Вече мъртво животното било намерено от човек, обслужващ близка газ станция, в храстите близо до детска площадка в Хакни, северната част на Лондон.

Плъхът тежал около 11 килограма.

Доктор Дуги Кларк от Университета в Хъдърсфийлд смята, че това е  необикновен гризач от Африка, принадлежащ към опосумите.

Той е бил домашен любимец, но е избягал от стопанина си и е намерил смъртта си на улицата.

Тези огромни плъхове са много умни. Често ги водят  на каишка, като куче. Те са много популярни като домашни любимци.

Доктор Кларк е пояснил, че тези плъхове са всеядни. Скитайки се из квартала те могат да се хранят с ориз, пържени картофи, варено пиле и други отпадъци, изхвърлени в кофите за боклук.

Плъхът вероятно е умрял от отрова, предназначена за гризачи.

Колко такива „домашни любимци“ има в Англия, за сега не се знае.

Учени от Харвардския университет са успели да създадат изкуствен крак на плъх, използвайки стволови клетки.

Специалистите твърдят, че крайникът напълно функционира, той има мускули, кръвоносни съдове и хрущяли.

Така учените са проверили на практика разработената от тях уникална методика. Те отгледали крака на гризача в биореактор.

Учените няма да спрат до тук, сега те ще се опитат, по същия начин, да създадат ръка на примат.

В бъдеще учените се надяват тяхната технология да помага и на човека.

В бразилския щат Пернамбуко, в гориста местност близо до брега на Атлантическия океан са открили нов тип таралеж.
Неизвестният на науката гризач се отнася към дървесните таралежи. Покрит е с тъмно кафяви игли с червен оттенък в краищата и има дълга опашка. Води нощен живот.
Изследователите са установили, че той е доста по-различен от своите роднини, за да го вземат не само като нов вид, но и нов род в семейството на бодливите свинчета.
На таралежът е дадено латинското име „Coendou speratus“, при това родовото название е в съзвучие с местното име на животното, а като вид името идва от латинската дума за надежда.
Местното откритие в Североизточната Атлантическа гора се смята за един от най-застрашените природни обекти в света. Във връзка с това, може да се смята, че за първи път забелязания таралеж вече е застрашен от изчезване.

Тук не става въпрос, относно незнанието  или някаква заблуба на Римския понтифик, а по-скоро за затваряне на очи пред нарушение на приети норми.

Колонизатори и мисионери в Южна Америка срещнали през 16 век животното кипабара. Това е гризач, който води полуводен начин на живот.

Те помолили папата да обяви кипабарата за риба, така че месото на това животно да се яде по време на постите и той любезно дал съгласието си за това.

Изследователи от Масачузетския технологичен институт са измислили нов начин за стимулиране на мозъка с малки вибриращи частици.
Техника на дълбока стимулация на мозъка, използвайки слаби токови импулси е обещаващ за лечение на няколко заболявания, включително болестта на Паркинсон и болестта на Алцхаймер, обсесивно-компулсивно разстройство и депресия. Този метод изисквал отваряне на черепа, за да се поставят електродите.
Полина Аникеева решила да въздейства на рецепторите TRPV1 чрез друг метод.
Екип от инжинери под нейно ръководство въвел магнитни наночастици в конкретни области на три мишки. След това изследователите облъчили мозъка на гризачите с ниски радиочестотни магнитни полета.
Полетата в начало били насочени в едно направление, а след това в друго в резултат, на което наночастиците се опитали да възтановят полето и се отделила топлина. Тази топлина се предала от рецепторите TRPV1 на съседни неврони, като ги карала да стрелят и да предават електрически сигнали.
Според Аникеева дори месец по-късно, наночастиците са били все още в състояние да стимулират мозъка. Сега изследователи наблюдават мишките, за да видите колко дълъг е ефектът и дали тази техника е безопасна в дългосрочен план.
Наночастиците са одобрени за използване при хора, например, по време на MRТ- визуализация и лечение на рак.