Оптическата илюзия е любим метод в работата на канадски художник. Неговите обикновенни и в същото време фантастични картини могат да се разглеждат дълго, докато се открият границите между сюжетите.
Канадският художник и илюстратор Робърт Гонсалвес е признат майстор на оптичните илюзии. Гледайки на работите му, не винаги можем да разберем къде завършва единият сюжет и започва другият. Правилното използване на перспективата позволява на художника идеално да съчетава привидно различните сюжета в една вълшебна илюзия. Не е чудно, че неговото творчество се определя като „магически реализъм“.
Робърт Гонсалвес започва да се интересува от изкуство още от най-ранна детска възраст. На 12 години той е познавал техниката за изобразяване на пространствени обекти и тогава е започнал да създава първите си интерпретации на въображаеми здания.
След това младият художник е видал картините на великите майстори на сюрреализма – Салвадор Дали и Рене Магрит. Те направили силно впечатление на момчето и повлияли на бъдещето му творчество.
Процесът за създаване на такива картини е много трудоемък. За това Гонсалвес представя само по четири картини на година. Произведенията му са толкова популярни, че можеш да ги видиш не само в галерии, но и на стените в домовете на известни политици и звезди в шоу бизнеса.

Вярно казват, че за ентусиазирания човек няма граници.
Ето дори сърфът, в който са влюбени много млади хора, може да се осъществи и там, където няма вода.
Ако ти обичаш да сърфираш, а наблизо няма океан или море с високи вълни, не се отчайвай и за това има изход. Не се учудвайте. Оказва се, че ако наблизо се намира макар и малка пустиня с пясъчни дюни, на нея може да се организира сърф.
Запознайте се с новия вид развлечение за любителите на екстремните спортове – сърфиране на пясък.
На снимките изглежда невероятно зрелище. Не се учудвайте, ако рано или късно това прерасне в сериозна спортна дисциплина.
Ако дрехите ти са набити със сняг, лесно може да се понесе, но ако панталоните ти се напълнят с пясък, това си е жив мазохизъм. И все пак, това е истинско предизвикателство, което ще практикуват истинските любители на е екстремни спортове.

Има определени правила и принципи, които ни помагат да изграждаме нашите взаимоотношения с децата.
Поведението на едно дете, крещането му, избухванията му, неподчинението, нежеланието му да се храни или да ляга да спи навреме, не го прави лошо дете. То не иска да ви съсипва живота, не иска да ви навреди или обиди. Любовта е основата, на коята се строи здравата психика на детето.
Ако майката се съмнява в способностите на детето си, ако го сравнява с други деца или говори лоши неща за него пред други хора, създава условеия, макар и без да осъзнава, детето да стане лошо.
Трябва да има моменти, когато малчуганът е необходимо да усеща, че дори да е сбъркал, той е обичан и тогава е по-склонен да се пребори с неправилното си поведение. Има разлика в това да кажете на детето си: „Не ми харесва това, че пак си си разпръснал играчките“ и „Толкова си разхвърлян, писна ми от теб“.
Когато детето е малко, иска да си изясни кой е главния. Отказвайки да направи нещо, то иска да провери вашата надежност и авторитет.
В първата година от живота си детето се запознава със всичко около него, затова е необходимо още тогава да получи потвърждение за истиността на вашите думи. Ако има разминаване между правилата в къщи и тези, които се наблюдават в друго семейство, това може да предизвика конфликт у детето, но това не означава, че това което сте възприели във вашия дом, можете с лека ръка да отмените. Детето трябва да получи граници, осигуряващи му сигурност.
Една от движещите сили на развитието на детето е да стане възрастен. А това става, когато расте в своята сфера на отговорности и дава своя принос в живота на семейството.
За да бъдат отношенита ни с детето спокойни, трябва да запазим привързаността му към нас. Не малко са случаите когато авторитетът на родителите пада в очите на детето и то заменя привързаността на родителите си с тази към приятелите си. За това е необходимо да изграждаме стабилни „мостове“ помежду си.
Когато се разделямо с детето и то е още малко, не трябва да наблягаме на самата раздяла, а на срещата ни след това. По–добре да казваме: „Когато се върна, ще направим това и това…“
Децата често се страхуват да заспят, кажете му: „Когато се събудиш сутринта, аз ще бъда до теб“.
За да съхраним привързаността на децата ни към нас е необходимо да правим нещо интересно с тях, да поиграем на игра, която те харесват или просто да си поговорим, да ги изслушаме, без да се натрапваме със съвети.
Детето трябва да разбира, че сега майка му е на негово разположение и то не трябва да я дели с раговорът по телефона, занияманията със сестричката му или взаимоотношения със някй човек отвън. Това е неговото време.
Когато изискваме някакво действие от детето, не е нужно за това да му крещим от съседната стая. По-добре да отидем до него и конкретно да му заявим, какво искаме. Например: „Ето ти панталоните и фанелката, обличай се бързо, отиваме на пазар“.
Майката смята, че щом се роди детето, тя е длъжна да изпълнява всички негови прищявки. Длъжни сме да се съобразяваме със нуждите на малкия човек, но трябва да  му показваме къде е границата, за да знае детето до каква степен и какво може да си позволи. Ако не поставим такива граници навреме, ние се уморяваме, раздразняваме и крещим. Дете без граници се превръща в малък тиранин.
Ако дълго продължават забраните, възниква ефектът на противодействие. Забранете едно, но посочете три неща, които разрешавате. Например: „Не можеш да вземеш този нож, но можеш да вземеш тази кърпа, малката кутика до вратата или мечето от леглото“.
Заедно с мъжа си трябва да определите какво може понякога, винаги или изобщо да не се прави в дома ви. Този ред трябва да се съблюдава строго, за да не се обърква детето. Възможно е да съществуват изключения, но и те трябва да са регламентирани. Например, вечер се ляга в 21 часа, но ако има рожден ден, гости или някакъв такъе изключителен случай, часът за лягане може да се отложи с един час, но не и по-късно.
Авторитетът на майката и бащата се затвърждава, когато те строго държат за правилата, които са въвели. Трябва да се установят норми и цености в семейството, независимо от възприетите в друго семейство. Ако в един дом е прието да има две котки и едно куче, а в друг не, това не трябва да води до конфликт.
Отнасяйте се с разбиране към децата и не забравяйте да ги обичате.

