Тя винаги бързаше. Изтича до стаята да вземе чантата си и се спря изумена. Седем годишната й дъщеря държеше в лявата си ръка сто лева. За детето това бяха много пари. Родителите никога не й бяха давали толкова много пари.
– Соня, от къде взе тези пари?
Детето се разтрепера и бързо смотолеви:
– Намерий ги.
– Къде ги намери? – не отстъпваше лесно майка й.
– На пътя, – накакво прикрито упорство се усещаше в думите на момиченцето.
– Къде ги намери? Кажи ми истината, – майката едва се сдържаше.
– В чантата, – последва примирен отговор.
– Каква чанта? – настояваше майката за бърз отговор.
– В кухнята, – гласът на детето прозвуча плахо и несигурно.
Майката вече не беше на себе си:
– Винаги трябва да се казва истината, мила, – продължи жената назидателно, – От къде взе парите?
И тогава всичко се изясни. Родителите дали на по-голямата си дъщеря пари за покупки. Когато си дошла, по-голямата сестра оставила чантата в кухнята, наредила само покупките, а рестото останало. По-малката намерила по-късно чантата и взела парите.
След цялото това разследване Соня извади от джоба си още една смачкана банкнота от 50 лева.
Родителите бяха смаяни. Но никой от тях не си спомни какъв пример бяха дали на дъщеря си, когато на баща й му върнаха 10 лева в повече и той ги прибра в джоба си без да каже за грешката.

Всичко започнало много романтично. На мравоядът Ернесто от Парка на дивата природа в Марвел била представена бъдещата му съпруга Ерика, специално докарана от Германия.
За да се установят добри отношения между животните се изисквало време. И служителите на Парка търпеливо зачакали, кога двамата партньори ще се заемат с основната си цел, създаване на потомство. Въпреки всички усилия между Ернесто и Ерика дори нямало намек за привързаност. По-скоро между тях се наблюдавал гняв и агресия един срещу друг.
След осемнадесет месеца се изяснило, че Ерика не е самка, а самец. Всички в парка били озадачени, но техните чувства не могат да се сравнят с тези, които изпитвал клетия Ернесто, когото опитвали да кръстосат с еднополов индивид. Той бил единственият, който знаел, че Ерика е Ерик.
Този забавен инцидент се дължи на факта, че половите органи при мравоядите са много добре скрити в гънките на тялото. Даже специалисти се затрудняват да определят кой стои пред тях той или тя. Своята грешка ветиринарите от Парка установили след като приспали „самката“ и я изследвали под микроскоп.
Въпреки това тази история се оказала със щастлив край за Ернесто. В една от датските зоологически градини му намерили приятелка на име Инти, с която той прекарвал времето си приятно.
Факта, че Инти е женска са забележителните малки, на които тя е майка.

Да спазваш моралните норми е не само въпрос на етика, а и на ум. Ако един гений си играе с математиката, той не ще се препъва и в аритметиката. Но ако в аритметиката прави грешка след грешка, имам право да се усъмня в уменията му в тази насока.

Изглежда убедително…макар многократно да съм чувал и друго твърдение: „За морала са се придържали слабите, а силните го прегазвали като нищо”.

Такова твърдение е антисоциално.

Ако човек живее без приятел и близки, променя родните си както намери за добре, той е човек без любов и без корен. Биографията му е биография на предстоящото откритие, нищо повече.

Хората виждат славата и парите му, института му, честите му разходки по цял свят, възторжените му ученици и предани почитатели. Виждат красивата му любовница. Всяка нормална жена се досеща, че такъв мъж не може да има любовница. Следователно, всичко това е показност.

Когато някой живее като него, не може да не получи комплекси. Той си няма родина, жена, дете, приятел. Дори ако едно от тези неща не достига, това би умопомрачило всекиго.

Такъв човек болезнено, нетърпимо и непримиримо страда от самота. Иначе не би я крил така дълбоко.  Но щом преиграва  и показва, че е доволен, нещата за него стоят много зле.

Онзи, комуто всички завиждат, вярват почти за всичко, стремят се да го имат, за да използуват неговите редки качества,  е само един тъжен просяк.

Логиката му е друга: „Би ли достигнал той там, където е сега, извисявайки се над всички, ако разхищаваше половината си духовна енергия за нещастна любов, болно дете, неуредена квартира, изостанала родина”?

Разбира се, че не. Ще кажете: „Или-или”. Диалектика. Разсъди сам. Защо ти и аз сме обикновени хора? Понеже сме живели както мнозинството, изразходвайки половината от себе си за земни цели. Направили сме подарък. Не подарък, а влог. Ако нашият начин е бил изгодният, нямаше да бъде обикновен и разпространен.

