Попитали един мъдрец:
– Защо хората, дори цели народи повтарят една и съща грешка?
Мъдрецът отговорил:
– Защото и аз самият, предпочитам да уча другите, а не да се уча. Всяко поколение е убедено, че е по-умно от предишното и лесно няма да ги подведат! Защо е необходимо да се интересуват от миналото, ограничавайки се в нещата днес? Животът е сега и трябва да се живее! И се получава така, че никой не помни миналото. А когато то се завръща, го приемат за в бъдеще и повтарят глупостта на предците си.

През 1931 г. по време на посещението си в обсерваторията „Маунт Уилсън“ Анщайн за първи път се срещнал с Хъбъл.

Когато се убедил, че вселената наистина се разширява, той нарекъл своята космическа константа „най-голямата ми грешка“.

Все пак по-нататък се установило, че грешката на Анщайн не е достатъчна, за да разклати основите на космологията.

Докато развеждали съпругата на Айнщайн из огромната обсерватория, ѝ обяснили, че гигантския телескоп се използва за определяне формата на вселената.

Госпожа Айнщайн невъзмутимо казала:

– Мъжът ми прави това на обратната страна на пощенски плик.

Напълно нелогично, но този мост е включен в списъка на най-големите тунели в света.
Той съединява две скандинавски страни Дания и Норвегия.
Тук няма никаква грешка. От 12 километровата му дължина 4050 метра е под земята.
До такова необикновено решение са стигнали архитектите на Йоресундския мост поради следната причина. На това място минава глисада на самолети, излитащи за летище Копенхаген и тя не бива да се прегражда.
Корабите, преминаващи през пролива Йоресунд, също се нуждаят от пространство за успешна навигация.

Пасторът на една църква бил в недоумение от поведението на един човек, който идвал на богослуженията.
Всеки път, когато кофичката за дарения стигала до него, той казвал:
– Аз имам абонамент.
Накрая пасторът не издържал и попитал човека:
– Какво означава това : „Аз имам абонамент“?
– Виждате ли, преди два месец, по грешка пуснах в кофичката за даренията десет долара….

Диди се бореше за живота си. Лекарите очакваха броя на кръвните клетки да стане почти нула и едва тогава щяха да преминат към химиотерапия.

Слаба измъчена жена непрекъснато питаше и се интересуваше за дъщеря си, но медиците избягваха да й дават празни надежди. Увещаваха я, че тук са най-добрите специалисти и те правят всичко възможно, за да я спасят.

Меги нежно прегърна приятелката си и каза:

– Не трябва да спираме да вярваме, че Бог е с нас в цялата тая каша.

– Опитвам се, Меги, но в някои дни ми е много трудно. Тогава си мисля, че Бог се е заел с решаването на по-важни проблеми, че обръща внимание на по-важни хора или че съм допуснала грешка заради, която ме наказва, …….

Жената наведе глава. Сълзите, които напираха в очите й изведнъж бликнаха. Меги я прегърна и я насърчи да изкаже мъката си.

– Дори не знам за какво да се моля вече, – хлипаше жената. – Когато влязох в чакалнята видях толкова много бащи и майки, които очакват отново да се смеят и живеят. Всички сме притаили дъх в очакване на чудото. И се чувствам егоистка. Моля се Бог да излекува детето ми, старая се да привлека вниманието Му. Иска ми се поне да ми покаже какво да направя …. Всички тези родители се молят за спасението на децата си …… Не разбирам, толкова ли е трудно това?    Защо трябва да е Диди? Тя е толкова малка, нежна и красива. На никого не е направила нищо лошо. А има хора, които са наранявали, ….. и въпреки това са здрави, докато моята Диди….

Дълго сдържания гняв и отчаяния връхлетяха като лавина.

Меги не каза нищо. Тя придържеше приятелката си и й подаваше хартиени кърпички.

Понякога мълчанието казва много повече, а самото присъствие дава утеха……