През 60-те години на миналия век Светослав Рихтер си построил къща близо до град Таруса, който се намирал на високия ляв бряг на река Ока, където се вливала река Таруса.
Преди това той живеел в колибата на един човек, който се грижел за шамандурите.
Рихтер не дочакал края на строителството на дома си в схлупената къщичка и се пренесъл.
Първото нещо, което донесъл в новия си дом било пияното, но май нямал друго освен него.
Той така и живеел, само с пияното …. друго нищо.
В Китай по времето на Мао Цзедун решили да унищожи всички врабчетата. Пропаганда се оправдала с това, че врабчетата ядат големи количества от зърнената реколта, носейки огромни загуби за икономиката на страната. Планът бил разработен през 1958 г.
Всички селяни, както и участващи в кампанията, учениците и жителите на града крещели удряйки по метални кутии, барабани, размахвали импровизирани знамена и парцали, като заставали на покривите, за да изплаши врабчета.
Уморените птици падали на земята и ентусиазираните хората ги доубивали. Даже били изложени големи снимки с мъртвите птици.
Само за три дни в Пекин и Шанхай били унищожени 900 хиляди птици, а до началото на ноември същата година в цял Китай били убити около два милиарда врабчета. В столицата и крайбрежните провинции, където избиването било усърдно, не останало нито едно врабче.
След кампанията реколтата била много по-добра, но се намножили гъсеници и скакалци, които по-рано били изяждани от врабчетата.
В резултат на нахлуването на скакалците добивът спаднал рязко, в страната настъпил глад, при който загинали около 30 милиона души и много домашните животни.
Наложило се да купуват врабчета от чужбина. Не е ли прекалено висока цената на човешката глупост?
В шведския град Малмьо през 2006 г. е поставена огромна „говореща“ лампа с абажур на площада.
На Рождество тази уникална лампа стои на площад Лила Торг.
Лампата е наречена говореща, защото тя наистина може да отговаря, но само на шведски език.
Височината ѝ е колкото един двуетажен дом.
Първите абажури са се появили в Париж в края на XVII век. Те не светели с по-слаба светлина, но били снабдени със специални отражатели, които насочвали светлината надолу.
Оказва се, че абажурите са се появили като елемент на улична лампа, а не на настолна такава.
Както е известно, Картаген е град, на брега на Северна Африка, които упорито и успешно се е опитвал да унищожи римляните. С това селище е свързана интересна легенда.
Дидона, дъщерята на цар Тир, след трагичната смърт на мъжа си, избягала с привържениците си в Африка. Там тя направила необичайна сделка.
Жената придобила от нумидийския цар участък от земя. Според договора площта на участъка трябвало да бъде „колкото може да обхване една волска кожа“.
След подписване на законопроектът по продажбата, Дидона нарязала кожата на тънки ленти и ги наложила на земята една след друга.
Благодарение на тази уловка, царицата успяла да вземе земя, която ѝ е била напълно достатъчна, за да построи крепост. По-късно около крепостта възникнал град, който станал столица, на силна държава.
А ето и задачата:
Представете си, че кожата е имала размер около 4 кв.метра. Дидона я е нарязала на ивици с дебелина 1 милиметър. Каква площ е заемала крепостта.
Сега е ваш ред. Хващайте се химикала и изчислете, колко земя е придобила Дидона. Внимавайте в сметките, знае се, че земята е била достатъчна за построяването на една крепост.
Какво, не обичате да смятате? Омръзнало ви е, да ви карат в училище да решавате задачи?
Е, тогава прочетете …..
Отговор: 4 кв. м. = 4 милиона кв. мм. Общата дължина на лентата ще бъде 4 милиона милиметра или 4 километра. Тази достатъчно дълга лента може да огради квадратен участък с дължина на страната 1 кв. километър или кръг ограждащ приблизително 1,3 кв.километра.
При думата Сахара си представяме суха и мъртва пустиня. Помислете си за нея, като за практически неизчерпаем източник на чиста енергия.
За шест слънчеви дни тази пустиня поглъща повече енергия, отколкото човечеството консумира за една година.
Не е изненадващо, че политици, учени и икономисти имат планове за Сахара. Така нареченият Desertec ще включва стотици квадратни километра с вятърната и слънчевата електростанции в пустините на света.
Преди всичко се очаква да се прехвърли слънчевата енергия от Северна Африка към Европа. Около хиляда квадратни километра в Северна Африка ще покрие 20% от енергийните нужди на европейците до 2050 г.
Всичко, което трябва да се разбере е, че концепцията Desertec е готова. И, както е с всички големи инфраструктурни проекти, проблемът остава единствено в политиката.
Северноафриканските лидери виждат в Desertec работодател, но ОАЕ държат инвеститорите под съмнение, защото не знаят доколко ще бъде стабилен регион в дългосрочен план.
90% от населението изобщо не се интересува от пустинната земя. Китайски градове биха могли да произвеждат енергия от Гоби. Южна Америка от Атакама. Където има светлина, има надежда.
За възможността пустинята да се използва за отглеждане целогодишни зърнени култури, пише още Константин Циолковски. Предполага се, че ще мине време и тези идеи непременно ще станат реалност.