Пасторът на една църква бил в недоумение от поведението на един човек, който идвал на богослуженията.
Всеки път, когато кофичката за дарения стигала до него, той казвал:
– Аз имам абонамент.
Накрая пасторът не издържал и попитал човека:
– Какво означава това : „Аз имам абонамент“?
– Виждате ли, преди два месец, по грешка пуснах в кофичката за даренията десет долара….

Диди се бореше за живота си. Лекарите очакваха броя на кръвните клетки да стане почти нула и едва тогава щяха да преминат към химиотерапия.

Слаба измъчена жена непрекъснато питаше и се интересуваше за дъщеря си, но медиците избягваха да й дават празни надежди. Увещаваха я, че тук са най-добрите специалисти и те правят всичко възможно, за да я спасят.

Меги нежно прегърна приятелката си и каза:

– Не трябва да спираме да вярваме, че Бог е с нас в цялата тая каша.

– Опитвам се, Меги, но в някои дни ми е много трудно. Тогава си мисля, че Бог се е заел с решаването на по-важни проблеми, че обръща внимание на по-важни хора или че съм допуснала грешка заради, която ме наказва, …….

Жената наведе глава. Сълзите, които напираха в очите й изведнъж бликнаха. Меги я прегърна и я насърчи да изкаже мъката си.

– Дори не знам за какво да се моля вече, – хлипаше жената. – Когато влязох в чакалнята видях толкова много бащи и майки, които очакват отново да се смеят и живеят. Всички сме притаили дъх в очакване на чудото. И се чувствам егоистка. Моля се Бог да излекува детето ми, старая се да привлека вниманието Му. Иска ми се поне да ми покаже какво да направя …. Всички тези родители се молят за спасението на децата си …… Не разбирам, толкова ли е трудно това?    Защо трябва да е Диди? Тя е толкова малка, нежна и красива. На никого не е направила нищо лошо. А има хора, които са наранявали, ….. и въпреки това са здрави, докато моята Диди….

Дълго сдържания гняв и отчаяния връхлетяха като лавина.

Меги не каза нищо. Тя придържеше приятелката си и й подаваше хартиени кърпички.

Понякога мълчанието казва много повече, а самото присъствие дава утеха……

Една млада двойка била впечатлена от думите: „Аз и моят дом ще служим на Господа“. Двамата млади решили да спазват тези думи в живота си.
Окачили текста на стената, за да им напомня какво са си обещали.
Но съпругът попаднал в зло общество и започнал да пие, да играе карти.
Един ден, когато се завърнал в дома си забелязал, че текстът го няма на стената. Обърнал се грубо към жена си:
– Бързо да го окачиш обратно!
Жена му твърдо се противопоставила:
– Ако не промениш сегашния си начин на живот, този текст и да бъде на стената, ще промени ли живота ти?
Мъжът разбрал грешката си и се отрекъл от злото, което било придобило власт над него.
Жената отново окачила надписа на стената и животът тръгнал много по-радостно.
Бог и дявол, святост и грях са несъвместими. Когато служим на Господа да му служим от сърце.

Нищо не е така показателно за нашият морален и духовен облик, както честността. Честният човек не се облагодетелства за сметка на другите хора.
Ейбрахам Линкълн като млад работел в малък магазин на село, където освен задълженията си в магазина, изпълнявал и ролята на касиер.
Една вечер, когато броял парите в касата, забелязал, че сумата е превишена с няколко цента. Той дълго мислил, от къде може да се е взел този излишък. Накрая сметнал, че е направил грешка и решил да даде разликата от парите на една възрастна жена. Облякъл се и тръгнал.
Отишъл в дома на жената и се оказало, че тези пари в действителност били нейни.
Когато хората разбрали за постъпката на Линкълн, го нарекли „честният“. По-късно той заслужил доверието на цялата страна и бил избран за президент на САЩ.
Честността е много ценна пред Бога и човеците. Тя има положителен ефект върху моралния живот на човека. Прави човека сериозен, искрен и правдив във всички сфери на живота.

Архиепископ Исидор Севилский е написал „Етимология“ в 20 тома. В тях било систематизирано цялото знание на човечеството до тогава.
Архиепископът е живял през 6 – 7 век.
Той се смята за първия енциклопедист, а сега много католици го почитат като покровител на Интернет.
Интересното е, че Денят на Интернета се празнува  в деня на смъртта на Исидор Севилский – 4 април.
Когато този ден се записва, той съвпада с най-разпознаваемия код за грешка 404.