След десет години ще седим по пейките, докато дойде време за опашката в магазина, а в неделя ще ходим на скара-бира. Внуците тъкмо ще бъдат на голям зор в училище и ще си припомним таблицата за умножение и задачите с условие, за да им помогнем. Ще научим и немски, за да ги изпитваме. Понякога ще бистрим политика с приятелите си в кафенето.

Нормално. Тогава именно ние ще теглим от своя влог. Аз ще има за кого да уча по математика и немски, а ти  ще има с кого да бистриш политиката. Всичко, което ще расте наоколо ни, ще си остава наше, нали ти и аз сме изграждали основите му. Нищо, че върху ослепителната фасада не ще има плоча с имената ни. Ти и аз ще си знаем това и то ще ни стига.

И все пак понякога тъгуваме: „Това ли беше целият ми живот, само това ли беше! Нима до края ще си остана все тъй, без име… „

Тази човешка болка е изразена още преди хиляди години в песента за вграждането. Но вграждането се повтаря и повтаря: „Трябва,  да бъде зазидан без име и слава, жив човек в темела, за да трае зидът… „

Ако изследователят не е вграден, си  остава без влог в общото битие. Ето защо сега е тъжен.

Но, ако има Откритие, той ще направи такъв подарък на хората. Ако Откритие има — да! Едва тогас пустотата ще бъде изпълнена, вместо близките си, той ще дари човечеството. Наместо родина, той ще получи планетата. И ще изтеглил голямата печалба в една лотария, в която милиони губят. Неговото име ще пребъде върху строежа, в който сме вградени ние.

Ами ако Откритие няма? В такъв случай какво остава? Това, от което се е отказал  не му достига. Огромната, плътна и без изход самота. Ако си рискувал деветдесет и девет процента  от живота си, за да откриеш нещо, без да успееш , като не си дал частица от себе си на другите, рискуваш да останеш глупак. Заслужава ли си?

Този вид резба е един от най-старите форми на народно творчество, което има собствени традиции и уникален стил. В Китай резбата по слонова кост е позната от древни времена.
На разкопките в развалините на столицата принадлежаща на династията Ин, съществувала преди 3700г., са намерени кинжали и линийки от слонова кост.
В историческите записки за периода на Воюващите държави се разказва историята за един богаташ Менчан, който бил поданик на държавата Чи. Той напуснал страната си, за да пътешества. Когато се върнал донесъл креват направен от слонова кост, струващо хиляди златни кюлчета. И най-малките повреди на това легло коствали много скъпо, на този които ги причинил.
Този вид народното творчество изисквало внимателно боравене. Майсторът трябвало да вземе под внимание не само своя замисъл, но и особения начин на разполагане на вътрешните кръгове в бивните.
По правило, първо се придава груба форма на костта, а след това се обработва с много финни инструменти, за да се предаде завършен вид на произведението.
За по-големи работи, преди това се прави макет от глина. Ако той е одобрен, майсторът пристъпва кум неговото изработване. Още по-амбициозните обекти изискват отделна обработка на части от композицията, след което се съединяват в заключителния етап.
Истинско бижу сред другите шедьоври е „решетъчната топка, вътре в топката“. Нейната история е на повече от стотина години. Първата крачка за направата на това чудо се явява превръщането на късчето кост в идеално кълбо. После са пробиват на известни разстояния отвори с конична форма. Центровете им се събират в центъра на кълбото. След това майсторът отбелязва във всяко отверстие, колко топки може да се изрежат във вътрешноста на кълбото. След това той пристъпва към самото изрязване, като започва с този, който лежи в самото сърце на кълбото.
Майсторът трябва да разчита на собствената си интуиция, многогодишен опит и острието на ножа си, защото направените отвори, не му дават възможност да види действието на ръцете си вътре в кълбото. Ако направи и най-малката грешка, целият му труд отива напразно.
Най-усложнената среда на такова кълбо е изрязана в завод по резба на слонова кост Даси в Гуанчжоу.
Ван Жунбяо, заслужил работник в този отрасъл, през 1977г. в кълбо с диаметър 15 см е изрязал 42 мънистени кълбета във вътрешността му. Всяко се намира в подвижно състояние спрямо другите и било украсено с гравирани пейзажи, къщи и кули, облаци и планини. Централното кълбо било с дебелина на лист хартия.
Ван Жунбяо е резбар на слонова кост четвърто поколение. През 1915г. неговият баща е получил международно признание на Международната изложба в Панама. Той бил представил кълбо, в което били изрязани 25 по-малки вътре в него.