Веднъж краля на Норвегия, страстен поклонник на музиката на Григ, решил да награди композитора с орден и го повикал в двореца.
Облякъл фрак, той се отправил към двореца. Един от великите князе връчил ордена на Григ. След, което композиторът казал:
– Предайте на Негово Величество моята благодарност и признателност за вниманието, което е оказал към моята особа.
След това, повъртял ордена в ръцете си и тъй като не знаел какво да го прави го сложил в задния си джоб.
Създало се неприятно впечатление, че Григ с пренебрежение се е отнесъл към наградата. Но самият композитор дори не разбрал за това.
Краля много се обидил, когато му съобщили къде Григ е мушнал ордена…..

Григ дал голям концерт в Осло, чиято програма изцяло се състояла от произведения на композитора.

В последната минута Григ решил накрая на концерта да изпълни произведение от Бетховен.

На следващия ден в най-големия столичен вестник се появила доста остра рецензия от един известен норвежски критик. Той изобщо не харесвал музиката на Григ.

Критикът особено остро се отнесъл към последното изпълнение на концерта, отбелязвайки, че това „съчинение е просто смешно и съвършено неприемливо…“

Григ позвънил на този критик по телефона и казал:

– Вас ви безпокои духът на Бетховен. Длъжен съм да ви съобщя, че последното произведение, изпълнено в концерта на Григ, съм съчинил аз!

От срам, нещастният опозорен критик получил инфаркт.