Британски евангелисти написали десет заповеди за блогера. Своите правила представили в Лондон на конференция на Евангелския алианс, организация, която обединява редица деноминации и представлява повече от един милион вярващи във Великобритания.
Десетте заповеди са:
– Не поставяй блога над самия себе си.
– Не превръщай блога в кумир.
– Не злоупотребявай със своя ник, да използваш анонимност е грях.
– Помни съботния ден, един ден в седмицата мини без своя блог.
– Почитай другите блогери повече от себе си и не предавай голямо значение на грешките им.
– Не убивай чуждата чест, репутация и чувства.
– Не прелюбодействай в Интернет, не кради онлайн.
– Не кради чужд контент, съдържание от друг блог.
– Не лъжесвидетелствай срещу друг блогер.
– Не пожелавай за себе си рейтинга на друг блогер.

Нека да обичаме и да не преставаме  се удивляваме на живота.
Нека да вярваме, да помним хубавото и проявяваме милост. Да плачем от щастие и от душа да се смеем.
Давайте да живеем така, че да не остарява сърцето ни преждевременно. Нека просто да се възхищаваме на полята, небето и сребристата роса……
Ако ви е трудно, не се предавайте. Вървете напред, не навеждайте примирено глава.
Нека да бъдем искрени в общението си, честни в думите, постъпките и делата си.
Нека да вярваме, без съмнение. Да живеем наяве, а не в сънищата си.
Нека честно да признаваме грешките или когато завиждаме и лъжем.
Нека да живеем, обичаме и да се наслаждаваме на живота, разпервайки крилете на душата си.

Познавам човек, които се бори непрекъснато за правдата, като „изобличава всяко непристойно поведение“. Най-напред той беше православен, после католик, след това мигрира между различните протестантски общности и навсякъде нещата се развиваха по един и същи начин.
Първоначално всичко е наред. Всички харесва и е приятен за околните. Открит, щедър, ревностен християнин, търсещ Господа. След това той открива някъде „непристойно поведение“ и започва да го „изобличава“.
Другите се изненадват, какво е това? Но като добри християни, размишляват над грешките си: „Може и да не сме прави, този човек добре се държеше преди….. Хубаво е, че все пак забелязва какво трябва да се коригира……“.
По-нататъшните осъждения на този човек придобиват неадекватен характер. След голям скандал и множество караници, нашият борец е отстранен, за да се появи някъде другаде и да започне пак отначало.
Това е като някакво психическо разстройство. Когато някой се опита да му обясни, че причината е в него, а не в другите, той започва яростно да отхвърля такава възможност. Във всички конфликти, които са възникнали, той е напълно прав и чист. Същински борец за правдата, страдащ от тормоза на лицемери и мошеници.
Когато човек е обхванат от страстта да изобличава, да показва на ближния пороците и недостатъците му, той наизустява определени библейски стихове с които „смазва“ грешниците.
Но главният проблем е, че човек не вижда тежкото си състояние, което е много по-лошо от това на тези, които осъжда.
Нека да помислим, какво представлява изобличението? То е различно от насочване на ближния към собствените ни цели, използвайки наши методи. Целта на изобличението е помирение, възстановяване на връзката на човека с Бога и ближния. Истинският изобличител не желае да стъпче, да унищожи, да заклейми, той се стреми да лекува и да възстановява това, което е било повредено от греха.
В противен случай, то служи за разрив във взаимоотношенията с другите. Не към изграждане, а към разрушаване. За това, когато искаш да осъдиш публично някого, помисли добре, изобличение ли е това изобщо?

Известният пианист А.Г. Рубинщайн казвал:
– Ако по някаква причина не се упражнявам един ден аз го усещам, ако не се упражнявам два ден забелязват приятелите ми, но ако правя това три дни го забелязват слушателите ми.
Всеки знае правилото, че само с постоянна практика може да се постигне съвършенство. Ние знаем какви последици очакват тези, които престава да практикува в коя да е от тях избрана област.
Ако ние ежедневно не се упражняваме и не усъвършенстваме духовното си състояние, какъв ли ще бъде ежедневният ни живот?
Нашата отговорност е да извършим точно работата, която ни е поверена. Да се трудим от сърце за Господа, означава все едно, че Той ще идва всяка вечер, за да види, какво сме направил през изминалия ден.
Ако искаме да сме радостни и силни християни, трябва веднага да се заемем с работа и да не пропускаме нито един ден, в който чрез делата си можем да прославим Господа.
Една от най-разпространените грешки е чакането. Когато станеш готов, тогава….., но ти никога няма да бъдеш абсолютно готов. Понякога сме усърдни без да прилагаме знания, но по-лошо е ако знаеш, как да го направиш, а не го правиш.
Трудът е страж на добродетелите.

На остров Хайнан специално се съхранява гроба на чиновника Хай Жуй, който се смята за образец на неподкупност и борец с несправедливостта в Китай. С какво толкова е известен?
Той е постъпил на служба през 1543 г. и веднага се проявил като усърден и неподкупен чиновник. Направил добра кариера и през 1599 г. бил назначен за военен губернатор в провинцията Интян. Когато бил на тази длъжност той се опитал да върне на бедните земите, които били конфискувани от по-богатите. Така си създал врагове.
През 1565 г. написал писмо на императора, в което го упреквал, че не се вслушва в съветите, които му се дават и че е извършил прекалено много грешки.
Получавайки такова писмо владетелят на страната дал заповед да се хване дръзкия чиновник и да се убие. Хванали Хай Жуй и го довели пред императора, той заповядал да се разследва дейността на чиновника, но преди да приключат разследването, императорът умрял.
Новият император възстановил Хай Жуй на предишната му служба, но поради многото жалби за прекаленото му усърдие в работата, той трябвало да го уволни.
Три години преди да почине Хай Жуй отново бил извикан да служи на императора.
Смята се, че Културната революция в Китай е започнала през 1965 г. с нападката в пиесата „Понижението на Хай Жуй“. Пиесата била забранена, а авторът и умрял в затвора, въпреки, че Мао често повтарял, че Китай се нуждае от хиляди Хай Жуй.