко усилие, за да получи желаното.
Има много начини да промениш живота си. Достатъчно е да знаеш какво искаш и как да го постигнеш.
Който иска да „живее“, трябва да бъде настойчив и упорит, а не да се примирява с мисълта: „Както стане. Нима мога да променя нещо“?
Живейте, не съществувайте!

Малко селище, на вид най-обикновено. Често го включват в туристическите маршрути. Защо ли? Тук е работила първа белоруска печатница, а през XVII век  е живял Симон Будни писател, философ и просветител. Но това едва ли е достатъчно, за да привлече толкова много туристи.
Тук се намира извор с лековита вода свързана с Панталеймон-лечителя. Източника е чудотворен и ето каква удивителна история се приписва на него.
Местната легенда разказва, че по времето на Втората световна война, в малката рекичка, от която войниците си взимали вода, германците излели няколко цистерни спирт. Тя водела началото си от извор наречен на лечителя Панталеймон.
Въпреки излетия спирт, по реката течала бистра вода. Защитата не спряла до тук.
След като войниците излезли от окопите, германците пуснали силно отровен газ. Местният свещеник усещайки надвиснала опасност, призовал за молитва вярващите в малката църквичка. Изведнъж вятърът променил посоката си и вместо над руските окопи, облакът с отровния газ, се оказал на немските войски.
Дали това е само легенда, не знам, но близо до църквата има гробище, в което са погребани два батальона немски войници. Това са тези, които са се оказали под облака с отровния газ.
На това гробище няма огради, нито кръстове, само малките хълмчета отбелязват местата на гробовете.