САЩ е „много спокойна и миролюбива страна“.

„Нейните военни бази съществуват само за защита на собствените ѝ граници“.

Ето ви и доказателството за това.

Това е карта, на която са посочени военните бази на САЩ.

Резултатите от изследванията показват, че за разлика от обикновените лампи, енергоспестяващите са източник на електромагнитно радиочестотно излъчване. Границите за допустимите норми се нарушават в радиус около 15 см от цокала на лампата.
Това означава, че ако такава крушка е поставена на тавана, ние не попадаме в зоната на по-високото й електромагнитно излъчване. Но край нощни лампи, покрити осветителни прибори, човек прекарва повече време, а това е риск за здравето му.
Електромагнитното поле от такъв мащаб може да не доведе до конкретно заболяване, но може да бъдат катализатор на заболявания, особено на централните нервната и имунната системи, евентуално и сърдечно-съдови нарушения. Организмът винаги реагира на такова въздействие, като към допълнителен , неблагоприятен фактор от външната среда, което го кара  да изразходва жизнени ресурси в повече. Това отслабва организмът на човек и може да доведе до изостряне на хронични заболявания, до намаляване на съпротивителните сили на организма към вируси.
При включване тези лампи внасят високочестотни смущения в електрическата мрежа. А това още повече води до „замърсяване“ от гледна точка на електромагнитната екология. Огромно количество от включени енергоспестяващи лампи може да доведе до заплаха за електротехническата безопасност, тъй като те не са проектирани  за такова натоварване на мрежата.
И накрая още една опасност. Тези лампи съдържат живак. Единична лампа не е достатъчно голяма, за да отровят някой. Те не трябва да се изхвърлят в кошчето с другия боклук. Нужно е да се събират в специални пунктове. А къде са те?
Защо Европейския съюз преди години забраняваше използването на живачни термометри, като евентуална заплаха за здравето, а сега мълчи за енергоспестяващите крушки?
Отговорът е много прост. В Европа се планира да се премине масово на много по-безопасни светодиодни енергоснабдяващи лампи, а не компактните луминисцентни, които професионалистите смятат за междинен вариант,
А до тогава? Освен това, сега използващите се енергоспестяваши крушки съвсем не са евтини, а за качеството да не говорим, въпреки обещанието на опаковката.